„Труд” се хвърли по очи на банкера Цветан Василев

Под заглавието „Искам да докажа, че съм най-добрият” на цели две вестникарски страници е проснат разказ за детството, младостта и професионалната реализация на собственика на Търговско-корпоративна банка, изпълнен в най-блудкавите традиции на родната журналистика от времето на соца.

Паметливи споделят, че такива статии са къдрили по партийна поръчка щатните драскачи в „Работническо дело” и „Отечествен фронт” за функционери на БКП, герои на социалистическия труд и ятаци на партизани с недоказана биография. Но никой не си е позволявал подобни венцехваления с днешна дата нито за Жан Виденов, нито за Иван Костов,
нито дори за Бойко Борисов в апогея на властта и влиянието им.
Авторката на угодническата летопис за Василев – Валерия Велева, разпознала се още като „Мадам В.” от прочутото писмо на Ахмед Доган, обаче смело е възкресила погребания с омерзение жанр.

Ето и някои неподражаеми образци на журналистическите прозрения и стилистично изящество на първата шпага на „Труд”, очевидно срещнала и подкрепата на новата си началничка в лицето на Димитрана Александрова.
„Произхожда от обикновено семейство на работници. В училище бил не само добър математик - амбициозният Цветан е пълен отличник, първенец на випуска на Математическата гимназия в Габрово. След уволнението от
казармата през 1979 г. го изпращат да следва в Полша. Не по негов избор, а защото "нашите" деца ги пращат в Москва, а него - в Лодз, външна търговия”, каканиже Велева досущ като хартисала от соца репортерка за доячка в китна кравеферма.


Цветан Василев

„Към банкерството тръгва, воден от авантюра. Нито е учил за банкер, нито знае за какво става дума. Максим Димов, вече нагазил в бизнеса, го кани през 1991 г. да се насочат заедно към финансите. Цветан трябва да избира между сигурната държавна работа и джунглата на частния бизнес. "Тогава разсъждавах така: свободата е синоним на това да няма
какво да изгубиш." И се впуска в авантюрата. С Максим откриват първата у нас финансова къща "Бромак". Завъртат колелото успешно, но през 1995-а се разделят. Остават добри приятели”, ниже се задъханият разказ
на вдъхновената журналистка.

„Две жени - съпругата и дъщерята, изпълват личното му емоционално пространство. Гордее се с Радосвета, в която вижда самия себе си. Вероятно защото и тя като него винаги се стреми да е на върха - най-добрата във випуска (2003 г.) на Американския колеж в София, обрала всички награди в училището, завършила "с невероятен успех един
от престижните американски университети в Бостън и след това мастърс в Париж". Сега менажира проекти на банката. Но държи да има свой път на развитие", прониква в душевността на младите попрезрялата репортерка.

А съпругата? Класическа схема на студентска любов с интелигентна дама, доцент в УНСС, която дава пълната си подкрепа и разбиране на мъжа, когото е избрала преди 28 години. Вечерите са задружни - за разговори, заобсъждане, за слушане на музика - рок, джаз. Той присъства само на задължителни коктейли, тя никога не го придружава. Светският снобизъм
е презрян”, гласи заключението на "Мадам В.", която обича да прави шумни партита за целия елит по повод на книгите с интервютата си, които издава.

И така нататък и все в този дух, за да стигне до финалните акорди на венцехваленето: „Не крие амбициозността си, смята посредствеността за самоубийствена. И влиза от проект в проект. Досега все успешни”, заключава Велева, явно неосъзнала, че посредствеността наистина е самоубийствена. И че нейните влизания от поръчка в поръчка досега са
все по-неуспешни.

Не е известно с какво е заслужил това един от най успешните наши банкери и как е реагирал твърде мълчаливият и обран в публичното пространство Цветан Василев на това отблъскващо със слагачеството си представяне. Нито на кого му е хрумнало да се хвърли така по очи на банкера и защо. Бълвочът обаче подпали форума на „Труд” от възмутени
коментари и за пореден път доказа, че винаги можеш да се излагаш, като надцениш себе си, но никога не бива да се резелиш, като подценяваш читателя.

Blitz.bg