К. Парамов: За цифрите, числата и голф класика К. Стойчев

Миналия ден препрочитах едно мое интервю, дадено за Коритаров „онлайн” от 13-ти август 2009-та г. Там черно на бяло бях заявил, че бюджетът на новото правителство (тогава на 3-4 седмици през 2009 година), завещан от стария кабинет, виси на корда и че ще завърши с 3 млрд. лв. дефицит. Някои т.нар. „икономисти”, както ги определи миналия ден премиерът Борисов, тогава коментираха с отегчение – „Оставете го Парамов, той си измисля числа и цифри само и само да бъде в медиите.”

Преди ден отварям вестник „Класа” и разбирам, че „бизнесът може да се изтегли от България. Още от заглавието на интервюто класикът Кънчо Стойчев ме хваща с текста си за гушата. Личи си, че социологът на „Галъп” е уплашен и започва да нарича „истината” с истинските й имена. Тук вече няма пропаганда, нито за насърчения Станишев, нито за заблудения Станишев и още по-малко за неговия финансов министър Орешарски. Тук ясно се вижда реалността. Поздрави за Стойчев, за интервюто му във в. „Класа” от 30-ти март тази година. Чрез него той доказва, че вече се е приземил и е стъпил здраво на земята. Да, наистина вече дефицитът в бюджета наближава 5 млрд. лв., но когато го казах преди 8 м. , неговият кръжец, ме прати на 4-ти километър. И понеже двамата с Андрей Райчев мразят Коритаров, то всички, които му доверяват мислите си, биват незабавно жигосвани. Но сега вече няма време за чувства. Те изтекоха от август до края на март, и всякакво объркване, недоизказване или сумтене под юргана ще ни струва скъпо.

От мислите на Стойчев пред „Класа” разбирам, че „рейтингът на кабинета се крепи на ирационалната надежда на хората. Те обитават едно приказно пространство и продължават да вярват в приказка”. Тук смятам, че е нужно ясно да уточним онова, с което вече няколко месеца се заблуждаваме. Приказката не я разказва Бойко Борисов. Приказката, т.е. лъжата на Станишев, Орешарски. Р. Петков, Кутев и компания лъсва, уважаеми Стойчев сега. А вие с Райчев ги увлякохте в розовите прогнози и те повярваха, че крадливите им цели са възвишени. Осъзнавате ли сега какъв манипулационен ефект възпроизвели, внушавайки на Сергей да бъде подвластен на мимикрия без да чете здраво цифрите и числата? Извинявайте, но не бихте ме убедили, че някой от некадърност е „правил бюджет” без да знае какви са конкретните задължения. Те не са скрити под миндера. Тук просто става дума за това, че някой ги е проспал в увлечението си да направи най-гениалния в света бюджет, в който между другото е пропуснал „задължения”, както казва Стойчев.

За цялата бутафория в бюджета е виновен не някой друг, а Станишев и по-скоро неговото обкръжение. Цялата лъжа с договорите, измислените и кресливо натрапвани излишъци, обявявани и прокламирани като успех на Сергей, за да може да спечели парламентарните избори, днес вече лъсва с цялата си сила. Тази държавна некадърност, плитко скроени лъжи, префасониране в псевдо успехи и манипулации, които на финансов език днес се наричат – дефицит от 5 млрд. лева. Това е едно държавно предателство – да тръбиш пропагандно, че няма криза, да възпроизвеждаш загуби, а да ги отчиташ като положителен финансов ефект и като излишъци, се нарича лъжа. Цялата политическа подлост на управленския елит от тройната коалиция, от вчерашната голяма лъжа, е съсредоточена днес да препроектира ново пропагандно начало като отнесе всичко това към сметката и на гърба на Бойко Борисов. Защо е нужно днес Бойко да плаща версиите ведно с лъжите на Станишев и народът да плюе по него? Когато приеха контрактите, нима червените не виждаха, че всичко, което им бе оставено в наследство от НДСВ, в основата си пак е проекция на „Позитано” 20. Нито ще бъде точно, нито ясно да кажем, че чрез доклада си Стоян Мавродиев и комисията му са разбрали за всичко. Там има едни лихви, които тепърва ще се предявяват към България за забавени плащания. Там има нерегламентирани и неточно отразени по време взаимни прихващания по ползването на резерва, от 2008-2009 г. неправилно са отразени партиди и сметки по европейски субсидии за риби и аквакултури и още какво ли не, за които трябва тепърва да научим.

В МРРБ за периода от 1-ви ноември до 21-ви декември 2008 г., 6 месеца преди изборите за парламент, Гагаузов и компания са осигурили 300 необезпечени договора за 1,140 млрд. лв. Досега отменените от тези договори са едва за 300 млн. лв.

В енергетиката пък случаите на Станишевите парадокси са уникални. Днес, 22-километрова магистрала струва 96-99 млн. лв. Договорите за 22 км. обходен път са за над 230 млн. лева, плюс допълнителните лихви за безсрочно платени „извършени” услуги. На бившите изпълнителни директори на НЕК и два живота няма да им стигнат да излежат присъдите си за углавни, антидържавни престъпления, сътворени от триглавата политическа ламя. Да нямаш план, проекти и модел за оптимизиране на електропреносната мрежа в Североизточна и Източна България, да нямаш възможност да изкупиш цялата енергия от новите ветрови паркове и да даваш 230 млн. е направо безумие. Платеното за 22 км обходен път, не е престъпление, това е „грешка”, както е казал Фуше.

Но когато класикът на българския капитализъм Кънчо Стойчев казва, че днешната икономическа катастрофа скоро ще се превърне във финансова, този път трябва да му повярваме. Само че не да праща стрелите за некадърност към Б.Б., а да ги върне към Станишев и крадливото му обкръжени, независимо, че те му издадоха разрешителното за най-добрия нов голф обект на Европа – „Блекси рама”.

Пишейки тези редове за Frognews.bg на 31-ви март т.г. се сетих за онова, което написах точно година преди това за същия сайт – на 1 април 2009-та. Онези мои прогнози, които бяха тогава иронизирани и елементаризирани, днес като че ли се потвърждават и от много други финансисти. Професор Иван Белчев, представител на „Родшилд’ за България на 16-ти февруари т.г. пак в „Класа” изрично уточни, че „българският лев е фиксиран на много надценена база към еврото” и това ни отдалечава твърде много към изискванията на еврозоната. Проф. Кенет Рогов преди месец отдели специално внимание на наследството от последните 2 години и очакваните изпитания за новото правителство у нас. Вчера от „Рубини глобал икономикс” изрично обявиха, че в новия план България е рискова зона, която трябва сериозно да се наблюдава.

Иска ми се да завърша с надежда. Българската държава има днес един финансов министър, който се учи да възприеме нашата действителност и един премиер, който е в нея. Не можем да не признаем, че изказът на финансовия ни министър трудно и понякога непонятно се възприема, а този на премиера – импонира на българите. Ако провалим ангажираността и поставим под съмнение искреността им, едва ли ще се отскубнем от онова, което се нарича финансова криза. И съвсем накрая, като молба към „Галъп” и братята им по социология - Помогнете на Борисов и ГЕРБ с 4-5% доверие, от 100-те %, които щедро заложихте на Станишев. Това наистина ще е от полза за държавата, а не само за вас.