Миков: Мост има, а път не!- 8 г. след първа копка на "Нова Европа"

Това Михаил Миков във фейсбук по повод осмата годишнина от старта на строителството при Видин и Калафат.

„Осем години след трудното начало – мост има, а път не! Броят на преминалите през моста „Нова Европа“ автомобили надхвърли 1 млн. и когато това стана – представители на оглавеното от ГЕРБ управление не пропуснаха да си направят ПР-акция. Точно ГЕРБ в предишния си мандат забавиха без причина строежа с цели две години, а в сегашния им България продължава да нарушава задълженията си по споразумението с Румъния да отстрани тесните места по протежение на транспортен коридор 4”, посочва Миков.

„Кабинетът „Борисов 2“ носи отговорност пред хората от региона, който обрича на бедност и упадък със замразяването на инвестициите в тези направления. А пред България ГЕРБ и техните партньори в управлението дължат обяснение за опасността страната да бъде заобиколена не само от енергийните трасета, но и от инфраструктурните, защото европейски коридор 10 вече е на път да изпревари коридор 4”, отбелязва лидерът на левицата. По думите му предимствата ни като инфраструктурен център на Балканите, осигуряващ европейския транзит по главен път Е-79, се изпаряват.

„Свидетели сме на пореден тежък удар по шансовете за реализиране на геостратегическото положение на нашата страна, по възможностите за нейното икономическо възраждане, по това България да бъде важна за каквото и да било”, категоричен е Миков.Предлагаме на вашето внимание пълния текст на комента.Точно преди 8 години стартира строителството на Дунав мост 2. На 13 май 2007 г. бе направена първата копка на международното транспортно съоръжение, което свърза още веднъж българския и румънския бряг. Това стана благодарение на усилията на воденото от БСП правителство (2005 – 2009 г.) и след дълго отлагане – съгласие новият мост да бъде при Видин и Калафат беше постигнато още през 2000 г.

Осем години след трудното начало – мост има, а път не! Броят на преминалите през моста „Нова Европа“ автомобили надхвърли 1 млн. и когато това стана – представители на оглавеното от ГЕРБ управление не пропуснаха да си направят ПР-акция. А точно ГЕРБ в предишния си мандат забавиха без причина строежа с цели две години. Факт, който, разбира се, не попречи на самохвалството на лидера им, обявил се за спасител на проекта. Поредната им политическа реклама идва сега, когато заради „приоритетите“ на новата дясна власт начело с Борисов пълният капацитет на моста едва ли ще бъде оползотворен скоро, едва ли ще отчетем в пълен размер и ползите за най-бедния регион на ЕС, който той свързва с Европа. Защото и в сегашния им мандат България продължава да нарушава задълженията си по чл. 4 от Споразумението за изграждане на моста, който съдържа изрично изискване всяка от страните да отстрани „тесните места по протежение на подходната пътна и железопътна инфраструктура, всяка на своята територия по трасето на Паневропейски транспортен коридор 4”.
    
Преди да кажа повече за провалящите се перспективи обаче, искам да припомня още някои факти, често засенчени от медийно по-атрактивното себеизтъкване на сегашния премиер, често обект на фриволна интерпретация и умишлена манипулация от негова страна. Усилията за Дунав мост 2 започнаха още с началото на мандата на нашето правителство, като през 2005 – 2006 г. бе подготвено и одобрено от ЕК тръжното досие, бе избрана фирма изпълнител – испанската FCC, с която в началото на 2007 г. министър Мутафчиев подписа договор, а първата копка направи през май премиерът Сергей Станишев. Редица трудности съпътстваха старта – от изменения в законодателството с приемането на България и Румъния в ЕС, до промени в първоначалния проект, наложени от установени на късен етап неблагоприятни инженерно-геоложки условия на строителната площадка. Въпреки това, в края на мандата на БСП бяха изпълнени 45% от строителството на моста, включително най-сложните дейности под вода. Бяха поставени носещите пилоти на дълбочина 80 метра – онези „стърчащите железа“, които ГЕРБ завари и без които мост нямаше да има. За извършените строителни работи бяха разплатени 43,26 млн. евро, при обща стойност на проекта в размер на 100 млн. Най-сложните строителни дейности бяха приключени и за ГЕРБ оставаше само да довършат връхната конструкция. Вместо това да стане до средата на 2011 г., строителството се проточи с още две години – до 2013-а.
    
Главното условие, за да може Северозападът, България и Европа да се възползват максимално от това прекрасно съоръжение, което никой не бива да си присвоява, е да се реши проблемът с инфраструктурата към моста и да се финансира модернизацията на пътя Видин – Ботевград. Изпълнението на проекта трябваше да започне още през тази година с евросредства, след като предходното правителство на БСП го включи в Оперативна програма „Транспорт” 2014-2020 г. За съжаление приоритетните за нас задачи не попадат в графика на ГЕРБ за рязане на лентички – проектът бе изваден от програмата и строителството е отложено за необозримото бъдеще. Ето и още един пример за това – кабинетът „Орешарски” осигури 10 млн. лв. за строителството на изцяло ново трасе в най-проблемния участък от главен път Е-79 при град Димово и с. Бела и стартира процедура за избор на изпълнител. Процедурата обаче беше спряна от служебното правителство и не бе подновена от сегашното. Днес този участък буквално не е в състояние да поеме тежкия трафик, а алтернативният път от Монтана до Видин е в трагично състояние и също не предлага приемлив вариант за пътуващите.
    
Кабинетът „Борисов 2“ носи отговорност пред хората от региона, който обрича на бедност и упадък със замразяването на инвестициите в тези направления. А пред България, ГЕРБ и техните партньори в управлението дължат обяснение за опасността страната да бъде заобиколена не само от енергийните трасета, но и от инфраструктурните, защото европейски коридор 10 вече е на път да изпревари коридор 4. Предимствата ни като инфраструктурен център на Балканите, осигуряващ европейския транзит по главен път Е-79, се изпаряват. Свидетели сме на пореден тежък удар по шансовете за реализиране на геостратегическото положение на нашата страна, по възможностите за нейното икономическо възраждане, по това България да бъде важна за каквото и да било, завърши Миков.