Реклама / Ads
19| 7885 |01.11.2022 ГЛАСЪТ

Ден на българската журналистиката, с извинение

.
Освен Ден на будителите 1 ноември е и Ден на българската журналистика. Някога това съчетание може да е било логично, но днес едва ли. Аргументите със сигурност са намалели. Което не пречи да се изговорят поздравления.

Имам мнение по темата.

 

Не искам да съм журналист като онези ламбени шишета, които се подредиха около Веждичката с апел да бъдат върнати хартиените бюлетини.

 

Не искам да съм журналист като онези, които ибрикчийстват на олигархо-мафиотския модел, сринал държавата до дъното на Европа.

 

Мисирка отказвам да бъда!

 

Също и като задаващите удобни въпроси и премълчаващи неудобните.

 

Не искам да съм журналист като ползващите СБЖ за облаги и присвоителство.

 

Не и журналист-винтче в пропагандната машина на Путин.

 

Отказвам да съм журналист, който счита путинофилството и съветофилството за патриотизъм.

 

Не и журналист от онези, които си лягат с всяка власт.

 

Не и от тумбата поклисари, следваща задъхано джипката.

 

Не и от тези, които сънуват, че отразяват посрещането на освободителна армия на Орлов мост с хляб и сол.

 

Не и от редичката на защитаващите Гешев с платени мутри пред Съдебната палата и ВСС.

 

Не искам да съм в правителствения самолет и да отразявам величието на поредния с право да го ползва от името на държавата и народа.

 

Не, не искам да съм и от мрънкащите, че имат семейства и нямат избор.

 

Да не съм като журналистите в медии, които изпълняват план по създаване на фалшиви новини.

 

Няма да бъда и част от трол журналистиката.

 

Какъв бих желал да съм?

 

Журналист, който не се страхува да сгреши, да стъпи на криво, да чуе остра дума, но да продължи по избрания път.

 

Да пиша за неща, за които други избягват да пишат.

 

Да се ровя там, където не винаги съм нежелан.

 

Не ме разбирайте погрешно. Като всеки човек и аз обичам да получавам добри пари и понякога правя компромиси. Но главната ми цел продължава да е добре свършената работа. С това не се изкарват кой знае какви пари, но това го знаех още когато се захващах с писането.

 

Харесвам, когато някой ме оцени като автор. Понякога се случва. Но с костюм и вратовръзка няма да ме видите в "Бояна". Не че много са ме канили…

 

Не знам дали успявам да съм този, който искам. Но знам, че се опитвам и не се отказвам.

 

През 1908 г. Дружеството на журналистите е създало три фонда: "Пенсионен", "Подпомагане" и "Журналистически дом". Днес няма и помен от това.

Няма го и духът.

 

Журналистиката не е битка. Журналистиката е кървава сеч. Или и или.

Така я разбирам. Такава искам да е.

 

Харесвам Гео Милев ("Ако срамът не беше такава голяма рядкост в тая земна юдол, Негово Величество Всемирното Първеню не би избрало България за своя постоянна резиденция.”) и Йосиф Хербст ("Безпристрастен, хеле пък безстрастен журналист, е журналистически евнух".). Единият е извикан за справка в полицията и не се връща никога. Другият изчезва безследно.

 

Ако „Златните пера“ са на привършване – поръчайте нови. Роякът от кандидати напира. А като изпълните списъка – повторете ги.

 

Живеем в политическа, институционална, икономическа, духовна и финансова криза. Прибавете и криза на журналистиката.

 

Какво всъщност честваме днес?  

 

Огнян Стефанов

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 0| 19481 |27.04.2022 Българската теорема на Путин: Старите зависимости ръжда не хващат . 25| 28112 |23.01.2022 Румен Радев и страховата невроза на българската мафия . 43| 22803 |13.01.2021 Вижте кой прокурор се изправя срещу мафията и го сравнете с Гешев, с извинение... . 15| 12102 |28.12.2020 Българската мечта: беден и прост с чекмедже и власт

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads