Пазарът на земя – новият инвестиционен балон

Изчислена според данните на националната статистика за средна цена на земята 680 лв. за декар и средна рента 41 лв., доходността от инвестицията в земеделска земя вече е под 3%. В същото време заради символичните лихви по депозитите в банки хора със спестявания, но без познания за пазара - като лекари, стоматолози, адвокати, компютърни специалисти и др., ги инвестират в земеделски земи , като разчитат цената им да расте. „Балонът се надува и не знам кога ще гръмне", казва Костадин Костадинов, арендатор в Добруджа в района на с.Крушари. Известно е, че земята в Добричко е най-скъпата и там, според Костадинов, вече е ударен таванът. Единствено слабото предлагане на парцели засега задържа цените.  Хората, които купуват земя, без да имат ясна представа за земеделието и пазара, рискуват да загубят, предупреждава Костадинов.

„Сметката е проста: разходите за производство на пшеница примерно са около 110 лева на декар, средните добиви в Добричко са около 500 кг на декар - по 30 ст. са 150 лева, остават 40 лева, които не стигат и рентата да се изплати...Те дори са принудени да теглят кредити за тази цел, които биха изплатили при добра агрогодина. Но какво ще се случи, ако тя пак е лоша? В крайна сметка рентата е продукт на печалбата. А когато няколко години поред са по-неблагоприятни, проблемите се натрупват и това неминуемо ще се отрази и на цените на земята. Тъй като в земеделието всичко е свързано и верижната реакция не закъснява", коментира той. „Наблюдава се едно обезкървяване на агропазарите, което рано или късно ще рефлектира и върху цените на земеделската земя", убеден е Костадинов.

Земята се поразпредели и цените вероятно вече са достигнали тавана, коментира и Кирил Енев, арендатор в Батак, Караисен, Сломер и Горна Студена. Предлагане и реални сделки с ниви вече почти няма А това, че се включват други хора, които нямат ясна визия за този пазар, спекулативно вдига цените, убеден е той. Енев добавя и друг фактор, който приземява високите очаквания за доходност от нивите - разпокъсаността. Малките парцели трудно се обработват, а на места остават и необработваеми. Затова от тях трудно може да се очаква печалба, а цените им остават ниски. Друг проблем е напояването и липсата на изградени съоръжения.

През 2013 г. годните съоръжения са върху едва 3,26 млн. дка, а използваемостта им е около 10%, което означава, че едва около 350 хил. дка се напояват. Т.е. при инвестиция в земеделска земя трябва да се сметнат и разходите за изграждането им. Според данни на посреднически агенции през миналата година 30% от сделките със земеделска земя в България са осъществени от физически лица, което ги поставя като в сектора след фондовете и арендаторите. Те купуват парцели до 350 дка, като разчитат, че земята ще им носи рента и очакват скок на цената, но не отчитат рисковете.

Председателят на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи Стайко Стайков неотдавна направи още по-тревожна сметка. „В региона на Добруджа земите вече са силно надценени и не отговарят на доходността. Съотнесено към рентите, в момента е неразумно да се купува земя, която ще възвърне инвестицията след 30 години", предупреди той. Според него предстои отрезвяване на пазара. Стайков обясни още, че не трябва да се инвестира безразборно в земя, а да се гледа къде и в какви площи, защото наводненията в последните две години биха могли да доведат до фалити фермерите, които не са премерили инвестицията си.

„С 10-12% по-евтина е пшеницата от миналогодишната, обяви неотдавна представителят на Контролния съвет на асоциацията на зърнопроизводителите Ангел Вукодинов. Равносметката за реколтата и цените на прибраните през този сезон зърно и маслодайни не е много обнадеждаваща за фермерите. Поскъпват консумативите на входа на производството. Себестойността на продукцията расте, което неминуемо рефлектира върху доходите, коментира той. В близките години е възможен и спад в цените на земята, особено ако се запази започналата тенденция на свръхпроизводство на зърнени култури в световен мащаб, което да държи ниски изкупните цени на продукцията, прогнозират икономисти.

За друг подводен камък при инвестиране на свободни средства в земеделска земя предупреждават посредници при покупко-продажба на ниви . На хора, които не са запознати с особеностите в земеделието, се предлагат необработваеми земи за ниви , а така загубата е заложена още в началото на инвестицията. Друг минус е, ако вашата земя е в далечен район и управлението й е свързано с разходи и време, особено за по-малките парцели, обясняват те.

Според Николай Вълканов, управител на „ИнтелиАгро",  „ако просто купуваме земя, защото „не произвеждат вече от нея", това не е достатъчна причина за инвестиция. Земята също изисква своите грижи и невинаги очакванията ни за възвръщаемост ще се оправдаят. В момента в много райони на страната, най-вече в Североизточна и Северна Централна България, но и не само, земеделската земя е силно надценена и с прекалено дълъг период на възвръщаемост”. „Отделно от това рентите също достигат тавана на разумното и с оглед на това, че субсидиите на площ няма да растат повече оттук нататък, а получаването им ще бъде обвързано с все повече изисквания, едно охлаждане на пазара според нас е неминуемо”, коментира още той.