Не казвам, че Искров е нагъл. Ние сме тъпи!
Бронебойни патрони за нея няма открити, няма открити...
Примери, колкото щете.
Най-пресният е с управителя на БНБ Иван Искров. Преди месеци той каза, че е готов да подаде оставка. След това постави условие: оставка, но след обявяване на фалита на КТБ. Сега обаче се прави на разсеян и ходи да преговаря с премиера Бойко Борисов. И тръгва слухът, че вместо към прокуратурата, където трябва да обяснява неадекватните или умишлено злонамерените действия на БНБ спрямо КТБ това лято, Иван Искров щял да поеме към САЩ или Великобритания. Там го очаквал висок пост, чрез който ще представлява страната ни в банковата сфера. И заплатата ще е подходяща, не се съмнявайте. Това ако не е арогантност - здраве му кажи! Значи няма да има разследване на войната срещу КТБ, няма да се търсят виновни за атаките срещу нея, нито кръговете, които чрез нейното унищожаване искат да заграбят десетки предприятия и заводи за жълти стотинки и които ограбиха вложители и клиенти.
Битият бит, еб...ят - е..н, така излиза. Такова нещо наистина може да се случи единствено в България!
Навремето Бай Тошо по същият начин се отърваваше от съратници във властта, които са "сгазили лука". Като затвориха лагерите в Белене и Ловеч, почна да ги изпраща дипломати в посолствата в чужбина. Да не му се мяркат пред очите, ама и да не пискат много-много. Другарска критика му викаха.
Досущ като Искров се държи и пътният полицай Сашо Тръпков, който бе хванат "на калъп", както се казва. Заснеха го в момента на взимане на подкуп. Верен на традициите в българската наглост Тръпков не се крие в миша дупка от срам, а пише рапорт да бъде пенсиониран и да му се изплатят 18 заплати накуп.
Но и това е нищо в сравнение с демонстрациите на депутата от ДПС Делян Пеевски. Цяла година протестиращи скандираха срещу него по повод наглото му назначаване за шеф на ДАНС. Носеха плакати "Вън!", "Оставка", "Мафия" и пр. Нищо.
Най-демостративно човекът бе номиниран и избран първо за евродепутат, а след това и за народен представител в българския парламент. А и защо да не стане, след като част от ръководството на ДПС продължава да каканиже, че хората по места го искали и издигали. Аналог на подобно дебелоочие и в литературата трудно ще се открие.
Доказва го и случаят с Бат‘ Сали. Хората в Къстендилско и Дупница не го искат, но Лютви Местан им показа закона. Той не говори за качествата и постъпките на нежелания субект, а за формалното право на ДПС да посочи който си иска, без значение дали това обижда и унижава хиляди други. А може би тъкмо заради това...
Подобен е казусът и с главния секретар на МВР Светлозар Лазаров. Този човек сътвори за една година толкова гафове, колкото цялото ведомство не успя за години. То не бе драмата в Лясковец, съмнителната акция с жандармерията по селата, атакуването на сбърканите адреси, кокаиновата афера с Орлин Алексиев, нахлуванията в офиси на КТБ и Цветан Василев и пр. Няма обаче земна сила, която да го накара да подаде оставка. Защото го подкрепя политическа сила, а у нас те са над природните. Същата политическа сила, шушукат в МВР, която мощно крепи и Пеевски.
Шушукат, защото все още там, както и в ДАНС, и в магистратурата, и в други институции важи законът, даващ предимство на арогантността.
За австрийския психолог и философ Ото Вайнингер "наглостта е най-доброто прикритие на умствената недостатъчност". Само че за арогантните и ултра нахалните Вайнингер е като малка гара. За тях всички, които не работят в тяхна полза са жалки твари, плебс, неудачници и негодници. Българският наглец е готов да размаже всеки, който му се изпречи по пътя към плячката. Готов е дори да убива. Залага на бруталното насилие, безпардонността, възможността да корумпира и издевателства.
Изнудването и рекета са за него "добър ден". Всички са му задължени. За някои екземпляри арогантността не е просто действие, а свойство на характера. Понякога поразява не самата наглост, а висотите, до които се е издигнала у нас.
Това е и една от причините много интелигентни, умни и полезни българи да отказват участие в политиката и управлението на страната. Наглостта и нахалството станаха условия за кариера, за успешност. Това е другото зло, което заедно с корупцията ни затрива буквално.
Твърдение на Уайт:
„Не се отчайвайте…“
Коментар на Оуен върху твърдението на Уайт:
„Злините може би желаят да спрат…“
Допълнение на Бърд:
„…и на тях им омръзва да търсят нови усложнения.“
Някъде изглежда забавно, но тук нещата са на живот и смърт.
Наглостта дадена на прокурор - е справедливост.
Арогантността в самата прокуратура обаче - е краят.
Решението трябва да наложим сами.
Димитър Попкутуев
Моля, подкрепете ни.
