Реклама / Ads

2| 5563 |25.11.2011 БИЗНЕС & ТУРИЗЪМ

Пак замириса на рецесия!

.
Към края на септмеври чуждите инвестиции у нас са намалели наполовина
Сезонно изгладените експресни оценки на НСИ показват, че след като за второто тримесечие спрямо първото бе отчетен ръст от 0.3%, за третото тримесечие БВП на България запазва равнището, което бе достигнато през второто тримесечие на годината, т.е. "растежът" на икономиката е 0%. Данните, които НСИ оповести, са сезонно изгладени, което означава, че типичните за лятото фактори като отпуски и традиционно ниско производство в индустрията са взети предвид.

Тревожни данни  които според някои анализатори отразяват европейските и глобални опасения за навлизане в нова рецесия. Един поглед в миналото ни показва, че нулев растеж на тримесечна база сме имали през второто тримесечие на 2009 г.
Но както се казва, икономистите могат да тълкуват тези данни, както “дявола евангелието”. Според разбирането, че рецесия е налице, когато в две последователни тримесечия икономиката на дадена страна реализира отрицателен ръст, българската икономика не е в рецесия. За подобна ситуация може да говорим, ако следващите две тримесечия (четвъртото на 2011 г. и първото на 2012 г.) имаме отрицателен растеж, което засега е малко вероятно. Ясно е, че тук става въпрос за методика.

Поне засега обаче тя е въпрос на избор. Методиката за определение на рецесията, като се сравняват данните за едно тримесечие с предходното, се е наложила през последните години в света заради кризата. Световната практика досега беше да се сравнява дадено тримесечие на текущата година със същия период на предходната година, за да се избегне влиянието на сезонни или други случайни фактори. По тази методика вероятността от рецесия е още по-малко вероятна. Експресните оценки на НСИ показват, че икономиката на страната ни през третото тримесечие е нараснала с 1.3% спрямо същия период на миналата година. През второто тримесечие пък бе отчетен ръст от 2% спрямо същия период на 2010 г.

С други думи рецесия няма..

Въпросът обаче е  как се “чувства” родната икономика!  Основната причина за замръзването на икономиката са намалените разходи на компаниите за инвестиции, като спрямо второто тримесечие на тази година понижението е с цели 13.7%, а на годишна спадът е 3.1%. Към тази негативна картина трябва да прибавим и факта, че промишлените предприемачи очакват 20% по-малко инвестиции през настоящата година спрямо 2010 г., според проведената сред промишлените предприятия анкета на Националния статистически институт. Като капак на всичко това преките чуждестранни инвестиции в страната са намалели с 48% на годишна база, според данни на БНБ за деветмесечието.

От януари до края на септември чужди компании са инвестирали в България 534.5 млн. евро, а за същия период на миналата година в страната ни са постъпили 1.03 млрд. евро преки инвестиции. Позитивната новина е, че само за септември инвестициите са били 194 млн. евро, или с 85% повече от същия месец на миналата година. Данните на централната банка са предварителни и обикновено се коригират впоследствие, но за последните 3 години е очертана ясна тенденция чуждестранните компании да инвестират по-малко в България  Това е характерно и за други държави от региона, но за България чуждестранните инвестиции са от важно значение, защото  с тяхното нарастване се свързва увеличаването на заетостта и доходите, а оттам и възстановяването на икономиката като цяло.

Вносът на стоки и услуги спрямо второто тримесечие спада с 3.3%, което може да се възприема за сигнал за бъдещо свиване на потреблението. В същото време НСИ съобщава, че потреблението се съживява, като растежът му на тримесечна база е 0.4%, а спрямо третото тримесечие на миналата година увеличението е 1.7%. Негативното влияние от свиването на вноса може да се почувства обаче едва през първото тримесечие на следващата година, имайки предвид сезонния фактор (нарастващо потребление по време на коледните и новогодишните празници).

Износът на стоки и услуги нараства с 1.7% спрямо съответното тримесечие на предходната година, но той е недосатъчен като ръст, за да бъде локомотив на растежа. Нещо повече, според агенция „Блумбърг” растежът на източноевропейските икономики вероятно ще се забави през третото тримесечие, тъй като дълговата криза намали износа, основната движеща сила за растежа, и затрудни отпускането на заеми от банките. В тази връзка негативните данни, които отчете Евростат за 27-те държави членки на ЕС, не са никак благоприятни за българската икономика, за която преобладаващи са икономическите взаимоотношения именно с европейските страни. Последните имат едва 0.2% ръст спрямо предходното тримесечие. България е една от четирите в ЕС, които имат 0% ръст заедно с Белгия, Чехия и Испания. Други три имат спад на БВП - Кипър (-0.7%) Холандия (-0.3%) и Португалия (-0.4%). Отличниците са Румъния (1.9% ръст спрямо второто тримесечие) и Литва и Латвия с по 1.3%. На годишна основа ръстът в ЕС през третото тримесечие е 1.4% при 1.3% за България. По този показател шампиони са трите балтийски републики - Естония (7.9%), Литва (5.3%) и Латвия (7.2%), а също и Румъния, която отбелязва 4.5% увеличение на БВП спрямо година по-рано. Германската икономика (най-големият ни партньор) бележи 2.5% през третото тримесечие.

От гледна точка обаче на „бъдещата рецесия”  очакванията за следващата година са позитивни  Прогнозите са за увеличаване на обема на инвестициите в промишлеността през 2012 г. със 17.4% спрямо 2011 година, въпреки че 43% от анкетираните предприятия не планират разходи за придобиване на дълготрайни активи през следващата година. В подобна „оптимистична” посока са и думите на Емил Хърсев, че "Шансът да има втора рецесия е като да има бяла врана. Няма втора рецесия и никога не е имало в световната история". Според него най-ниската точка на кризата е била 2010 година и след нея на икономиката ни ще са нужни поне 7 години да се пренастрои и да се подготви за растеж. Повечето експерти очакваха свиването на поръчките за индустрията в Западна Европа и борсовите сривове от август да засегнат страната ни чак в есенните месеци, а третото тримесечие да отчете силни резултати заради туризма и земеделието.

През юли финансовият министър Симеон Дянков прогнозира 6% икономически растеж през четвъртото тримесечие на тази година. Първоначалните прогнози на правителството за икономиката през 2011 година (без разбивка по тримесечия) бяха тя да нарасне с 3.6%. Резултатите обаче опровергават тези прогнози, а все по-често се споменава рискът от нова рецесия в Европейския съюз. Засега повечето прогнози са България да я избегне, но не се изключва в най-лошите сценарии това да я засегне. Данните на НСИ показвят, че работещите отрасли в българската икономика са били туризмът и земеделието, като продукцията в сектора на услугите расте с 2.9% на тримесечна база, а аграрното производство с 0.9%. В същото време индустриалното производство се свива с 0.6%. В савнение с третото тримесечие на миналата година обаче земеделието отчита спад - с 0.1%. Индустрията пък расте с 4.1%, а секторът на услугите с 1.9%.

Дъното все още гони и строителството  България е на второ място в ЕС по спад на строителството на годишна основа, според данните на Евростат. За периода септември 2011 - септември 2010 г. строителството у нас е регистрирало спад с 11,5%, като по този показател пред страната ни се нарежда единствено Словения със спад от 17,0%. В крайна сметка „заспиването” на българската икономика отново ни отдалечава от средноевропейските стандарти. Според тях за бедни се смятат онези, които не достигат 75% от средното равнище в ЕС по БВП на глава от населението и при съпоставима покупателна сила. Като цяло България достига 1/3 от средното равнище в ЕС. Най-бедни (1/4 от средноевропейското равнище) са Северозападният район /областите Видин, Монтана, Враца, Плевен и Ловеч/ и Южният централен район /Пловдив, Пазарджик, Смолян, Кърджали и Хасково/. От тях по-мизерен в ЕС е само Североизточният район в Румъния, който маркира дъното на беднотията в обединена Европа с малко над 23%.

Най-проспериращият район в България е Югозападният, който достига близо 50% от средното в ЕС ниво. Изоставащите райони обаче могат да претендират за по-голям дял от регионалните фондове за развитие на ЕС. Това е и другият буфер в бюджет`2012 (усвояването на европейските фондове) и единственият шанс на България да има допълнително финансиране при общата стагнация на чуждестранните инвестиции, според председателя на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова. Дано останем само с мириса на рецесия!

Александър Илиев
Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. 7| 5255 |24.11.2011 Лошите кредити удариха рекордните 22% . 3| 5556 |24.11.2011 ЕК ни дава 850 млн, а на Литва-1,4 млрд за спрени реактори . 5| 5104 |23.11.2011 БГ заложи на финаносвата дисциплина, за да оцелее . 14| 5415 |23.11.2011 Руски холдинг се прицели в "Е.ОН България"

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads

БЛОГОВЕ