Това е именно пропадането на концесията за магистрала „Тракия”.
След
като премина през различни етапи на обсъждане и бяха изтъкнати редица
"за" и "против" концесионния договор през годините, най-сетне се стигна
до развръзка. А тя е именно, че ще строим „Тракия” сами, тъй като
срокът, в който българо-португалският консорциум трябвало да внесе
документ за финансирането на строежа на автомагистралата изтекъл вчера,
но такъв документ досега нямало.
Решението да се отдаде на концесия автомагистрала „Тракия” е
взето от предишното правителство на 16 декември 2004 г. Срокът на
договора е 35 години и той се сключва с българо-португалския консорциум
Автомагистрала „Тракия”.
На пръв поглед всичко изглежда добре.
Съмнения още в самото начало, обаче се
появяват от факта, че концесионерът е избран без търг или конкурс, както и относно целесъобразността на правителственото
решение за концесията на магистралата. Има обвинения, че дострояването
на магистралата излиза много скъпо. ЕК пък възразява срещу факта, че
България нарушава с договора зца концесия една от евродирективите.
Заведено е дори и дело във връзка с начина, по който е избран
концесионера.
На 25 март тази година министърът на регионалното
развитие и благоустройството Асен Гагаузов казва, че държавата ще
прекрати договора, ако до 13 май концесионерът не осигури необходимите
средства за изграждане на отсечката Стара Загора - Карнобат.
И така, докато се стигна до днес 15 май.
Причини
за провала много. Криза на финасовите пазари, скандали около фонд
"Републиканска пътна инфраструктура", противоречия между българската страна и концесионерите
и т.н. и т.н.
Лошото е обаче, че докато се пропиляваха последните няколко
години, в които се разиграваха най-различни сценарий и политическите
сили се плюеха взаимно, за това кой крив и кой прав, в крайна сметка
всичко се срина.
И всичко това отново ще бъде за сметка на обикновенния данъкоплатец.
Държавата
тепърва ще търси фирми (около чийто избор отново вероятно ще има
неясноти и скандали) и финансиране за довършването на до болка
разнищваната магистрала.
И докато се случват тези неприятни за нас и за имиджа на страната ни неща, всички
ние и бизнеса ще продължаваме да страдаме от неразбориите в дейността
на правителството и управляващите. Защото докато течаха безмислените
сканадли и спорове и нещата се случваха със скоростта на охлюв, междувременно цените на финансовия ресурс,
работната ръка , както и тези на материалите , необходими за проекта
достигнаха до нови драстично по-високи нива.
Като включим и негативите, които ще сме принудени да преглъщаме, докато пътуваме по магистралата в този й вид още n на брой години.
И като добавим и пропуснатата възможност да
се привлече допълнителен международен трафик, както и загубите за бизнеса от по-бавния транспорт и сложната логистика. Отделно към тези сметки трябва да се прибавят и пропуснатите ползи за производителите и търговците, ползащи трасето.
И какво ни остава, да сърбаме попарата, която взаимно, с общи усилия две правителства ни надробихаи за съжаление ще продължават да дробят.
снимки Вяра Йовева
Даниела Георгиева
