Абитуриентският бал прилича на обрязване

Можеш да правиш каквото си поискаш, също като циганите. Баловете ни, както и бунтовете в с. Гърмен, показват, че обществото не може да се справи с нарушенията на закона и да осигури ред и спокойствие за всички граждани. Властта (полицията на др. Бъчварова) е безсилна, просто е безпомощна, въпреки юнашките закани всяка година за строгост и санкции. Нарушенията на правилата за движение по улиците застрашават самите возещи се в колите абитуриенти, както

агресията и насилието на циганите им донасят по някой милиционерски

тупаник в ареста. Освен в бясната скорост, изпружените тела на младежи и

девойки през прозорците, виковете и надуването на клаксони и свирки,

лудостта се изразява и в подготовката на самия празник.

За него се харчат несъразмерно много пари спрямо възможностите на българските

семейства, 80% от които, както знаем, са бедни. Същите тези бедни и

простодушни данъкоплатци плащат всеки месец и на всеки циганин сума ти

пари във вид на детски, социални помощи, помощи за отопление, медицинска

грижа и лечение и т.н. Общо км 3,5 милиарда лева годишно. Броенето пък

до пресипване от 1 до 12, освен екзалтацията от завършването, илюстрира

и неистовото желание на младите да се почувстват обществено значими.

Поне за кратко. Много по за дълго медиите се фиксират върху нарушилите

реда цигани, снимат ги, интервюират ги и т.н. Абитуриентският бал

прилича на обрязване.

Обрязването е важен ритуал при циганите-мюсулмани, които стават все повече благодарение на ДПС и на парите на същите данъкоплатци под формата на партийна субсидия на ДПС и на парите от обръчите фирми около тази етническа партийка. Балът е и като Празника на глупаците от Средновековието (Festum Stultorum), при който на всички е било разрешено всичко, включително и най-забранените и табуирани неща: буйства, лудост, промискуитет, безпаметно напиване, неприлични танци, даже богохулство. В този смисъл можем да кажем, че съвременна България е безкраен празник на циганията с всичките й салтанати: сватби, чалга, кражби, свади и т.н. Балът също е празник-оргия: ядене, пиене, тъпи

майтапи, демонстрация на дрехи и накити, каляски и мерцедеси, необуздани

танци, секс. За това помагат чалгата, алкохолът, наркотиците (моден

атрибут на бала) и т.н. Същото е и при циганите, е, но с повече

изтънченост: умопомрачителни децибели, 12-годишни булки (педофилия?),

моторни резачки за сплашване на баби, които не си дават пенсията,

брадви, бой в Бърза помощ и др. Балът като че ли замества липсващото

вече в нашия народен и конфесионален празничен календар празнуване на

встъпването в зрелостта. Атеистичната пропаганда на комунистите си

свърши добре работата и превърна хората в неверници, безбожници и

богомразци. И така направи немислим християнският характер на

посвещаването в зрелост. Абитуриентите у нас влизат в зрелостта не къде

да е, а в ресторант (механа), на маса, с ядене и пиене. В другите

държави празниците за дипломирането протичат по съвсем различен начин.

Имат друг дух. Конфирмацията на циганите пък е ритуалът на

регистрирането на походящ адрес по време на избори и получаване на пари

за гласуване.

Балната лудост е нашенски феномен, показващ особеностите на нацията ни,

която вече 26 години се лута в безкрайния преход към нормален европейски

живот. Балът у нас е символ и за взаимоотношенията зрелостници -

общество. На него нашите младежи и девойки демонстративно показват на

всички, че, подобно на циганите ни, не искат да спазват законите на

обществото. Фактически инициацията на българските младежи (и на

циганите) минава през ритуалното погазване на закона и отричането на

добрите нрави. Така младите ни казват: "В държавата ви няма ред.

Обществото ви е фалшиво. Законите ви са само за баламите. Няма да ги

спазваме!" Циганите добавят още: "И ще крадем, колкото си

искаме!" Тогава защо трябва да ни учудва, че младите хора (и циганите

също) емигрират? Емиграцията е естественото продължение на

абитуриентския бал (и на циганията). По официални данни 83% от младежите

искат да напуснат "тази държава". Успяват по около 30 хиляди годишно -

това са 50% от абитуриентите всяка година. Те напускат завинаги,

изнасяйки генофонда на Отечеството, защото според повечето от тях тук не

е за нормални хора. Интересно, но и циганите ни напускат България, те

пък в търсене на по-щедри социални системи из Европа. В страната остава

едно унило застаряващо население плюс богатите софиянци, умните ни и

честни политици в столицата, банкерите, митничарите, арендаторите,

съдиите-хотелиери, професионалните играчи на търгове за обществени

поръчки, бенефициентите на европейски проекти, клошарите по контейнерите

за боклук и... самодивите по Балкана. Господ здраве да им дава на

всички.

Проф. Петър Иванов