Министърът Иван Василев обяви, че МИДТ създава официален Discord сървър, чрез който граждани и представители на технологичната общност ще могат да дават идеи и предложения първо за „СИГМА“, а впоследствие и по други политики на министерството. Новината беше представена във видео, заснето пред голям LED екран, за който сме платили ние, но който не ни помага особено да имаме по-ефективно електронно управление.
Министерство с огромни правомощия
Министерството на иновациите и дигиталната трансформация беше създадено с решение на Народното събрание от 8 май 2026 г. То обедини Министерството на иновациите и растежа и Министерството на електронното управление.
Според официалното представяне на институцията целта е да се обединят в една стратегическа рамка иновационната политика, подкрепата за бизнеса, електронното управление, дигиталната трансформация, електронната идентичност и киберсигурността.
На сайта си министерството заявява, че ще гарантира „ускорена и справедлива цифрова трансформация на държавата и икономиката“, както и че процесите трябва да се случват „с темпото на бизнеса“.
Това са изключително високи амбиции и отговорности. Те не се изчерпват със стартъп екосистемата или с разговори за изкуствен интелект. В тях влиза и много по-трудната част – модернизацията на администрацията, сигурността на дигиталната инфраструктура и реалното намаляване на зависимостта от хартия, гишета и несвързани регистри.
Между езика на стартъпите и езика на институциите
Самото министерство още не е завършило собственото си обединение Най-показателното е, че дори официалната интернет страница признава, че административното сливане все още не е приключило. В долната част на сайта пише: „До уреждане на правоотношенията... текуща информация и новини се публикуват на интернет страниците на Министерството на иновациите и растежа и Министерството на електронното управление“.
Тоест институцията вече говори за дигитална революция, но реално все още функционира през сайтовете на старите две министерства.
Самият нов сайт също прилича повече на презентационна страница на стартъп компания, отколкото на институция, която трябва да управлява една от най-сложните публични политики в държавата. В него дори могат да се открият елементарни редакционни пропуски. Например терминът „евроатлантически“ е изписан като две отделни думи – „евро-атлантически“, въпреки че според правописните правила това е една сложна дума.
Това показва преходен етап. Но именно затова публичната комуникация трябва да бъде особено внимателна. Когато институцията още подрежда собствената си структура, е важно да покаже административен капацитет, конкретни срокове и ясна отчетност, а не само нов визуален образ.
А къде е електронната държава?
По-важният въпрос е друг: какво реално се промени за гражданите?
И днес огромна част от административните услуги започват с посещение на гише. Дори когато една услуга завършва електронно, често първата стъпка е физическа идентификация, подаване на документи или получаване на кодове на място.
Администрацията продължава да изисква документи, с които самата държава вече разполага. Продължават да се разнасят удостоверения между институции. Продължава зависимостта от хартия.
Всичко това са именно проблемите, които Министерството на електронното управление трябваше да решава още преди то да бъде влято в новата структура.
Хибридните заплахи почти липсват от публичния дневен ред
Има още една тема, която рядко присъства в публичните изяви. Бившето Министерство на електронното управление беше институцията, която на теория трябваше да концентрира държавната политика по информационното общество, киберсигурността и защитата на цифровата инфраструктура.
Противодействието на хибридните заплахи не е задача само на една институция. В него участват службите за сигурност, Министерството на отбраната, ДАНС, Министерският съвет и други държавни органи. Министерството на иновациите и дигиталната трансформация обаче би следвало да има ключова роля по отношение на киберсигурността, защитата на цифровата инфраструктура и политиките за електронно управление – все области, които са част от устойчивостта на държавата срещу хибридни и информационни атаки.
В европейските документи хибридните заплахи вече се разглеждат като комбинация от дезинформация, кибератаки, информационни операции, икономически натиск, политическо влияние.
България ежедневно е обект на подобни кампании. Руски пропагандни наративи се разпространяват свободно. Манипулативно съдържание достига милиони потребители. Дезинформационни сайтове функционират години наред. Институционалният отговор обаче остава почти невидим.
Discord не може да замени институционалния процес
Министърът Иван Василев обяви във видео в социалните мрежи създаването на Discord сървър на министерството. Идеята е там да се събират идеи, предложения и обратна връзка за развитието на „СИГМА“, а по-късно и по теми като стартъпи, изкуствен интелект и дигитални услуги.
Подобен канал може да бъде полезен, ако е допълнителен инструмент за разговор с експертна общност. Но той не може да бъде основният модел за участие в публични политики.
Държавната политика изисква проследимост. Трябва да е ясно кой подава предложения, кой ги разглежда, как се оценяват, кои се приемат, кои се отхвърлят и с какви мотиви. Това не може да остане в неформален чат. Ако министерството иска да създава политики „заедно с хората“, то трябва да изгради прозрачен механизъм за обществено участие, а не просто дигитална общност около институцията.
Какво би трябвало да направи министерството?
Ако МИДТ иска да бъде възприемано като модерна институция, първата стъпка не е да изглежда модерно. Първата стъпка е да работи предвидимо, прозрачно и измеримо.
Министерството трябва да представи ясен план за електронното управление – с конкретни услуги, срокове и отговорни звена. Трябва да посочи кои хартиени удостоверения ще отпаднат, кои регистри ще бъдат свързани, как ще се развива електронната идентичност и как гражданите ще могат да използват държавни услуги без физическо присъствие.
Същото важи и за киберсигурността. Нужна е публична рамка за противодействие на хибридни и информационни заплахи, както и обяснение как държавата ще реагира при координирани кампании за влияние.
Истинските въпроси
Вместо видео пред LED стена обществото очаква отговори на далеч по-конкретни въпроси:
Кога ще отпадне необходимостта гражданите да носят документи между институциите?
Кога всички услуги ще могат да се заявяват без посещение на гише?
Кога електронната идентичност ще стане масов инструмент?
Какви мерки предприема държавата срещу координираните кампании за дезинформация?
Как се защитава критичната (цифрова) инфраструктура?
Какви резултати има по проектите за дигитализация, финансирани с европейски и национални средства?
Това са темите, по които едно министерство трябва ежедневно да отчита напредък, именно за това съществува. На този фон откриването на Discord сървър трудно може да бъде възприето като голяма новина. Не защото Discord е лош инструмент, а защото изглежда като внимателно режисиран PR жест в момент, в който най-важните обещания на дигиталната държава все още чакат своето изпълнение.
