Politico: ЕС сигнализира за край на безплатните пари за по-бедните страни

На практика това е сигнал за края на ерата на безплатните пари - когато огромният фонд за възстановяване на блока след пандемията се състоеше от споделен дълг, а не от национални вноски, и когато средствата на ЕС за такива неща като нови пътища, болници и проекти за възобновяема енергия се предоставяха предимно на източноевропейските и южноевропейските държави, без да се налага те да правят нещо в замяна, пише Politico.

Комисията, която отговаря за управлението на седемгодишния бюджет на ЕС в размер на 1,2 трилиона евро, финансиран предимно от неговите членове, започва да обмисля варианта, който трябва да започне през 2028 г. Въпросите ще се поставят на дневен ред, когато страните преговарят колко пари да отделят за различните програми. Комисията ще представи официално предложение през лятото на 2025 г., което ще трябва да бъде одобрено единодушно от правителствата преди края на 2027 г.

Допълнителното усложнение този път е, че от началото на последния седемгодишен цикъл ЕС създаде своя извънреден фонд за възстановяване след пандемията в размер на 723 млрд. евро, който за първи път в историята на блока се основава на обединяване на заеми от името на 27-те държави, а не от вноски на правителствата.

Макар че няколко държави от ЕС - главно тези, които са най-задлъжнели - искат този механизъм за възстановяване и устойчивост да бъде повторен след изтичането му през 2026 г., за да се създаде "инвестиционен фонд", Комисията е против, заявиха пред "Политико" двама високопоставени служители на Комисията, на които бе предоставена анонимност.

Комисията иска да разшири параметрите на модела "пари за реформи" на Фонда за възстановяване до съществуващата си "политика на сближаване" - която има за цел да намали разликата между по-богатите и по-бедните региони и съставлява около една четвърт от целия бюджет.

Това няма да се приеме добре.

"Някои страни ще се опитат да отслабят условията за реформи... вероятно това ще бъде един от трудните моменти в преговорите", каза Еулалия Рубио, изследовател в мозъчния тръст Институт "Жак Делор".

Изпълнителният орган на ЕС се отдръпва от идеята за създаване на такъв инвестиционен фонд, който да финансира разходите за отбрана и екология през следващите години, поради съпротивата на фискално консервативни държави, сред които Германия и Нидерландия.Но столиците с по-високи нива на дълг се опасяват, че отлагането на ФРПИ ще ги остави с огромен недостиг на средства за разходи по дългосрочни проекти.

Въпреки че Комисията няма право на окончателна дума за това как да изглежда следващият бюджет на ЕС, нейното предложение ще послужи като основа за преговори между столиците. Най-чувствителните политически решения - като например дали да се създаде нов инвестиционен фонд - в крайна сметка ще зависят от резултатите от европейските избори през юни и от състава на новата изпълнителна власт.

Спешни инструменти

Комисията смята, че кохезионният фонд може да се използва като инструмент, който да принуди правителствата да проведат реформи по редица въпроси, включително пенсионното осигуряване и демократичните стандарти, които са били отлагани в продължение на години.

Това би означавало промяна в сравнение със сегашния модел, при който финансирането се изплаща въз основа на договорени критерии, а не като морков за постигане на конкретни цели. Това би позволило на Комисията да продължи да налага реформите си в целия блок, без да поема нови дългове или да увеличава драстично размера на бюджета си. Проектите, финансирани от ФРР и Кохезионния фонд, се припокриват в значителна степен. И двата фонда отпускат голяма част от средствата за по-бедните страни, като Португалия на запад или България на изток.

Служителите обаче посочват, че между тях има различия.

"[Кохезионното финансиране] трябва да бъде подход от рода на дългосрочното развитие; то трябва да включва местни и регионални партньори", заяви комисарят на ЕС по въпросите на сближаването Елиса Ферейра в отговор на въпрос на POLITICO. "Всички тези елементи не се срещат непременно в инструментите за извънредни ситуации" като ФРП.

Представителите на Комисията признават, че ще им бъде трудно да продадат новия модел на сближаване на по-бедните страни членки.Един правителствен служител заяви, че страните, които в момента се борят да използват кохезионното финансиране, едва ли ще приветстват по-строгите правила и по-тясната връзка с реформите. Страните членки се оплакват, че планината от бюрократични процедури им пречи да получат своя дял от парите по РСР.

Рубио от Института "Жак Делор" предполага, че по-бедните столици в крайна сметка може да имат малко лостове за противопоставяне на новите правила.

Необходимостта да се осигурят нови пари за стимулиране на растежа в страните, които чакат да се присъединят - като Украйна и държавите от Западните Балкани - и за изплащане на дълга след пандемията може да отслаби призивите за по-голям бюджет.

"Ако [страните членки] се страхуват да не загубят пари, те може да се окажат изправени пред ситуация, в която нямат много възможности да поискат същите пари без обвързване", каза тя.

Превод и редакция ФрогНюз