Крие ли забавления пустинята и къде да нощуваме?

За това ще ви разкажем с колегите от Професия турист и Екватор. Обличаме специални дълги роби, а на главата ни увиват тюрбани. Само някой, срещал се със ситния пустинен пясък, носен от вятъра, може да оцени колко необходимо е това облекло всъщност. Камилите се водят по две. Водачът помага при качване и слизане от камилата. Разходката продължава около час, като навлизаме навътре в пустинята, спираме за снимка до някоя самотна палма и се връщаме обратно. Това е изживяване, което не бива да пропускате. Емоцията е несравнима – облечени като бедуини се поклащате на гърба на камила, а навсякъде около вас е безкраен пухкав пясък. Слънцето залязва и слаб вятър гали лицето ви. Може би това ще бъдат от картините, към които ще се връщате мислено, когато си спомняте за това място.

Друго интересно изживяване е лудото препускане с АТV сред пясъчните дюни. Тръгваме в колона, като следваме водача. Той е специално обучен откъде точно трябва да се мине, за да не затъне превозното средство. Въпреки че изглежда лесно, да се кара в пустиня е доста опасно и крие рискове. Може да попаднете на потъващи пясъци или на дюни, откъдето трудно ще излезете. Спираме за малко, за да се насладим на прекрасния и митичен залез.

Красива е пустинята. Носи усещане за безвремие. Но с падането на слънцето, започва да създава усещането и за несигурност и буди страх. Не е добре да замръквате сред пясъците. Всъщност животът в пустинята е възможен единствено в оазисите. Между палмите се строят градчета. Местните събират пари и си правят сонда за вода. Тук отглеждат животни и хранителни продукти. От палмите се добиват фурми. Могат да се консумират директно от дървото, но обработени са по-вкусни. Фурмите с най-високо качество са прозрачни на слънчева светлина и с цвят на кехлибар. За да стимулира отглеждането на фурми, правителството предоставя земя и осигурява вода. Местните трябва да посадят палмите и да се грижат за тях няколко години. След това, ако искат, земята става тяхна.

Изживяването ни няма да е пълноценно, ако не пренощуваме в някой оазис. Дуз е един от най-големите и въпреки че е в пустинята, предлага истински лукс и комфорт за туристите. Представата ни за оазис от приказките се превърна в реалност. След безкрайната пясъчна пустош, се озоваваме сред разкошна зеленина, палми, цветя и песен на птички. Наричат Дуз „вратата към пустинята“. В района има над 500 000 палмови дървета, и е основен производител на специален сорт фурми. В миналото е бил важна спирка по трансахарските керванни пътища. Днес той е предимно туристическа дестинация, където да пренощуват и отдъхнат, както и отправна точка за пустинни преходи с камила, мотоциклет или автомобил.

Част от райския оазис е и хотелът ни – басейн, вкусна храна, уютни и удобни стаи. А тишината през нощта е оглушителна.

Така, както се наспахме в пустинята, май досега не ни се е случвало. Пълна тишина, свеж въздух и само лек шум от поклащащи се палми. Ставаме много рано сутринта и тръгваме още навътре в пустинята. Посрещаме изгрева по пътя. Къде ще ни отведе, ще ви разкажем следващия път. 

Всичко това можете да видите в предаването Професия турист или да преживеете с програмите на ЕКВАТОР. 

автор и водещ: Адриана Русенова