Георги Господинов - член-кореспондент. Приятно ми е, Хенри Мур

***

Париж. Преди години. В малко кафене се срещат съветският колос в скулптурата Евгений Вучетич и британският му колега Хенри Мур.

Човек от съветското посолство, инициатор на срещата, представя Вучетич: „Това е най-големият съветски творец, академик, член-кореспондент на няколко академии, герой на социалистическия труд, народен художник, лауреат на Ленинска награда… Вучетич кима одобрително.

Англичанинът подал ръка: "Приятно ми е, Хенри Мур".

Дали историята е истинска? Достоверна със сигурност.

***

„Творецът не трябва да говори често за себе си и за своята работа, защото губи енергия, която е нужна за работата му“.

Скромно мнение на големия Хенри Мур.

***

Теодор Ушев: Българското кино продължава да се води и кара от архаични и съмнителни принципи и авторитети.

Българската литература - също!

***

Дали това е завист, хейтерство и черногледство? Авторът - злобен драскач? Възможно – човешки чувства са. Но може и да е нещо друго, което споделят – открито – няколко познати. Имаме си сайт - създател съм на сайт, пускам в него, каквото си искам. Битува такова мнение. Истината е, че аз и колегите ми много внимаваме да не преминем определени граници в журналистиката, за които отдавна не се говори. Може би не успяваме винаги. Аргументи да напиша тези редове ми дадоха разговори с читатели и издатели по време на Алея на книгата пред НДК преди месец. Както и някои от книгите на Господинов, рабира се. Подобен текст няма да бъде публикуван никъде другаде. Очаквайте правилни интервюта с титулования автор. Всеки има право да го харесва. Но и обратното. Аз не го харесвам и смятм, че е скучен до вяла, подсъзнателна противоречивост. Не съм литературен критик - читател съм. От време на време написвам по нещо - журналналистиката изкушава.

А не харесвам Господинов и защото има Борис Христов, Кирил Кадийски, Николай Милчев, Петър Делчев… Тях няма да видите по телевизията.

***

Нищо, което да вгорчи шампанското на шампиона.

Огнян Стефанов