Дуетът Петров&Пик - нещо наистина гнило

Преди няколко дни доц. Петров даде пространно интервю за сайтът Пик на Недялко Недялков. В него обяснява що е кибертероризъм и има ли той почва у нас. Неговото си мнение. Бях посочен като човек, който е основоположникът на кибертероризма по нашите земи. За аргументи скромното, но затова пък болно въображение на доц. Петров, експонира един куп нелепици и лъжи. Отговорих му.

Отговорът не му е харесал, както и очаквах. Затова доцентът отново избухва в любящия го Пик. Във втората серия словесен материал, доц. Петров набляга на тезата, че съм българският Карлос Чакала спрямо киберсигурността и застрашавам националната сигурност. От обърканите думи на милиционера-учен става ясно, че е вбесен от съмненията ми спрямо неговата експертност и дефинициите, които пробутва за тероризма. Извинявам се, че съм засегнал така болезнено егото на учЕния, но истината е, че и много други не му вярват. 

Преди години мнозина, между които и бивши шефове в Шесто управление на ДС (наричано от някои политическа полиция и Гестапо), за което Петров е работил, ме предупреждаваха да избягвам контакти с Алексей Петров. Щото нали, така... Той обаче реши да си има работа с мен, привика ме в ДАНС, където по странни обстоятелства се бе оказал на длъжността съветник, и проведе събеседване, което според всички критерии на демокрацията и закона си бе сплашване. Десетина дни по-късно бях пребит почти до смърт. Спасиха ме във Военно-медицинска академия. И Господ се намеси. Разбира се, доц. Петров твърди, че няма нищо общо с опита за убийство. Поръчителите били „онези“, които ми давали информация.

Много хора твърдят съвсем друго, но това явно не интересува прокуратурата. Да не би атаката от Петров в Пик срещу мен да е продължение на несвършената тогава работа? И подсещане на прокуратурата, която и без това ме преследва от доста време, да прибави към "греховете" ми и "кибертероризъм"... Поръчката сигурно си струва. 

Ученият Петров страда още, че моето мнение можело да повлияе лошо на студентите, на които преподава. Аз пък мисля, че те са интелигентни млади хора, които си дават сметка за какво става дума.

Анатолий Рибаков в „Децата на Арбат“ пише: Мания за величие е тогава, когато има мания, но няма величие.

Кол Бейн за същото: Мания за величие е състояние, при което ти виждаш своето величие, а лекарите – само манията.

Двугласът Пик-Петров е логичен и особено подходящ за неясното бъдеще на Делян Пеевски. Затова се опитват поне на обвивка да го докарат… Е, не им се получава. Иначе нямаше да спрат коментарите и под втората порция нАучен напън. Какъв страх от читателите!

Държава, в която журналисти се обявяват и преследват като терористи няма бъдеще. Да го знаете.

Огнян Стефанов