БНБ тайно фалира КТБ, за вложителите - среден пръст!

Напомняме тези отминали събития, защото все още няма работещ парламент, парламентарни комисии и редовно правителство. Възползвайки се от ситуацията Управителят на БНБ Иван Искров, с бездействието си по същество издевателства над десетки хиляди вложители в КТБ АД. И прави това, защото се чувства недосегаем заради закона, който позволява да бъде отзован само от действащ парламент. Дотогава обаче Корпоративна търговска банка може да е само един спомен за поредната жертва на мафиотизирани кръгове в политиката. На Искров очевидно и през уми не му минава какво се случва с вложителите, нито с предприятията, чийто бизнес е блокиран. Както се казва в един виц: „водата ще стигне за всички”.

Знаейки че няма кой да упражнява контрол върху процеса около КТБ, в момента БНБ и квесторите в КТБ АД извършват подли действия за цялостна декапитализация на банката, отнемане на лиценза и обявяването й в несъстоятелност. Това обаче се върши задкулисно, за да не бъдат дразнени клиентите.

През последната седмица от предизборната кампания, квесторите преместиха работните си места в БНБ и пряко под надзора на Управителния съвет на централната банка реализират „ценните” указания как да се осъществи пъкленият им план. В акцията се използват всички възможни законови, но и редица незаконни методи и средства. Одиторите също са се постарали да приключат предсрочно с докладите си, за да дадат приноса си във фалирането на банката срещу няколко милиона за услугата.

И понеже стана дума за незаконни действия, редно е да се позовем на примери.

 

1. Съгласно чл. 115, ал. 1 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), когато по отношение на конкретна банка е налице „опасност от неплатежоспособност, БНБ може да постави тази банка под специален надзор“. Единствената цел на специалния надзор е оздравяване на банката. По време на специалния надзор е недопустимо да се влошават финансовите показатели на поднадзорната банка. Недопустимо е и да се намалява величината на собствения й капитал. В случая с КТБ АД се случва друго. Още към 30.06.2014 г. финансовият резултатът на банката е отрицателен (65 млн. лв. загуба), като само десет дена преди това (в деня на обявяването й под специален надзор) е бил положителен (27 млн. лв. печалба). Към края на м. септември т. г. загубата вече е значителна (375 млн. лв. загуба). Дори след три месеца „мъртва хватка”, обаче капиталът на банката остава положителен и към момента е 198 млн. лв., при 630 млн. лв. собствен капитал към края на м. май 2014 г. Добрата капитализация на КТБ АД беше отчетена и в класациите на SЕЕ News (22-то място в Top SEE 100)  и The Banker (9-то място в Европа по показател “степен на увеличение на капитала”).

 

2. БНБ има правомощия да отнеме лиценза на КТБ АД, но само ако в края на първия месец от специалния надзор квесторите са докладвали отрицателна величина на собствения капитал на банката. След този период влошаването е в резултат на провеждания специален надзор и отговорността за това е на БНБ. Тогава няма правно основание за отнемане на лиценза, тъй като причината за влошеното състояние ще бъде неизпълнение на законовите ангажименти на Централната банка и назначените от нея квестори и банката гарантирано трябва да бъде оздравена. В доклада на квесторите от 22.07.2014 г. изрично е записано, че капиталът на КТБ АД към 30.06.2014 г. е положителен (над 520 милиона лева).

 

3. Основният инструмент, който ще бъде използван за постигане на фалита на КТБ, е прилагането на новоприетата методика за обезценка на кредитите със задна дата. „Политиката за определяне на загубите от обезценка на финансови активи“ е възложена от БНБ на 31.07.2014г., приета е със заповед на квесторите от 20.08.2014г. и влиза в сила на 22.08.2014г. Всичко това става след датата, на която чл. 121 от ЗКИ изисква да е представен докладът на квесторите - 25.07.2014 г. Квесторите, направлявани от БНБ, ще се опитат да докажат, че към края на м. септември капиталът на банката е бил отрицателен, в резултат на което БНБ ще обяви КТБ АД в несъстоятелност. Това вече не е отразяване на изискващото се от закона  „текущо състояние на банката“, а състоянието на банката вследствие на работата на БНБ и квесторите.

Доказателство за намеренията на БНБ да фалира банката е и фактът, че тези дни Централната банка спешно е актуализирала списъка на възможните синдици. В КТБ АД е получено и официално искане от Фонда за гарантиране на влоговете в банките за предоставяне на пълна информация за вложителите и влоговете в банката към 03.10.2014 г. с цел тестване на системата за изплащане на гарантираните влогове, т. е. подготовка за фалит.

Явно целта е да бъдат ОГРАБЕНИ активите на банката. Това се вижда от обявеното от Иван Искров още на 11.07.2014 г. абсолютно противозаконно намерение въпросните активи да се разделят на „добри” и „лоши” и със „само една правна и счетоводна операция” да бъдат разделени между ТБ „Виктория” и КТБ. Тази теза прераства по-късно в проектозакони, противоречащи на основополагащите принципи на съществуване на Европейския съюз. Подобен е и подготвяният от ДПС нагъл проектозакон „Цонев-Пеевски”, подготвян за първата сесия на новото Народно събрание.

Всъщност, целите са две: редица предприятия от национално значение да бъдат разграбени безконтролно от посочени чрез БНБ „обръчи” от фирми, което е мечтата на поръчителите, а от друга страна – замитане на следите от злонамерените и непрофесионални действия и изказвания на управителя на БНБ.

Тези намерения прозират и в последните опити на БНБ да разпродаде активите на ТБ „Виктория” – явно пилотен проект като репетиция за голямата операция.

В резултат от обявяването на КТБ АД в несъстоятелност ще пострадат всички клиенти на банката. Задълженията на кредитополучателите, представляващи активи на КТБ, заедно със съпътстващите обезпечения ще бъдат продавани, осребрявани или събирани на безценица, в зависимост от това кой ги придобива. Удовлетворяването на депозантите също ще е с катастрофален резултат – вследствие от разпродажбата на залозите на занижени цени, събираемостта на кредитите ще бъде изключително ниска, поради което те накрая няма да получат много повече от гарантираните по закон средства. От този фалит ще пострадат не само всички депозанти – общини, университети, болници, училища, търговски дружества с държавно или общинско участие,  стотици хиляди юридически и физически лица,  но и работниците и служителите във фирмите-клиенти, както и техните семейства.

Само две категории ще спечелят от тази ситуация: неизправните длъжници, покровителствани от политико-икономически кръгове, и „обръчите от фирми”, придобили активи за смешни цени. Всъщност, дали в този случай печелившият не е един и същ? Но на кой му пука. Искров е спокоен в своя кабинет, недостижим за закона.

В момент на безвластие ръководството на БНБ играе „va banque” – „срещу банката” и с всички възможни законни и незаконни, средства. Ръководството на БНБ залага срещу интересите на всички вложители и клиенти на КТБ, атакува жизненоважни за страната отрасли. Накрая ще страдат хиляди, но неколцина ще потриват доволно ръце. Освен ако гражданското общество не реши да вземе нещата в свои ръце. Защото днес се гаврят с КТБ, но утре под ударите ще попадне друга банка.

 

Емил Василев