МРРБ започна подготовката на програмата за саниране на публични сгради

Предстои МРРБ да разработи насоки за кандидатстване и критерии за приоритизиране на обектите. Финансиране ще могат да получат и държавни ведомства за намиращи се извън столицата административни сгради.

Това стана ясно на среща на вицепремиера и министър на регионалното развитие и благоустройството Гроздан Караджов и неговия екип с представители на Националното сдружение на общините и на местни власти от страната.

В Плана е заложено 370 млн. лв. без ДДС да бъдат средствата за саниране на обществени сгради. С финансиране от него ще продължи да се изпълнява и програмата за енергийна ефективност на жилищни сгради. Заложените за целта средства са близо 1,2 млрд. лв. без ДДС. Възможно ще бъде изпълнението и на системи за енергоспестяване.

По време на срещата бяха обсъдени правилата, по които ще се финансират общински благоустройствени проекти със средства от бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. След преструктурирането му 500 млн. лв. ще бъдат насочени към ремонт на четвъртокласни пътища и ВиК проекти в общини с население между 2000 и 10 000 души. Условие за финансиране ще бъде наличието на издадено разрешение за строеж и завършени процедури по ЗОП за избор на изпълнители.

Основната цел на инвестициите с този ресурс е сближаване на регионите, като фокус ще бъдат малките общини, предвид че големите имат повече източници на финансиране, подчерта министър Караджов.

Предложенията за ремонт на общински пътища към момента надхвърлят 1 млрд. лв. Тези, които считаме, че биха могли да бъдат финансирани, са разделени на 5 основни групи, информира заместник-министър Явор Пенчев и представи категоризацията, която МРРБ е направило на получените проекти.

Първата група включва 21 обекта с готови проекти, издадено разрешение за строеж и избран изпълнител след проведена процедура по Закона за обществените поръчки. За част от тях има и актуални количествено-стойностни сметки, възлизащи на общо около 20 млн. лв. Ориентировъчната стойност на останалите е общо 50 млн. лв.

88 обекта са обособени във втора група. За тях са налични проектна готовност и разрешение за строеж, но нямат избрани изпълнители. Разделени са отново на две подгрупи. 150 млн. лв. без ДДС е стойността на тези с точни количествено-стойностни сметки, а останалите възлизат на около 70 млн. лв. без ДДС.

Третата група включва обекти, за които е необходимо презаверяване на изтекли разрешения за строеж. 107 млн. лв. е стойността на проектите, за които количествено-стойностните сметки са актуални, а останалата част са за около 75 млн. лв.

За 129 обекта, включени в четвърта група, има проектна готовност, но за тях все още не са издадени необходимите разрешения за строеж. За други 31 обекта няма проектна готовност или трасето не е част от утвърдения списък на общинските пътища.

Информацията за тези проекти ни е предоставена от Националното сдружение на общините. В министерството продължава да се получава информация директно от общини, обясни зам.-министър Пенчев. Предвиждаме за оценяването им да използваме вече налична методика, на която обаче ще бъде направена корекция, така че да е по-прецизна, допълни той.

Всяка седмица експертите ще преглеждат документите, които се получават в министерството. Ще финансираме обекти с по-широк обхват, като улици и площади, например, до изчерпване на ресурса, информира министър Караджов.

Заместник-министър Деляна Иванова съобщи, че същият подход ще се прилага и по отношение на финансирането на ВиК инфраструктура. Ще се изискват проектна готовност, издадено разрешение за строеж и избран изпълнител, който е потвърдил ангажимента си. Ще се подкрепят и проекти, които е предвидено да се изпълняват на отделни етапи. Условие за предоставянето на субсидията обаче ще е да се работи едновременно по водопроводните и канализационните съоръжения в конкретната територия.

Предвижда се проектите да бъдат съфинансирани от общините. Размерът на техния дял предстои да бъде уточнен.

Кметовете приветстваха екипа на МРРБ за диалога с тях, за активната работа и за инициативата.

Според кмета на Монтана Златко Живков е ясно, че няма да може да бъде финансирано всичко, за което има необходимост, но трябва да се започне отнякъде. Кметът на Димитровград Иво Димов постави въпроса с повишените цени на строителните материали, заради които стойностите на голяма част от проектите вече не са актуални.

Очакваме да се върви и към комплексни проекти, с по-широк кръг от дейности, посочи Донка Михайлова – кмет на Троян.

Много важно е първо да решим проблема с подземната инфраструктура, за да може след това да насочим и към транспортната, подчерта кмета на Елин Пелин Ивайло Симеонов.

Управителният съвет на Националното сдружение на общините ще обобщи предложенията и становищата на местните власти, след което ще ги представи на МРРБ.