40% от европейците са дигитално неграмотни, в България ситуацията е критична

Въпреки че Европейската комисия си постави амбициозната цел до 2030 г. поне 80% от жителите на ЕС да притежават базови дигитални знания, реалността днес е друга. Цели 40% от европейците изпитват затруднения с елементарни задачи – от работа с онлайн банкови услуги до разпознаването на фалшиви новини в мрежата.

Пропастта между Севера и Юга, както и между Изтока и Запада, става все по-дълбока. Но докато държави като Естония и Финландия вече са близо до заветните 80%, България и Румъния рязко се отличават на картата със своите червени зони.

Ситуацията у нас е описвана от анализаторите като „дигитална пропаст“. България притежава една от най-бързите интернет мрежи в света и изключително развит ИТ сектор, но това остава в рамките на изолиран „балон“. Извън него, по данни на Евростат, едва около 31% от българите имат базови дигитални умения.

Това означава, че над две трети от населението е фактически изключено от модерните услуги на държавата (електронно управление) и е силно уязвимо на трудовия пазар. Липсата на грамотност не се ограничава само до възрастните хора – тя е видима и сред младежите, които често са „социално медийно грамотни“, но не могат да работят с професионален софтуер или да верифицират източници на информация.

Във времето на ChatGPT и автоматизацията, тези данни звучат като присъда. Изкуственият интелект обещава да увеличи производителността, но той изисква потребител, който знае как да му задава въпроси. За население, което се затруднява да прикачи файл към имейл, AI няма да бъде помощник, а бариера, която ще го изхвърли окончателно от пазара на труда.

За да постигне целите на ЕК само след четири години, България трябва да удвои броя на дигитално грамотните си граждани.

Това изисква не просто „наливане“ на средства по плановете за възстановяване, а радикална промяна в:

* Образованието

Преход от сухо преподаване на информатика към практическо дигитално творчество.

* Преквалификацията

Масови безплатни курсове за хора над 45-годишна възраст.

* Достъпността

Опростяване на електронните услуги, така че те да са интуитивни за всеки.

Без тези стъпки България ще остане на опашката не само по доходи, но и по грамотност, което в XXI век е едно и също нещо.

Защото днес дигиталната неграмотност не е просто липса на умения – тя е нова форма на бедност.