От бухалка до жертва: Гешев изпълзя в ефир с нови съчинения за предателите и кукловодите

Твърдението му, че е защитил независимостта на съдебната власт, се сблъсква челно с хронологията на неговия собствен възход. Самият той зае поста под прекия диктат на политическите сили, срещу които днес воюва. Сегашните му оплаквания от натиск по делата срещу Бойко Борисов будят само недоумение. Липсата на принципност е видна от годините, в които разследванията по „Барселонагейт“ и „Кюлчетата“ буксуваха без резултат под неговото ръководство.

Едва когато политическата конюнктура разклати неговия стол, Гешев разпозна съществуването на „закони срещу човека“. Неговото прозрение, че институцията е „клекнала“ пред политиците, закъсня с цял мандат. Реалността показва, че прокуратурата не е загубила своята независимост днес. Тя функционира като частно акционерно дружество още от времето, в което той и неговият наследник я превърнаха в инструмент за влияние.

Митологията за Пепи Еврото и „израелските генерали“

Опитът на бившия главен прокурор да омаловажи скандала „Осемте джуджета“ е логично продължение на неговата стратегия за оцеляване. Той определи Петьо Петров – Еврото като обикновен „симптом“ и „митология“. Това обаче не обяснява неговата лична „професионална комуникация“ с хора от подземния свят на съдебната власт, която датира още от 90-те години.

Още по-несъстоятелни изглеждат спекулациите му за покушението с „насочен взрив“. След пълния крах на версията за „детето на задната седалка“, Гешев потърси международна легитимация чрез разкази за мистериозни израелски генерали. Този опит за придаване на холивудски блясък на един зле инсцениран спектакъл обаче не променя факта, че разследването не откри реална заплаха за живота му.

Бившият обвинител номер едно вече има и нова цел в лицето на Ваня Стефанова. Още преди тя да поеме функциите си, Гешев я постави в категорията на „наведените“. Тази реторика е типична за неговия стил – всеки, който не е част от неговия личен лагер, автоматично става заложник на политически интереси. Гешев се представя за жертва на „сглобката“, но пропуска ключов факт. Именно неговите действия доведоха до днешната управленска мутация. Днес той изразява недоволство от начина, по който други разпределят „баницата“ на властта. Пропуска обаче обстоятелството, че дълго време самият той беше главният сладкар на тази система.

Днешните изяви на бившия главен прокурор трудно могат да заблудят публиката. Неговите усилия за политическо прегрупиране чрез нова формация са просто пореден епизод от безкрайния преход. Парадоксът е пълен, човекът, чието призвание беше да вкарва престъпници в затвора, днес се задоволява с ролята на телевизионен гадател. Той пророкува края на една система, в чието изграждане и разрушаване взе активно участие.