В България мирише на смърт

Шефът на Върховна административна прокуратура Ася Петрова изнесе потресаващи  факти относно състоянието на язовирните съоръжения. От думите й на човек може да му побелее косата. Петрова съобщи, че над 2000 язовира у нас са неизправни. Други 205  са особено опасни. Цъкат като терористични бомби, защото всяват страх и ужас. Отделно от това могат да затрият стотици хора. Тревожните констатации, меко казано,  са от януари тази година и досега нищо не е направено. Във всеки момент водоемите могат да предизвикат трагедии по-големи  от тази, на които досега сме били свидетели- в Бургаско или Бисер, да речем. Излиза, че на хората, живеещи  около язовирите, всеки ден им е подарен.

Управляващите  са оставили животът им да зависи от лошото време и прогнозата на синоптиците.  За това  и нямат много избор, освен да го ударят на молби. Оказа се, че многогодишните опити на държавното обвинение да накарат чиновниците да се размърдат и да си свършат работата, удрят на камък. Цялото усилие на институциите е вложено в това да си разменят писма и да си обясняват  как укрепването на стените не е тяхна работа, как  нищо не зависи от тях или пък как са с вързани ръце, защото законодателството е непълно. С една дума-тупат си топката.  Във времето са ни доказали, че това го могат най-добре.

За изненада на всички от Върховната административна прокуратурата се запънаха като магаре на мост. Предупредиха за опасността куп ведомства, които имат ангажимент към проблема и са длъжни да реагират уж светкавично, според закона за водите. Това са министерски съвет и лично премиерът Бойко Борисов, както и куп министерства-на околната среда и водите, енергийното, регионалното, МВР , председателят на Държавната агенция за метрология  и технически надзор, областният управител на София, както и кметът Йорданка Фандъкова . Все отговорни люде , ще каже някой и няма да сгреши.  Разбира се  на писмата отговорили всички с особена загриженост: „Правим работни групи”, „Обсъждаме в междуведомствени съвети”, „Извършваме консултации”. И пак с една дума - кипи безсмислен труд.  За  особено опасния язовир „Бели Искър”, който се води  и стратегически обект,  подобни разговори текат от 2012 година та чак досега. Цяла година, например  е утрепана от височайшите особи  в спорове  кой  да назначи техническата експертиза.

 През това време експертите не спрели да алармират, че ако нещо не дай си боже стане, водата ще залее София, а последствията ще са непредвидими.  Институциите удобно си  измиват засега ръцете с обяснението,  че са ограничили натоварването върху стената. И толкоз. Ремонт на съоръжението, обаче засега  не се задава. Казват, че разправиите били  кой точно да плати  масрафа. На фона на това странно се държи и регионалното ведомство, на което е съставен акт за бездействие във връзка с проблема. Вместо чиновниците да вземат присърце опасната ситуация и да се втурнат да я решават, те се зарекоха, че ще жалят в съда наложената  глоба. Явно са го ударили на чест. А язовирите и хорицата - кучета ги яли. Някои биха определели реакцията на регионалното ведомство като цинична на фона на десетките загинали при наводнения хора.

Управляващите не се трогнаха кой знае колко от изнесените данни за състоянието на водоемите.   „Аз мисля, че се справяме  добре.  И то доста добре” , призна в средата на тази  година  в телевизионно интервю министър-председателят Бойко Борисов. Преди това пък самоуверено се аргументира пред българите: "Само ако ви напомня - тов, че спряхме заменките  на горите, върнахме еврофондовете, прекратихме отвличания, магистрални грабежи, пладнешкия грабеж по държавните дружества - всичко това е при прокурор. Ако се разберем и с руснаците така, както аз искам, ще си пиша шест”. Самоуважението на премиера наистина заслужава респект, но колко загубени животи ще ни струва?!

Едно е сигурно - като всеки сериозен скандал, този също ще бъде запратен в небитието. Стига още малко да се разсмърди, държавата ще се погрижи за това. Както старателно се грижи, когато заради безхаберието си, злото и  смъртта, през една–две години току   ни застигнат. Управляващите вече си имат и отработен ритуал, досущ като погребалния. По заръка на Борисов, към мястото на бедствието  се насочват поне трима манистри, главен секретар на МВР, шеф на пожарната и кой ли още не и в един глас да ни припяват: „Ще помогнем с каквото можем. Скърбим за жертвите. Поднасяме нашите съболезнования“. Много често запретват ръкави и в знак на съпричастност  се изживяват като доброволци. През това време прокуратурата не спира да ни се кълне, че на всяка цена ще намери виновните и ще приложи цялата строгост на закона. Де да беше...

Различни организации  се втурват да събират пари, голяма част от които се „изпаряват” по пътя до бедстващите хора. Дясната ръка на Борисов - Цветан Цветанов и колегите му  нарамват кой  хладилник, кой  пералня или печка, за да ги раздадат на оцелелите. И това разбира се разиграва под  „надзора“ на камери и репортери. Законотворците  пък се изреждат в телевизионните студия, за да дадат акъл кои закони да се променят. Дежурни гости или опозиция, за да не останат по-назад, се плюнчат със закъснели  препоръки за  начините да се овладее бедствието. И така с цирка до следващият път. На безхаберието на управляващите, което сее смърт, народът отговаря, като стоически търпи. Радой  Ралин  беше казал: „Търпението е незабележима форма на гниенето“. А това е пак смърт. Друг вид, но си е смърт.

Катя Илиева