България влиза в страшна спирала „дефицит-дълг-дефицит“

Икономическата ситуация в страната продължава да се влошава, показват данните на статистиката, БНБ и Евростат. В сравнение с 2013 година трупаме държавен дълг със завидни и най-високи за целия Европейски съюз темпове, след като преди това всички управляващи се хвалеха с най-ниската ни задлъжнялост. Положението обаче вече е коренно различно. Едва ли някой се съмнява, че 2016 година ще постави нов рекорд по харчене на бюджетни средства, след като имаме президентски избори и това ще ни качи към челото по държавен дълг и реален дефицит на хазната. Преди избори управляващите натискат с икономически лостове регионите и къде със заплахи да отрязване от еврофинансиране, къде с обещания за парични потоци към съответната община постигат добри за себе си резултати. Както казват някои анализатори

Бойко Борисов вече се изживява като новият Доган- той разпределя порциите или ако ви харесва повече, баницата между политиците Трябва да му се признае ,че го прави доста добре, щом като опозицията е такава само на думи и мълчи, предъвквайки подхвърлените й икономически възможности. Всеки печели, но най-много този ,който реже баницата. Да се раздават подобни „подаръци“ обаче е опасно , защото това означава ,че икономиката започва да куца, след като реалния бизнес трябва да оцелява в условията на корупция, бавно и мудно работеща съдебна система, политически рекет и рушвети. Лошото е,че примерът на премиера се разпространява по пирамидата надолу и всеки сдобил се с власт прави същото, съобразно своите възможности. В крайна сметка дългът на държавата расте, икономическия ръст е в границите на статистическата грешка, доходите на повечето слоеве от българското общество намаляват реално или са замръзнали, а изтичането на образовани хора продължава да се увеличава.

Какви са фактите за икономическото ни състояние?

2014 година е годината с най-големи държавни разходи за запълване на дупки и логично бюджетния дефицит, обявен оптимистично от финансовия министър Горанов за 2.8% се оказа 5.8% от БВП. Освен изсипаните от Фонда за гарантиране на влоговете в банки 3.17 милиарда лева от тях 1.5 милиарда бюджетни пари, от финансовото министерство дадоха и държавен заем на първа инвестиционна банка в размер на 1.1 милиарда лева. Между другото, номерът с изключването на този фонд, който събира пари от банките, от държавните структури не мина пред Евростат и фондът отново бе включен в „Държавно управление“ на средствата в страната.

Вярно, официално се казва, че тези пари ще се върнат в хазната, но досега някой да е чул това да се е случило? Хората около Влади Горанов и Борисов, които дърпат конците не са известни с това, че връщат вече взети пари. Ситуацията около КТБ не дава надежда скоро някакви по-големи суми да се появят, въпреки наетата скъпо чуждестранна компания за проследяване на изтичането на средства. Тези пари, които държавата има да взима едва ли ще се появят и във варианта на финансовият министър за бюджет 2016. Така до края на мандата на правителството следите им може така да избледнеят, че просто да ги отпишем. А сумата може и да набъбне, след като стана ясно, че някои от големите акционери в КТБ си искат парите от държавата- последният пример е с Оманския държавен фонд, който вече обяви ,че ще съди страната ни за над 150 милиона евро.

Това очевидно не стряска министър Горанов, който поиска актуализация на Бюджет 2015 с около 830 милиона лева. И вероятно ще получи тези пари. Това поставя под съмнение не само прогнозирания бюджетен дефицит от 2-2.3%, но и въобще финансовото състояние на България.  И това, което е най-лошо- тези пари отиват за МВР и Министерството на отбраната. И ако военните все пак може да вложат част от сумата в техника, то при полицията средствата ще отидат за заплати. Който може, нека докаже, че това не е предизборен ход за печелене на електорат. Нека припомним, че работещите в системата на МВР са близо 50 000 души. На 27 октомври, но с  доста шум преди тази дата бе обявено, че и 93 000 учители ще намажат от правителствената щедрост, макар че за тях обявените 70 лева са незначителна сума към заплатата. Но когато взимаш си благодарен.

Да, но това поставя много въпросителни пред бюджет 2016.

Вече е ясно, че той няма да осигури икономически растеж, но напълно възможно е да подкрепи осезателно кандидатът на управляващите за президент, независимо кой ще е той.
Най-неприятната изненада в публикувания проектобюджет за 2016 г. е, че се прокарва тихомълком актуализация на бюджета за тази година, която „в никакъв случай не може да се нарече благоприятна“. Така смята водещият икономист на Института за пазарна икономика Десислава Николова.

„Тя предвижда един по-висок дефицит – 3,3% при положение, че до август е налице излишък от над 600 млн. лв. Въпреки повишената събираемост ще има един много висок дефицит и ударно харчене в края на годината“, заяви Николова по Bloomberg TV Bulgaria.
Може би тези разходи са важни и заради изборите. Може би са важни и защото правителството не успя да се справи със заложеното съкращение на разходите за заплати в бюджетната сфера. По план тази година трябваше да има 10-процентно съкращение на разходите за персонал във всички ведомства. В редица ведомства не успяха да постигнат това и в крайна сметка ревизията на бюджета легитимира този провал“, критикува още Николова.

Според нея ,проектобюджетът задържа България в спиралата „дефицит-дълг-дефицит“ в която страната влезе през кризисната 2009 г. и все още се намира в нея. „В края на средносрочната бюджетна рамка (2018 г.) ние ще бъдем с дълг от почти 29% от БВП, който е два пъти по-висок от това, което имахме преди почти три години. Влизаме в друга категория. Няма да можем да се похвалим с най-добрите параметри по отношение на дълга и дефицита“.

Държавният дълг на България расте най-бързо сред всички страни от Европейския съюз,

отчита Евростат за първото тримесечие на 2015 г. Според данните на проучването държавният ни дълг като процент от БВП се е увеличил с 10% за година.  Той е бил 15,756 млрд. евро през първото тримесечие на миналата година и е нараснал до 24,521 млрд. евро през същия период тази година. И това са данни за първото тримесечие, а какво ли ще покажат цифрите в края на 2015 година?

Интересно защо толкова обичащият първите места в различни класации Бойко Борисов не се похвали с това „постижение“. Само за две години неговото управление направи рекордни дългове, които ще изплащат не само децата, но и внуците ни. Не минава месец Министерството на финансите да преотвори някоя партида ДЦК, последното продаване на дълг е от 26 октомври, а сумата – 150 милиона лева.

По този повод бившият премиер Пламен Орешарски каза: „Нашият публичен дълг намаля от над 125 % от БВП през 1997 година до 12,5 % в средата на 2009 година. Общият размер на дълга доближи 10 млрд. лева, при налични фискални резерви от 8 млрд.лева. С други думи, нетният размер на публичния дълг стремително се приближи към нула.

От средата на 2009 година обаче тенденцията се обърна. В следващите години фискалните резерви намаляваха, а публичният дълг растеше. За да достигне до сегашните около 28 % от БВП. Все още тази цифра ни класира в челото на европейските класации, но тенденцията е неблагоприятна.“

Появиха се и информации, че министър Горанов е заложил в следващия бюджет на държавата нов дълг- 5.3 милиарда лева, които ще бъдат взети през следващата година. С част от средствата ще се финансира бюджетният дефицит за 2016 г. (1,8 млрд. лева), погашенията на падежиращ дълг.

Тригодишната програма за нов дълг е на стойност 8 млрд. евро, от които през 2015 бяха пласирани еврооблигации за 3,1 млрд. евро, с част от които бе погасен мостовият заем заради КТБ в размер на 1,5 млрд. евро. В размера на ограничението за емисии от 5,3 млрд. лева през 2016 година не се включват ДЦК, емитирани с цел обратно изкупуване на дълг, както и дългът, който се изплаща до края на текущата бюджетна година, при условие че не се увеличава държавният дълг към края на годината.

В предишни години дълг, емитиран в началото на годината и погасен преди края й, се включваше при изчисляването на тавана на емисиите. С преходните разпоредби на бюджета се дава право на МФ освен сделки по обратно изкупуване да прави и други суапови сделки. Предвижда се също така „финансиране на програми и инструменти за финансова стабилизация и предоставяне на извънредна публична финансова подкрепа по Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, включително чрез Българската банка за развитие". 

Това са само някои от фактите за икономическото състояние на държавата. Какво следва от тях?

1.  Харчим и ще харчим пари с широки пръсти до края на мандата на правителството. В резултат вероятно към 2018 година държавният дълг ще достигне 29-30% от БВП. Лошото е,че парите отиват за разходи, които няма да раздвижат икономиката и да усетим икономически ръст от над 1% годишно при оптимистично прогнозиране.

2. Задлъжняваме все повече и докато лихвите в света са ниски, това не е толкова лошо. Когато обаче те отново тръгнат нагоре, ще ни трябват  много повече пари, за да си плащаме борчовете. Откъде обаче ще дойдат те при българската демографска криза, теч на умни и можещи хора към чужбина и все повече пенсионери, никой не казва.

3. Освен парите от еврофондовете ,други варианти за  свежи пари в българската икономика няма. Преките чужди инвестиции са се свили до нива, които е неудобно дори да се съобщават. А държавата продължава да се грижи за чиновниците, програмата за ограничаване на държавните разходи без много коментари бе изхвърлена в кошчето и така от избори на избори.

4. Социалната картина у нас ще се влошава- разликата между много богати и много бедни продължава да се увеличава, средна класа на практика няма, има трудно оцеляващи и по-малко трудно оцеляващи и една прослойка от 7-9% свръх богати.

Станимир Барбов