Че двамата банкери са приятелски настроени личи от прегръдките и мощните вокали на дуото. Че са се почерпили също е ясно - яли, пили и се веселили. Всеки нормален човек е попадал в подобна купонджийска ситуация поне десетина пъти в живота си. Ако не е, значи нещо не е наред. Въпросът е, защо Искров днес така усърдно отрича да е имал нещо общо с Василев?

Малко предистория. В интервю отпреди десетина дни Василев заявява, че в края на май на 2014 г. се срещнал с Искров и го предупредил, че срещу КТБ се готви атака. Призовал го да си бъде на мястото и да не се поддава на лоши влияния. Искров обаче не го послушал и се поддал на въпросните влияния, които според неговата ценностна система може й да не са толкова лоши. В смисъл, че направил нужното КТБ да остане без лиценз, а хиляди вложители и служители във фирми, кредитирани от банката, да не знаят на кой свят са и да забравят що е справедливост.

Днес Искров отрича да е имало такава среща между двамата. Въпреки описанието на Василев, че това е станало в сградата на БНБ, което едва ли е останало незабелязано.

Дума срещу дума. Всеки трябва сам да прецени, на кого от двамата да вярва.
На първо четене предимството е за Искров. Още е управител на БНБ. Нито призива на премиера Борисов да подаде оставка, нито подсещанията от шефката на финансовата комисия в парламента Менда Стоянова и експерти го стряскат. Непоклатим е. Което означава, че някой друг го покрепя и тази покрепа е доста силна. Във всяка нормална държава, когато представител на такава институция каже нещо, рядко някой се съмнява в думите му.

Ние обаче не сме съвсем нормална държава и нещата са по-различни. Клипът с дуетното изпълнение на "Назад, назад, моме Калино" накланя везните в обратната посока - към Василев. В смисъл, че доказва думите за добри отношения с Искров в близкото минало. Което означава, че няма как в кризисна ситуация като тази с КТБ миналата пролет, мажоритарен собственик да не се опитва да спаси банката. Съвсем  естествено е Василев да отиде при своя колега и да му сподели какво се готви и какво ще последва. Цветан Василев може да е има пропуски в управлението и кадровата политика, някои от които очевадни, но не е луд. Няма как да е бил безразличен към смъртоносния удар, който му е готвил кръгът #Кой в края на май 2014 г. Имал е дялове за стотици милиони в трезора и да зареже всичко - е невъзможно. Щом с Искров могат да пеят на купони, нормално е и в труден момент да умуват по проблема.

Не се е случило обаче. Ако се доверим на съветите на Артър Конан Дойл, редно е да потърсим мотивите, които карат Искров днес да отрича за срещата.

Очевидно има нещо, което не позволява на гуверньора да признае. Защото самото признаване би го вкарало в беда. Така става, когато е налице скрита уговорка. Нещо като мокра поръчка. Тепърва възелът ще се разплита. Интересно, защо управител на БНБ ще се е съгласи на такова нещо в правова демократична държава? Или нещото е много важно за него, или пък държавата не е правова и демократична. Все едно е кое ще си изберете - става дума за замисимости. Какви и към кого? Ако сте следили сюжета и участниците в него от миналото лято насам, вече знаете отговора и без помощта на Филип Марлоу.

"Бащата" на прочутия детктив казва: "Ченгето и прокурорът бяха подкупни. Тайната миришеше на пари.

Такива тайни не са дълголетници". Ако някой все още се съобразява с това, че Искров е шеф на БНБ, то в един момент ситуацията ще е съвсем друга. Дори по-скоро, отколкото някои предполагат. Лидерът на европейските соцалисти и бивш председател на БСП Сергей Станишев също не си спомня да се е срещал с Цветан Василев миналата пролет. Местан от ДПС отрече въобще да познава Василев. Единствен премиерът Бойко Борисов разказа как Цветан Василев го посетил в къщата му в Банкя, минавайки през гаража за заблуда на съгледвачите. Амнезията на Иван Искров може да го избави от неприятности в момента, но няма да му помогне в бъдеще, когато се появят документи и факти за неговите действия и бездействия, както и на БНБ в онези дни и месеци. А такива със сигуроност има, ако се вярва на банкера Василев, който заявява от Белград, че предстоят разкрития за заговора срещу КТБ.

Вероятно тогава и депутатите от ДПС Делян Пеевски и Йордан Цонев ще си спомнят, че са имали нещо общо с КТБ и Василев, което в момента саркастично отричат. Неприятно ще бъдат изненадани и други политици, магистрати и министри, чиито имена са в списъка на Д.П. и тефтерчето на Цв.В. за получавани регулярни подкупи, някои от които в размери, които ще засрамят дори джакпота в хазартните игри по телевизиите... Бели пликове всеки месец, без подписи, без данъци - знаете как е. Някакви следи обаче все пак остават. Или свидетели, записи и пр. Не е лошо бързо забравилите славните дни на приятелство с Цветан Василев, да знаят, че амнезията бива органична и фунцкинална. Органичната се получава от удар, травма или от увреждане на мозъка от приемане на наркотици.

Функционалната е плод на психологически фактори. Има и истерична пост-травматична амнезия. Ако ще се позовават на загуба на паметта, да се погрижат преди това за причините. По-автентично ще е. Българското общество е бомбардирано с лъжи на мейнстрийм медиите от кръга #Кой. Пропагандата на този кръг се опитва да контролира съзнанието ни всеки ден чрез "амнезия ефект". Става дума за пускане в медиите на тема, която е представена като много важна. Злободневните проблеми се съобщават мимоходом, а изкуствената тема се експонира ударно, разширява се, драматизира се непрекъснато и пр. Манипулацията приспива обществените сетива и хората забравят за истинските проблеми. Спомнете си протестите срещу статуквото, които преминаха в протести срещу Пеевски и Кой. Всеки ден се пишеше и говореше за тях. После изведнъж всичко стихна.

Протестиращите бяха иронизирани, противопоставяни, шантажирани, осмивани. В резултат Пеевски отново е в парламента, #Кой продължава да контролира цели кръгове в политиката, магистратурата и институциите. И вместо съпротива - апатия, примирение. Затова е хубаво, че се появи клипът, в който Иван Искров и Цветан Василев пеят прегърнати. Това означава, че в следващите дни и седмици можем да очакваме още по-интересни неща.

Борис Петков