Да екзекутираш 100 000 души на шега: Техеран 1943 г. и Техеран 2022 г.

Вчера в Техеран си стиснаха ръцете лидерите на Русия, Турция и Иран Владимир Путин, Реджеп Ердоган и Ебрахим Раиси.

Тристранната среща се състоя във време, когато Ердоган търси политически изгоди за предстоящите президентски избори в Турция, а Русия и Иран неистово се опитват да излязат от международната изолация, в която са попаднали. Според официалната информация тристранната среща е по темата за Сирия и Украйна, но всъщност много по-важна е била за договорки по линия на газа и петрола. Освен това какво е обсъждано за войната в Украйна, така е не бе съобщено. Не е тайна обаче, че Путин търси подкрепа за агресията в независима държава.

Националната иранска петролна компания (NIOC) и руският газов монополист „Газпром“ подписаха меморандум за сътрудничество на стойност 40 милиарда долара. Меморандумът бе подписан на онлайн от главните изпълнителни директори на двете компании в деня, когато руският президент Владимир Путин кацна в Техеран за срещата.

По неофициална информация Путин е поискал подкрепа за укрепване позициите на сирийския президент Башар ал-Асад. Ердоган е дал съгласие, но при условие, че получи подкрепа за войната, която води с кюрдски части на територията на Ирак. Поискал е също Москва да реагира много остро на приемането на Финландия и Швеция в НАТО.

Президентът на Иран Раиси със сигурност е поискал Путин и Ердоган да си затворят очите за ядрената програма на Техеран, която тревожи света от години.

Дипломатически източници предполагат, че Путин и Ердоган са обсъдили също състоянието на Турски/Руски (Балкански) поток и възможните проблеми с обслужването му и извършване на профилактика и ремонти поради липса на резервни части, каквито нито Москва, нито Анкара могат да произведат. Със сигурност е станало дума и за България, която бе засегната от спирането на газа за страната от „Газпром“ и би могла в един момент да отговори със спирането на газа към Сърбия, която в момента е особено важна за Путин.

Руският президент настоял също, Ердоган да обещае, че Украйна няма да получава в бъдеще турски дронове, които нанасят огромни щети на руската армия.

Разбира се, Ердоган и Путин са обсъдили също въпроса за превозване на блокирано до този момент украинско жито от руски войски. Не е ясно обаче, дали то ще бъде продавано от Украйна или Русия ще го пласира като свое и ще прибере парите, както вече направи няколко пъти.

Тайна е дали тримата големи от Русия, Турция и Иран са набелязали мерки и действия в ситуация, ако Кремъл предприеме „военни операции“ в други страни с мотива, че е застрашено националната сигурност на Русия. Или ако, недай Боже, Путин реши да изпълни заканата си и започне ядрена война.

И другата среща…

Конференцията в Техеран (с кодово име Еврика) е стратегическа среща на генералния секретар на КПСС Йосиф Сталин, президентът на САЩ Франклин Делано Рузвелт, и премиерът на Великобритания Уинстън Чърчил се провежда от 28 ноември до 1 декември 1943 г. Мястото на разговорите – посолството на Съветския съюз в Техеран, Иран (Персия ).

Чърчил, Рузвелт и Сталин в Техеран 1943 г.

Основна цел на конференцията е обсъждането на Втория фронт, който да открият съюзниците срещу нацистка Германия. Обсъдени са също операции в Югославия, независимостта на Иран, включването на Турция в блока срещу Хитлер, както и съветски удар срещу България.

Особено важна точка в обсъжданията е помощта на Вашингтон и Лондон за Съветския съюз и Червената армия. Именно в тези разговори Сталин прави признанието по време на една от вечерите: „Без американската техника и оръжие няма шанс да спечелим войната“

Обсъдени са и бъдещите граници на Полша, като най-пострадала от германската агресия. Също и предаването на Източна Европа под контрола на Сталин след края на войната.

Сталин е много доволен от срещата и предлага да направи две неща, като доказателство за лоялността си към съюзниците. Първо, обещава да екзекутира между 50 000 и 100 000 немски военнопленници за назидание на Хитлер и Германия, което втрещява Рузвелт и Чърчил, като последният дори става и напуска срещата. По-късно се връща, след като Коба казва, че се е пошегувал.

Второ, Сталин обещава да нападне България, ако Турция се включи на страната на съюзниците. По-късно съветските тайни служби получават задача да осигурят вътрешен метеж и да дестабилизират България, за да окаже тя минимална съпротива, ако се наложи Червената армия да нахлуе на нейна територия.

Турция  обаче не започва война с Хитлер и това отлага влизането на съветската армия до 7 септември 1944 г. Тогава Москва обявява война на България, но новата отечественофронтовска и комунистическа власт в София наричат това „второ освобождение“, след първото от 1878 г. Шпионската мрежа на тайните руски служби в България обаче продължава да действа години сед това.

По време на преговорите на Техеранската конференция Сталин получава съгласието на съюзниците за повторното включване на Литва, Латвия и Естония в състава на Съветския съюз. Сталин отхвърля искането на САЩ и Великобритания за международен контрол на изборите в трите държави, като заявява, че те ще се проведат в съответствие със съветската конституция.

Някои неща се повтарят по особено зловещ начин. Преди 79 години Русия настоява за втори фронт срещу нацистка Германия, а Сталин признава, че без помощта на съюзниците победата е невъзможна. И две години преди капитулацията на Хитлер вече е договорил своя контрол над страните в Източна Европа, в това число и България.

Днес Путин е в ролята на агресор срещу независима държава и нейният народ, търсейки подкрепа за безумните си военни планове. Те не изключват нови „операции“ в съседни страни като Полша, Литва, Латвия,  Естония и Молдова, както и наказателни удари срещу Румъния и България. София вече бе заплашена с ядрени ракети…

Хегел е казал, че „Историята винаги се повтаря два пъти“. Маркс е допълнил: „Един път като трагедия, втория път като фарс.“

Путин очевидно много иска да бъде припознат като новия Сталин-бащица на народите, но засега приликите са единствено в избиването на невинни хора и диктаторски режим, който разчиства неудобните. В опитите обаче да представи агресията в Украйна като "свещена война" в защита на родината търпи пълен провал. И ако Сталин е имал подкрепата на света срещу Хитлер, то днес Путин е в тотална изолация и обявен за агресор.

Какво можем да очакваме от втората среща в Техеран? Предстои да узнаем.

От първата се сдобихме със съветски модел на управление, което след 45 години „непрекъснат възход“ фалира. Този път обаче сме с много други държави в НАТО и ЕС. Това е важно.

Витали Роник