В края на миналата година стана ясно, че германският концерн ще изгради завод за боеприпаси и барут у нас за един милиард евро, като ще бъдат разкрити нови 1000 работни места. България тогава пое ангажимент да инвестира около 420 милиона евро, които трябваше да бъдат осигурени от програмата SAFE. А докато преговорите с компанията вървяха, се развиваше и спор между Бойко Борисов и Румен Радев кой е успял да привлече германския инвеститор.

 

Докато кабинетът на ПБ се колебае за сделката с „Райнметал“ за изграждане на два военни завода в България, германският концерн официализира новото си сътрудничество на Балканския полуостров в Хърватия. В Загреб беше представено съвместното предприятие с хърватската компания DOK-ING, което поставя началото на дългосрочно стратегическо индустриално партньорство с местното правителство.

 

Целта е Хърватия да се превърне в един от ключовите центрове в Европа за разработване, производство и износ на съвременни отбранителни технологии в областта на безпилотните системи, създавайки нови възможности за местната индустрия, износа, научноизследователската и развойна дейност. На церемонията по откриването присъстваха хърватският премиер Андрей Пленкович, главният изп. директор на „Райнметал“ Армин Папергер, основателят на DOK-ING Векослав Маетич, както и множество представители на местните държавни институции, дипломатическия корпус, индустрията, академичните среди и международни партньори.

 

Девет месеца след подписването на спогодбата с „Райнметал“ за България от кабинета „Желязков“, този на Румен Радев реши да направи цялостна ревизия на основните параметри. Александър Пулев, вицепремиер и министър на икономиката, инвестициите и индустрията твърди, че не е защитен българският интерес изцяло. „И сме се съгласили на почти всичко, без да се опитаме да въведем определени изисквания – да се намалят определени лицензионни плащания към Райнметал, да се изискват като някаква част от цялостната верига на доставките да участват там и български поддоставчици.“

 

Според Пулев Германия е наш основен партньор, но има проблем с финансирането на проекта. От началото на преговорите е обявено, че ще се използват пари по механизма SAFE. „Оказва се, че много малка част от този ресурс всъщност може да се използва за изграждане на производствени мощности, не повече от 10 - 15%, което би било крайно недостатъчно в случая, в който се изисква около 400 милиона евро участие като минимум на българската държава. Към момента ще бъде много трудно да се финансира по тази форма този проект. Трябва да се търси някаква друга банкируема структура с активиране потенциално на нови средства от Европа, трансформиране на програми.“

 

Теменужка Петкова, депутат от ГЕРБ-СДС отправи обвинения към новото правителство. „Колегите от "Прогресивна България" също са заложили в средносрочната бюджетна прогноза за 2026 г. 47 милиона евро по отношение на дружеството „Иганово“. Те са длъжни да намерят необходимия ресурс. Ако този проект се провали, виновни ще бъдат те.“

 

„Не трябва да имате съмнение, този завод ще отиде в съседна страна много бързо, тогава, когато ние го откажем. Още повече, когато той е с гарантирана печалба. И най-важното – с изключително важни снаряди, с изключително важни боеприпаси за българската армия, за източния фланг на НАТО“, коментира Ивайло Мирчев от ДБ.

 

Преди два дни Пловдивският административен съд окончателно отмени решението на Общинския съвет в Карлово за провеждането на местен референдум за завода.