Лошите кредити удариха рекордните 22%

Като дял те вече са 22% от всички без овърдрафтите, при които се смята, че нямат просрочия. Според методологията на централната банка в показателя попадат както необслужвани експозиции (от над 91 до180 дни), загубата (над 180 дни), така и преструктурираните заеми. От началото на годината общата цифра е скочила с 1,49 млрд. лв. Октомври спрямо септември покачването отново е трицифрено - с 222 млн. лв., след като септември спрямо август ръстът бе 74 млн. лв. спрямо август. През юни и юли проблемните кредити растяха с около 340 млн. лв. месечно. По последни данни на БНБ към 30 септември делът само на лошите кредити е 14,45%.

Според изчисления на икономиста от "Отворено общество" Георги Ангелов, този процент е равностоен на 7,95 млрд. лв. Реално от тях обаче едва 0,7 млрд. лв. са нетни лоши кредити, а останалите са изписани като обезценки, провизии и обезпечения. Експертът уточнява, че срещу тази сума банковата ни система разполага с регулативен капитал от 9,2 млрд. лв. Буфери срещу бъдещи необслужвани кредити според Ангелов могат да се търсят както по линия на собствения капитал (средствата на акционерите в банките), така и с привличането на нови средства или рекапитализирането на печалбата. Добрата новина е, че новото финансиране, което се отпуска у нас, е изцяло от местни депозити, което дава на системата независимост от чуждите финансови пазари.

Първенци по лоши и преструктурирани кредити отново са фирмите. Според данните на БНБ в края на октомври заемите за бизнеса в тази графа като дял са 23,4 на сто. Те растат със 173 млн. лв. за месец до 5,561 млрд. лв. При потребителските делът през октомври достигна 20%, а месечният ръст е едва 9 млн. до 1,518 млрд. Проблемните ипотечни кредити пък се увеличават с 33 млн. до 1,694 млрд. лв.