Честит 24 май (особено на Георги Господинов)

Мнозина ще се съгласят, че от всички български официални празници 24 май е най-красивият. Защото е най-малко разделящ. България не е пример за единомислие в обществото: ние сме разделена нация. Но никой няма нищо против наследството на Кирил и Методий. На 24 май българският език получава своя дял обяснения в любов от всички посоки. И ето че точно тази година, когато нашите пукнатини се оказват пропасти, все пак имаме добър повод за момент да оставим томахавките и да се радваме заедно: нашият сънародник, писателят Георги Господинов получава международната награда „Букър“ за романа си „Времеубежище“. И това става навръх деня, посветен на нашата национална култура. Прекрасен подарък. 

Отношението към Господинов и неговите книги обикновено също е сложно. Той има своите почитатели и отрицатели (никой не е пророк в родината си, особено ако тя е България), но наградата е достатъчно престижна, за да бъде полезна не само лично за автора, който я получава, но и за други български писатели. Страната ни е на културната карта. Новината е добра и всеки пишещ или четящ човек у нас има личен повод да се зарадва. Интересът към нашата нова литература вероятно ще се засили и е въпрос на малко късмет и много работа други български автори също да успеят да стигнат до международна публика. Да благодарим на Господинов или поне на неговия роман.

Международният приз „Букър“ се поделя ежегодно между автора и преводача на отличения чуждестранен роман, издаден в Обединеното кралство или в Ирландия. Наградата е достатъчно влиятелна, за да има позитивен ефект върху продажбите на съответния писател и да привлече интерес към него, както и към цялостния литературен и по-общокултурен контекст около него. Тази година Господинов се състезаваше например с Мариз Конде, която е смятана за гранддамата на карибската литература, както и с Ева Балтасар – каталунска писателка, веднъж вече отличена с „Премѝ либретер“ за 2018 г. в родината си. „Времеубежище“ наистина трябва да е направило огромно впечатление на петчленното жури, за да бъде предпочетено пред романите на две жени, при това жени, пишещи на езици, доста по-разпространени от българския (каталунският на Ева Балтасар не пречи тя да бъде четена и от испаноговорящи). Журито на „Букър“ заявява, че „Времеубежище“ е „блестящ роман, пълен с ирония и меланхолия“. След такава препоръка навярно можем да се надяваме, че романът ще бъде четен и у нас? Италианското издание на книгата също отнесе награда – „Стрега“ за 2022 г. Господинов явно вече има международно значение. 

Много подходящо като за празника е, че наградата е за преводна книга. В крайна сметка, честваме 24 май точно заради превода, извършен от солунските братя: от старогръцки към… старобългарски? Старославянски? И тук можем да разсъждаваме над точното название на езика, на който Кирил и Методий превеждат Евангелието, но безспорен е фактът, че става дума именно за превод. По традиция преводът е и област, в която българските литератори са много добри. Тоест можем да поздравим и Анджела Родел – преводачката на „Времеубежище“ от български на английски език. Една може би забавна мисъл: литераторите попадат в канона по два начина – ако живеят в девети век, биват директно канонизирани. Ако са от двайсет и първи, могат да се надяват на литературни награди и евентуално включване в „канона“ на учебните програми. 

А извън балона на високата литература? Изглежда, че въпреки разделенията в обществото ни и очевидния упадък на образованието, който вече дава горчивите си плодове в публичната сфера, все пак има и моменти, на които можем да се зарадваме. Скорошните теми за матурата по литература включваха интерпретативно съчинение върху стихотворението „Посвещение“ на Петя Дубарова и тема за есе „Живот в мрежата“. Това е освежаващо. Зрелостниците попадат извън вечните клишета за „страдание и възторг“, „трънливия път на героизма“, „саможертвата“ и прочие. Най-сетне извън деветнайсети век! В този смисъл днешният 24 май наистина е празничен. Може всичко друго в България да е безумно, може и да сме свидетели на опасен опит за фашизиране на обществото ни от крайно злонамерени и безотговорни лица като К. Костадинов, но поне в сферата на езика и литературата има място за щастливи преживявания. Да си пожелаем литературата да упражни своя облагородяващ ефект върху ниските страсти. 

Откъм не толкова розовата страна на нещата срещу Господинов, Дубарова и деня на Кирил и Методий застава съзнателното опростачване. И точно днес е мястото за едно предупреждение. Уж наивното хиперпатриотизиране на нашия културен живот, изолирането от целия свят, затварянето ни в старите рамки на потурите, пафтите и народните танци всъщност никак не е наивно. Без сложната мозайка на съвременната култура рискуваме да се окажем блокирани в един постоянно деветнайсети век. Далеч от „Букър“ за Господинов, далеч от новите роли на Мария Бакалова, далеч от почитта, оказана от артистичния свят на покойния прекрасен актьор Христо Живков, далеч от режисьорските успехи на Александър Морфов или от „сблъсъка“ между различните преводи на Дантевия „Ад“ от Константин Величков, Любен Любенов и Кирил Кадийски.

А вместо това – близо до политическата злоупотреба с националното, в едно поле на посредствеността и леснотията, в което нискочели, недочели, недочули и недоучили агитатори ни подсвиркват като на добитък, за да се хванем на едно огромно, задължително хоро. Колкото и ценни да са националните ни традиции, не можем да живеем само с тях. Не можем да се затворим за света. А и не бива. Затварянето, взирането само в себе си, изчерпването на културния живот само с етнографията не са невинни слабости, а съзнателно употребяван политически инструмент. Докато Господинов печели своята награда, злонамерените рупори на изолационизма ще се опитат да заглушат тази новина. Но за съжаление иззад техните гайди и гъдулки прозира всъщност… балалайката. Всъщност – нагайката. В много голяма степен наградата на Господинов за 24 май идва да смекчи смразяващото впечатление за България, създадено от червената боя по фасадата на представителството на Европейската комисия в София. 

На да не се отдаваме на мрачни мисли точно днес. Предупреждението е отправено, наградата е факт, денят е празничен. Честит 24 май на всички ни – четящи и пишещи! 

За Frognews 

Манол Глишев