Ден на българската журналистиката, с извинение

Имам мнение по темата.

Не искам да съм журналист като онези ламбени шишета, които се подредиха около Веждичката с апел да бъдат върнати хартиените бюлетини.

Не искам да съм журналист като онези, които ибрикчийстват на олигархо-мафиотския модел, сринал държавата до дъното на Европа.

Мисирка отказвам да бъда!

Също и като задаващите удобни въпроси и премълчаващи неудобните.

Не искам да съм журналист като ползващите СБЖ за облаги и присвоителство.

Не и журналист-винтче в пропагандната машина на Путин.

Отказвам да съм журналист, който счита путинофилството и съветофилството за патриотизъм.

Не и журналист от онези, които си лягат с всяка власт.

Не и от тумбата поклисари, следваща задъхано джипката.

Не и от тези, които сънуват, че отразяват посрещането на освободителна армия на Орлов мост с хляб и сол.

Не и от редичката на защитаващите Гешев с платени мутри пред Съдебната палата и ВСС.

Не искам да съм в правителствения самолет и да отразявам величието на поредния с право да го ползва от името на държавата и народа.

Не, не искам да съм и от мрънкащите, че имат семейства и нямат избор.

Да не съм като журналистите в медии, които изпълняват план по създаване на фалшиви новини.

Няма да бъда и част от трол журналистиката.

Какъв бих желал да съм?

Журналист, който не се страхува да сгреши, да стъпи на криво, да чуе остра дума, но да продължи по избрания път.

Да пиша за неща, за които други избягват да пишат.

Да се ровя там, където не винаги съм нежелан.

Не ме разбирайте погрешно. Като всеки човек и аз обичам да получавам добри пари и понякога правя компромиси. Но главната ми цел продължава да е добре свършената работа. С това не се изкарват кой знае какви пари, но това го знаех още когато се захващах с писането.

Харесвам, когато някой ме оцени като автор. Понякога се случва. Но с костюм и вратовръзка няма да ме видите в "Бояна". Не че много са ме канили…

Не знам дали успявам да съм този, който искам. Но знам, че се опитвам и не се отказвам.

През 1908 г. Дружеството на журналистите е създало три фонда: "Пенсионен", "Подпомагане" и "Журналистически дом". Днес няма и помен от това.

Няма го и духът.

Журналистиката не е битка. Журналистиката е кървава сеч. Или и или.

Така я разбирам. Такава искам да е.

Харесвам Гео Милев ("Ако срамът не беше такава голяма рядкост в тая земна юдол, Негово Величество Всемирното Първеню не би избрало България за своя постоянна резиденция.”) и Йосиф Хербст ("Безпристрастен, хеле пък безстрастен журналист, е журналистически евнух".). Единият е извикан за справка в полицията и не се връща никога. Другият изчезва безследно.

Ако „Златните пера“ са на привършване – поръчайте нови. Роякът от кандидати напира. А като изпълните списъка – повторете ги.

Живеем в политическа, институционална, икономическа, духовна и финансова криза. Прибавете и криза на журналистиката.

Какво всъщност честваме днес?  

Огнян Стефанов