Алла си нямаме, и Пугачов си нямаме. Но мълчаливи риби колкото искате

Максим Миронов, икономист, професор по финанси в IE Business School в Мадрид заявява: „Между другото, когато в детството си за първи път чух за въстанието на Пугачов, си помислих: Какво трябваше да се случи, за да се разбунтува Алла Борисовна. След много години най-накрая получих отговор на въпроса си“.

Други правят паралел с посланието, което отправя най-голямата руска поп звезда с това на Стенка Разин: „Дойдох свобода да ви дам“ – на този кървав бунт Василий Шукшин посвещава роман, превърнал се в събитие в годините на застоя в СССР.

Защото хората искат съпротива срещу режима. От времето на Петър I досега това е лелеяната, но несбъдната мечта на руските хора – да свалят несправедливия режим – царски или съветски – и да изберат управление, което да е с лице към обществените нужди.

Изправянето на Алла Пугачова срещу войната, която Путин започна в Украйна, отеква в Русия като тревожен камбанен звън, предупреждаващ за голяма опасност. Защото Алла Борисовна има дори по-голямо влияние в руското общество от Владимир Путин.

Как се приема нейната реакция на кремълската пропаганда отеква и в България. Няма тържество и купон в страната с диджей, който да не пусне поне няколко пъти „Миллион алых роз“, „Все могут короли“, „То ли ещо будет“ и др. Слушат ги дори най-младите българи.

Самата Алла казва по време на концерта си в София през 2010 г.: „България за мен е свято място. Преди 35 години тук се превърнах в звезда.” Припомняме, че признанието за таланта на Алла Пугачова се случва на фестивала „Златният Орфей” през 1975 година, когато получава Голямата награда с песента „Арлекино” на Емил Димитров.

Днес нещата са различни. Днес Русия е агресор в независима Украйна. В неделя, 18 септември, Алла Пугачова обезсили кампанията на Министерството на правосъдието за дискредитиране на „чужди агенти“, които са против войната, като предложи да се включи в този списък заедно със съпруга си Максим Галкин. Оттук нататък, ако си против войната и си „чужд агент“, ти си заедно с Пугачова, за чието политическо влияние имаше вицове преди четиридесет години („Из речника на бъдещето. Брежнев е дребен политик от ерата на Пугачова“ ).

Интелигенцията в Русия отдавна твърди, че статутът на „чужд агент“ е знак за качество, а бунтът на Пугачова легализира тази идея за руския народ. Значението на Пугачова за обществото в Русия (по-специално за хората над 40 години) е трудно да се обясни на чужденците. Най-популярната и обичана певица от късния СССР, в постсъветските години тя не пропиля влиянието си и се превърна в нещо като кралска особа в страна, в която от 1917 г. няма официална монархия, - пише „Нова газета. Европа“.

Пугачова е ключов символ на постсъветската реалност и дори вид политическа институция за деполитизирано общество: тя олицетворява приемственост с миналото (където, както никой не отрича, имаше добри неща) и неясна надежда за бъдещето. Тя пееше, запазваше своята независимост, изглеждаше добре и беше главният герой на медиите, в това число на таблоидите.

Всичко това важи и за българското общество. То обаче не получава подкрепа от някой всепризнат като влияние и тежест българин. Творци като Райна Кабаиванска, Теодор Ушев, Захари Карабашлиев, политологът Евгений Дайнов и неколцина журналисти (не споменавам поименно всички, моля да ми простят) не правят критична маса. Имаме ли въобще човек от областта на културата, който да е с мащаба на влияние на Пугачова? Вечната Лили Иванова дари книги за изгорялото читалище в родния й Кубрат – супер. Но къде са социалните, гражданските послания?

Така си останахме със спомена за това как хиляди българи се събирали в трудни моменти под прозорците на Дядо Вазов, за да чуят неговите думи и напътствия. Примерът вече е клише, но друго подобно така и не се случи...

Ще отида по-далеч. Чувам някои от онези, които припяват с насълзени от вълнение очи песните на Алла Борисовна, днес да я нападат остро. Защото е „посегнала“ на любимия им Путин. Ето това ни прави „достойни“ за дъното на ЕС, където сме от години.

Един ден Русия ще бъде без Путин. Той ще отиде, където му е мястото - при Хитлер и Сталин. Песните на Пугачова обаче ще продължат да се слушат. Историята ще запомни и нейният протест и заслуга за падането на режима. Защото да си против несправедлива война е патриотизъм от най-чист вид.

Ние все още дори не сме стигнали до идеята на Диоген Синопски да търсим с фенер поне „един нормален човек“…

Продължаваме да живеем под облака „против“ и „за“ боичките върху съветския паметник. По-голяма мизерия на духа, няма как да се измисли.

А нашите риби мълчат.

Огнян Стефанов