В Румъния и кучетата живеят по европейски

Милан Николов

Достъпът на четириногите не е ограничен и в останалите части на парковете, но културата там е голяма. На всеки край на съответния парк има специално приспособление, което пуска найлонов плик, в който румънците да събират изпражненията на любимеца си, за да не замърсяват природата.


Автоматите за обслужване на кучета са навсякъде в парковете

Румънските паркове са нещо невероятно, не случайно те са гордостта на тази близка и непозната за българите страна. В Букурещ има няколко големи парка, като общото им е – добрата поддръжка, както и отличните условия за отдих. Във всеки румънски парк може да се видят едновременно аристократично облечени пенсионери, които спокойно четат днешната преса, а между тях се пързалят тийнейджъри с ролери. Повечето паркове в Румъния предлагат и лодки и водни колела. В Букурещ кафетата не са на всеки 500 метра, както е в българската столица, те са съсредоточени предимно по парковете и моловете.

Като излезем от парковете, положението в румънската столица не е с нищо по-различно. Красива архитектура, добре подредена инфраструктура и невероятна чистота за мащабите на толкова голям град. В румънската столица кошчетата за боклук са на всеки 20 метра, а покрай тях непрекъснато сноват служители със специални колички, които изпразват отпадъците. Не случайно Букурещ е наречен „Малкият Париж”, поради факта, че столицата на Румъния архитектурно изглежда като френския образец. В най-големия град на северната ни съседка има и триумфална арка, същата, като тази в Париж.


Румънската арка на триумфа

Трафикът по румънските пътища е доста луд сравнение с този у нас. Румънците карат предимно нови автомобили, като между тях се срещат и Дачия Логан, с която кола северните ни съседи се гордеят. Всички таксита са от румънската марка, а когато питаме защо е така, шофьорите ни обясняват, че така колите по-лесно се подържат. Бакшишите в Румъния возят на 1,19 леи (около 60 стотинки) на километър. Градския транспорт е много добре устроен, като нормалното билетче струва 1,30 леи. Цената е с около 40 стотинки по-ниска от българското билетче, но разликата е, че рейсовете са чисти, идват навреме и пътуваш комфортно, като преди всяка спирка те информират къде ще спреш и какви линии минават оттам.

Интересни са румънските трамваи, където ако чакаш ватмана да ти отвори вратата – ще си останеш на спирката. Мотрисите така са устроени, че всеки като се качва или слиза си натиска бутон, за да се отвори вратата. И с метрото румънците са ни изпреварили значително. Подземното влакче е обхванало почти целия град, като има най-различни разклонения, които са свързани с подземни подлези. За да отидеш от единия ръкав на другия на ти трябва ново билетче, просто минаваш през подземния подлез.

Две неща създават неприятно впечатление в румънската столица. Това са кабелите, които стърчат навсякъде над улиците в центъра на града и изключителното задържане на светлините по светофарите. Румънските шофьори винаги ще те пуснат на пешеходна пътека, но откачаш да чакаш даден светофар да ти даде зелена светлина. Тази промяна е направена отскоро и затова румънците въпреки обичайното спазване на правилата, понякога притичват на червено.




Жиците в центъра на Букурещ са навсякъде


Румънците са много учтиви и винаги ще те упътят за някъде, проблемът е, че столицата им е прекалено голяма, като тамошните жители не познават целия град. Иначе румънеца е доста по-различен от типичния балкански образ. Със съвсем друг начин на мислене, наследен от австро-унгарската империя и франкофонското мислене, румънеца много често изглежда наивен в добротата си, погледнато от чисто балканските наши нрави.

Все пак си заслужава всеки българин да си направи екскурзия до румънската столица. Само за половин час престой там, ще му стане ясно, защо румънците ни задминаха така бързо.