Проф. Вацов: Смесваха радиоактивно мляко с „чисто“, за да влезе в нормите – системна политика

Според проф. Димитър Вацов, трагедията не се ограничава само до първите дни след експлозията. Истинското престъпление се случва в месеците на системно прикриване. Докато в Скандинавието и Полша алармата бие още в края на април, у нас официалните съобщения гласят, че „всичко е наред“.

„Смесваха силно радиоактивно мляко със слаборадиоактивно“

Най-циничният аспект на държавната политика е бил методът на разреждането. Проф. Вацов разкрива шокираща схема за „обеззаразяване“ на хранителната верига: „Взимаш силно радиоактивно мляко и го смесваш със слаборадиоактивно, за да разпределиш радиацията по-равномерно и да влезеш в нормите – това е било системна държавна политика.“

Тази тактика е гарантирала, че почти няма българин, който да е останал незасегнат. Докато обикновените хора са консумирали тези „коктейли“, висшата номенклатура от 200-300 семейства е била на специално снабдяване, където „всеки залък от храната им се проверява“.

Малко известен факт, който книгата на Вацов изважда на светло, е огромното облъчване година след аварията. През зимата на 1987 г. нивата на радиация в храната достигат стойности, близки до тези от първите дни на катастрофата. Причината? Властите пускат за изхранване на животните фуражи, окосени под радиоактивния дъжд през май 1986-а.

„Защо са давали заразените фуражи на животните – единственото обяснение е нищо да не се хвърля“, коментира професорът.

Учените от ВМА и Селскостопанската академия са алармирали многократно, но докладите им са потъвали в чекмеджетата.

Резултатът от тази „икономия“ е опустошителен за здравето на нацията. Проф. Вацов цитира данни на международни организации, които поставят България на челни позиции в най-черните статистики: „Ние сме първи по заразяване на щитовидните жлези на децата и сме на първо място по общо облъчване на телата на хората в цяла Европа.“

Докато 40 000 българи са тичали „за здраве“ в маратона през май 1986 г., вдигайки облаци радиоактивен прах, властта вече е била отхвърлила списък от 14 наложителни мерки за хигиена и безопасност. Днес, 40 години по-късно, „Българският Чернобил“ напомня, че мълчанието на режима е било също толкова токсично, колкото и самият епибатидин.