Обещанията за Банско са като на онзи циганин каруцата и конете за младоженците

Цялата патърдия се вдигна покрай денят Х – 28 декември. Тя така бе и планирана. Борисов отново намери изход от прекия отговор и поемането на отговорност. Прехвърли всичко на държащия се като ординарец министър Нено Димов, който вече каканиже по темата в бъдеще време.

Тук-там някоя по-бдителна медия забеляза, че по време на последното заседание на Министерски съвет словосъчетанието „втори лифт“ не бе употребено нито веднъж. За сметка на това децибелите в подкрепа на туристическия бизнес доминират в политческата глъчка.

Печелившият е Борисов: намаза ските на банскалии, запалените туристи и на „патриотите“. В същото време намигна на „зелените“ с решението „каквото и инвестиционно намерение да има, то ще мине през всички точки на екологичното законодателство – оценка за въздействието на околната среда, екологична оценка и оценка за съответствие“. И вълкът сит, и агнето – цяло. Бъдете сигурни, че каквото и да е поискал Борисов и от инвеститори, и от еколози, и от партньори – го получи на 28-и.

Спечелили са вероятно и от Галъп, чието изследване сочи, че 67% от българите одобряват втори лифт над Банско. Съмнително е, че 67 на сто от населението въобще има понятие за какво става дума. Но по принцип хората не са против развитието на туризма, особен ако те или техни близки си изкарват прехраната в този бранш.

Губещ от поредния премиерски цирк е бизнесът. Външните инвеститори са мираж. Без сигурни гаранции никой няма да почне да строи каквото й да било. Българските инвеститори пък са подложени на кръстосан артилерийски, въздушен и какъвто искате още огън. Дебелото ги удря с медиите-бухалки, а пратениците на властта ги одрусват като круши срещу обещание да ги предпазят от калните водопади. Рекетът е национална политика и това ще ви го каже всеки бизнесмен. Но анонимно, иначе прокуратурата, ДАНС, МВР, НАП и пр. институции ще му разкатаят фамилията.

Сякаш за да обобщи ситуацията британският вестник „Гардиън“ написа: „Ще засвири музика, фойерверки ще гърмят и в полунощ на 1 януари България, най-бедната и най-корумпирана страна в ЕС ще поеме председателския жезъл”. Авторката Дженифър Ранкин пише още, че в нашата страна се регистрират най-високите нива на усещане за корупция. Никой не преследва политическата корупция, няма бивши правителствени служители в затвора.

Това, което казва Ранкин ние го знаем от години. Не само, а живеем в ужасния облак на корупцията. Този облак е токсичен и зловонен. Смъртоносен е. Но пък според Доган трябва да го дишаме, защото друг нямало…

Нищо симпатично няма да се случи с проектите за втори лифт над Банско в следващите месеци. Борисов просто печели време и гласове. Обещава, знаейки, че няма да дава нищо. Ако го болеше за природата и хората в района отдавна щеше да е предприел решителни стъпки. Осем години начело на държавата не го е направил – няма да го направи и сега. Не иска и не може. Но е добър в лъжите. Мноооого добър.

Него го интересува какво може да се присвои от бюджета и е създал съответната мрежа. Затова и Пеевски е недосегаем. От частния бизнес смъква кожи с обещания, а от населението си осигурява гласове – пак с обещания. Пласира подходящи обещания и на партньорите във властта. Както и на тези в задкулисието. Той е съвършеният вариант на онзи циганин от вица, който като разбрал, че на сватбата се обещават неща, които рядко се изпълняват, се изцепил, че дарява на младоженците каруца и два коня… След това ял и пил на воля и спокойствие. Голям дар обещал човекът, заслужил си е лапачката… Клишираният вариант е: Татко ще ми купи колело, ама друг път...

Д-р Димитър Попкутуев