Боян Расате, хомофобията и защо са нужни промени в Наказателния кодекс

Годината е 2008. В края на месец септември в Борисовата градина в София до смърт е пребит и удушен Михаил Стоянов - 25-годишен студент по медицина. Виновниците са известни - Радослав Кирчев (по това време на ненавършени 18 г.) и Александър Георгиев (по това време на 20 г.). Престъплението било извършено, защото Михаил “приличал на хомосексуалист”, а двамата младежи участвали в група, която "разчиствала" Борисовата градина от гейове. Върховният касационен съд потвърди вината на двамата, но намали присъдите им - от 15 на 10 и от 6 на 4.5 години лишаване от свобода. 

В Наказателния кодекс не фигурира престъпление, извършено по хомофобски подбуди. България е една от малкото държави-членки на Европейския съюз, в които престъпленията от омраза въз основа на сексуалната ориентация на жертвата, половата идентичност или изражението на пола не са признати в закона и не се преследват ефективно.

Скандалът с Расате предизвика силна обществена реакция. Имаше и протести в защита на хората с различна сексуална ориентация. Случилото се освен това накара институциите да заработят неочаквано бързо - прокуратурата поиска сваляне на имунитета на Расате, а Централната избирателна комисия излезе с решение малко след това. Ден по-късно, въпреки неуспешни опити от страна на прокуратурата да привлече Расате като обвиняем с призовка, кандидат-президентът бе арестуван пред сградата на Българската национална телевизия. Освен всичко това обаче на масата бе поставен тъкмо този дебат за промените в Наказателния кодекс. 

Повдигнатите на Расате обвинения са за престъпление от общ характер по чл. 325 от Наказателния кодекс. Той се отнася до хулиганство. Посочва се, че е нападнато обществено място, офис на организация. Според адв. Деница Любенова проблемът в случая е, че никъде не се споменава, че е разрушеното пространство е ЛГБТИ център. Проблемът е многопластов.

“Престъпленията, които се извършват срещу ЛГБТИ групата, са престъпления с по-висока обществена опасност. Причината - те не таргетират един конкретен човек, а цяла група. Нападението цели всяване на страх в тази група и поради тази причина всички международни препоръки говорят за завишената обществена опасност на този тип престъпления. Нашият Наказателен кодекс в сегашния си вид не отговаря нито на международните изисквания, нито на завишената обществена опасност. Не разпознава хомофобски и трансфобски мотиви и в много от случаите не можем да се позовем на хулиганство. Има практика на ВКС, в който съдът казва - да, убийството е извършено по хомофобски подбуди и не представлява убийство от хулигански подбуди. ВКС намалява присъдите на убийците, защото не може да приложи квалифицираното по-тежко наказание. Това създава поредица от проблеми. Държавата в лицето на разследващите органи изобщо не може да разпознае мотивът “сексуална ориентация и полова идентичност”, посочва още адв. Любенова пред ФрогНюз.

Нужна е промяна в Наказателния кодекс  в чл. 162 и 163 в НК, където да бъдат прибавени сексуална ориентация и половата идентичност и да бъдат сложени като квалифицирани състави “сексуална ориентация и полова идентичност” в поредица от престъпления. Това няма да доведе със себе си промени и в други закони, отнасящи се например до гражданското законодателство. 

Според Иванова решението на Конституционния съд, който тълкува понятието “пол” в Конституцията, също няма да попречи на нещо подобно.

Джесика Вълчева