Той обърна внимание на изказване на премиера, според което, ако доброволните ангажименти на бизнеса не дадат резултат, държавата разполага с допълнителни механизми за намеса.
„Самата кошница не е най-притеснителното. По-интересният дебат е докъде може да стигне държавата с новите си инструменти – дали ще има регулация на цени, как ще се използват правомощията на КЗК и КЗП и дали няма да се стигне до прекомерна намеса на пазара“, посочи Ганев.
По отношение на процедурата за прекомерен дефицит той отбеляза, че досега политическият интерес е бил България да представя финансите си в по-добра светлина заради стремежа към членство в еврозоната. Сега обаче ситуацията е различна.
„Настоящото правителство няма интерес да избягва процедурата. Напротив - тя може да бъде използвана като аргумент за по-сериозна бюджетна дисциплина и финансова консолидация“, коментира икономистът.
Петър Ганев смята, че вече е време кабинетът да представи бюджета и средносрочната фискална рамка, за да се види дали страната тръгва към постепенно овладяване на дефицита.
Според него, основният проблем сега не е липсата на приходи, както при предишната процедура през 2010 г., а прекалено бързото нарастване на разходите. Той припомня, че тогава причината е бил спадът на приходите заради кризата, докато сега приходите растат с над 10% годишно, но въпреки това бюджетът остава под натиск.
Ганев предупреждава, че не бива всички служители в публичния сектор да бъдат поставяни под общ знаменател. По думите му твърде силен натиск върху заплатите може отново да отблъсне качествени кадри, както преди години се е случило в образованието. В същото време той признава, че има позиции с „нереални възнаграждения“, често за хора без видима експертност.
