ТЕЦ-овете излизат на свободния пазар на ток

Това стана ясно след проведената среща на енергийния министър Теменужка Петкова с топлофикационните дружества, синдикатите в лицето на КТ "Подкрепа" и КНСБ и представители на КЕВР, пише Нюз. бг.

Причината за извънредната среща са постъпилите писма и декларации от топлофикациите във връзка с последните промени в Закона за енергетиката. Заради промените в Закона за енергетиката, влезли в сила от 6 март т.г., се спира изкупуването на т. нар. принудена и комбинирана електроенергия. Проблемът има преди всичко финансови изражения за дружествата.

"Промяната е факт още от 2012 г., като в предишната редакция на Закона за енергетиката беше записано, че тя ще влезе в сила от 1 юли 2015 г.", отбеляза министърът на енергетиката.

Топлофикационните дружества обаче все още не са готови, за да влезе тя в сила. Затова те настояват законовата разпоредба да се отложи с 1-2 години, за да могат да приведат мощностите си в съответствие с изискванията на закона. Петкова е категорична, че не може да има отстъпление назад, но ще се търси решение на проблемите по отношение на трите дружества. Промяната на закона е съобразена с европейска директива, която насърчава само високоефективното производство.

Колегите от КЕВР поеха ангажимент да издадат до 1 седмица временни правила за търговия с енергия, които да попълнят този правен вакуум, който възниква от 6 март, поясни Петкова и допълни, че те ще позволят да продават енергията, която не е високоефективна, на свободния пазар.

Министерството на енергетиката пък са поели ангажимент за изработване на наредба, свързана с въвеждането на измервателни уреди, които да отчитат топлинния, електрическия товар. Такива уреди всъщност ще бъде трудно да се поставят, смятат от топлофикациите, но все пак енергийното министерство ще проучи още въпроса.

Три топлофикационни дружества ще имат най-голям финансов проблем: в Сливен, Перник и Русе. Министър Петкова предложила с тях да се проведат срещи, за да се видят конкретните проблеми при тях и какви стъпки могат да се предприемат в рамките на закона.

Синдикатите са обезпокоени, че 3 500 работници от въпросните топлофикационни дружества и от мините ще останат на улицата. "Настояваме по възможност всяко едно дружество поотделно да се гледа, защото става въпрос за различни субекти, ползващи различна енергийна суровина - едните въглища, другите газ", коментира председателят на миньорския синдикат към КТ "Подкрепа" Владимир Топалов.

Проблемът с измервателните уреди явно го има и ще трябва да се търси и там решение според него. Той се надява, че поетите ангажименти от КЕВР и НЕК ще бъдат изпълнени.

С "Топлофикация София" няма да има проблем, съжалявам за сливенлии, че са се родили там, коментира Топалов.

Нещата с Топлофикациите изобщо не решават проблема на енергетиката като цяло, е категоричната позиция и на Денко Ройдев, зам.-председателя на Федерация "Енергетика" към КТ "Подкрепа.

"Държавата се опитва да даде глътка въздух на НЕК, но удряйки една част от топлофикациите, проблемите на енергетиката остават", коментира той.

Всички предишни правителства докарали енергетиката в трагично състояние според него. Опитвайки се да задържат, дори да намалят цената на електроенергията, те задълбочили проблемите в енергетиката.

Ройдев е на мнение, че политиците се опитват да решат проблема с половинчати стъпки, направени на тъмно, тъй като не са се допитали до синдикатите за мнението им.

Министър Теменужка Петкова обаче не се съгласи с него. Тя за пореден път обърна внимание на финансовото състояние на НЕК, която има 3,3 млрд. лв. дефицит, а само за 2014 г. дефицитът ще бъде 644 млн. лв. Загубите, които НЕК генерира от сегашния финансов модел, свързан с изкупуването на ел. енергията, е в размер на 231 млн. лв. за 2014 г. Дефицитът трябва да бъде свит, защото той е пряко свързан с енергийната сигурност на страната, категорична е Петкова.

Тя подчерта, че около 70% от приходите на топлофикациите се генерират от продажба на електрическа енергия и само около 30% са приходи от предоставяне на топлофикационни услуги на потребители. "Основният проблем е, че тези топлофикации на практика са се превърнали в производители на ел. енергия", посочи тя.

Георги Петров от Националната асоциация на енергетиците към КНСБ разясни какви биха били последствията за домакинствата. "Сега отоплителният сезон приключва, но през есента, ако не се гарантират финансови ресурси, които да могат да разширят мрежата и съответно да повишат абонатите като число, няма да имаме финансова възможност тези централи да си изпълняват лицензионните задължения по топлофицирането на трите града", коментира той. Той също намира за добра гаранция влизането в сила на промяната да се отложи с 1 година. Подаването на топлата вода може да спре от началото на април, а отоплението от есента.

"Топлофикация Перник" има 45 000 жители, които използват топла вода и отопление, в Сливен броят им е 30 000 души, а в Русе - 45 000 жители. Около 65 000 са абонатите на трите дружества, като бе разяснено, че в тази цифра влизат болници, сгради, детски градини, училища и т.н.

Шефът на "Топлофикация Сливен" подчерта, че ще се опитат да спасят хората, само че "правният вакуум" не им позволява, нито можем да продаваме на НЕК, нито на свободния пазар. Освен това, той изтъкна, че в тези 3 дружества работят пет пъти повече хора, отколкото в газовите, в които има руски работници. "Аз не съм против газовите топлофикации, но искам да бъдем поставени пред равни условия", категоричен е той. Ако не могат да платят заплатите на работниците си, съответно те могат да се надигнат на стачки.

Ръководството на "Топлофикация Русе" също е обезпокоено. В началото на април дружеството спира работа, тъй като няма къде да си продава енергията. При положение, че няма къде да си продаваме енергията ще трябва да спрем. Това означава, че 320 души ще бъдат освободени от работа до момента, в който няма ново прогнозно решение на КЕВР. Топлофикацията ще бъде лишена от около 12 млн. лв. приходи.