Потопът може и да е бил край Варна

Нейни автори са проф. Петко Димитров, ръководител на „Морска геология и археология” в Института по океанология към БАН във Варна и световноизвестният американски учен Уилям Райън от лабораторията „Ламон Дохърти” на Колумбийския университет. Двамата са подкрепени и от светилото Уолтър Питман. Тримата изследавотели са убедени, че библейският потоп всъщност е бил в Черно море.

Съществува версия , че древната цивилизация на кимерийците, която се е развила по бреговете до Варна, е в основата на шумерската култура на Изток след библейския потоп, настъпил около 8000 г. пр. Хр. Това население пък е в основата на създаването на тракийската култура, което е доказано от редица артефакти, запазени по нашите земи.

Хипотезата на проф.Димитров и колеката му Уилям Райън е изградена на базата на сравнителен анализ на неолитните находки, открити край Варна и Дуранкулак, както и от подводните проучвания в устието на Провадийската река, където са открити потънали праисторически селища.

Всички тези данни говорят, че по нашите брегове е била люлката на цивилизацията. През неолита тя е колонизирала европейската част на Средиземноморието и е излязла до бреговете на Атлантическия океан. Сравнителеният анализ на открити следи и находки по нашите земи и по бреговете на Португалия свидетелстват, че преселението е осъществено по море с огромни салове и кораби. Ако си припомним мита за Ной и библейсикя потоп, ще открием, че той на практика преразказва точно тази история, твърдят океанолозите.

Наскоро и варненски инженери, които работят съвместно с археолози, също излизат с тезата, че Първата цивилизация се е родила край Варна. Металографските анализи показали, че тук са изработени първите сечива, които са извадили човека от пещерното му битие. Намерените оръдия на труда предхождат със столетия египетските и близкоизточните. Според инженерите и археолозите това са неоспорими доказателствата, които оборват отдавна наложените теории за произхода на цивилизацията.

Това предположение се подкрепя и от прословутата „чиния на Ной”, която проф. Петко Димитров открива при експедиция в Черно море на 6 юли 1985 година. Най-ценни са откритите по нея 27 писмени знаци, които според специалистите може да се окажат най-древната писменост на човечеството.

Съпоставка с писмените находки на шумерите показва сходството и близостта между двете цивилизации. Оттогава до днес учените търсят друго подобно доказателство за люлката на цивилизацията в Черно море, а чинията стои заключена в сейф.

Учените отдавна са изследвали и най-старото злато в света - златните находки от Варненския халколитен некропол, открит през 1972 г. край Варненското езеро. Те предхождат с близо 3000 години египетските пирамиди и са белег на най-ранната цивилизация, която се е развила по нашите земи. Металографски анализи и тук доказват идентичността на златните съкровища от Североизточна България със суровините и помощните материали, с които са създадени.

А от всичко това следва, че и първата металообработка в света се е състояла по нашите земи, е заключението на специалистите. Досега специалситите смятаха, че леенето и коването на метали в сложни форми е станало в т. нар. плодороден Полумесец – от делтата на Нил през Палестина и Анадолските хълмове до планините между Иран и Каспийско море. Но намереният по тези места метал от онова време може да се събере в 2 шепи. А металните предмети, открити в праисторически обекти по нашите земи, не биха се побрали и в камион. Освен това предметите от Полумесеца са били от самороден метал, за чиято дообработка не са били нужни особени умения. Така не може да се създадат мотики, брадви и ножове, каквито не са намерени в плодородния полумесец. Докато металните сечива, открити у нас, са продукт на развити технологични умения, прилагащи коване на метали леене в сложни закрити форми.
Земите по крайбрежието на Черно море са били плодородни, тук се развивали първите занаяти и може би първата търговия.

В този контекст съвсем правдободобна изглежда хипотезата потопът да е бил причината причината населението да тръгне на път към чужди земи, категорични са експертите.