За Емил Стоянов и „чалгата на прехода“

Не се случва и живеем зле. Поради липсата на памет, включително. Тя е в основата на моралния живот (по Чоран). Но да се върнем към Брат Му. Преди около два месеца в архива на военното комунистическо разузнаване РУ-ГЩ (РУМНО) попаднах на документи, които според мен дават възможно обяснение за това толкова неочаквано оттегляне. За какво става дума? Оказа се, че Емил Стоянов съвсем не е бил репресиран, гонен, лишаван от работа и т.н, каквато измислена биография той си беше натъкмил. Документите, които виждате дават възможност за много по-различна и в същото време очаквана трактовка на това негово решение. На факсимилетата виждате два строго секретни картона от архива военното разузнаване – образец 1 и 2. При внимателно разглеждане на строго секретния картон образец №1 става ясно, че те са заведени на името на Емил Стефанов Стоянов. Данните на тези картони съвпадат напълно с данните на брата на бившия президент от СДС Петър Стоянов: „Емил Стефанов Стоянов, роден в Пловдив, на 12.07.1959 год.“

Картон-образец № 1 е попълнен и подписан от ОР от отдел IX на РУ-ГЩ кап. л-т Пенков на 06.05.1985 г. Този отдел е надзиравал Военните окръжия на териториално-административен принцип. Там е правен първичния подбор за вербовката на бъдещи секретни сътрудници на военното разузнаване, не на Държавна сигурност, държа да уточня. Ако се върнете към напоителните дърдорения на братята Стоянови по темата за тайните служби на комунистическа България, по обвиненията за агент „Виктор“, които периодично се разнасят по медиите (особено през 2006 г., тогава Петър Стоянов изпадна в амок, но за това друг път) и т.н. навсякъде ще видите, че дума не се казва за РУ-ГЩ или РУМНО, т.е. за военното разузнаване. Защо ли? Следя изказванията и на днешния президент – и той сякаш е ампутиран за тази абревиатура. Но да се върна към документите. Нали знаете основната аксиома на историческото познание и изследване - има ли документи, има история. 

Към образец №1 присъства и справка в която виждаме, че са изпратени картони в ДС, които трябва да проверят дали лицето е регистрирано при тях. Целта им е едновременно с това да бъде „бронирано“, т.е. „братовчедите“ от Държавна сигурност да не го закачат, защото румнаджии работят там. А сега най-важното - в картон № 1 пише, че „РУ-МНО не възразява лицето да напуска страната“. Знаете ли какво значи това? Според правилата на РУ-ГЩ, за да започне такъв тип проучване с този човек е работено и са изготвени два други документа. Единият се казва справка за добити сведения, в него е имало отчети за среща с лицето, към което има проявен интерес. След това е би трябвало да се изготви предложение за привличане и на базата на утвърждаване на това предложение да се пускат картоните-образец № 1 и № 2. Нека припомня нещо много важно. Става дума за процес на проучване от най-непрозрачната, най-мракобесната, най-засекретената структура на тоталитарния режим – военното разузнаване РУ-ГЩ /РУМНО/.

Не позволявайте да Ви заблуждават с празни приказки, че хората, обект на проучването не знаели, че това се случвало покрай тях, пък така, пък онака. Няма такова нещо. Каква информация ни носи дследващия документ? В картон-образец № 2 отново фигурират същите имена, лични данни, има и регистрационен номер - № 35784. Най-важното в този документ обаче е № 01941. Това е номерация, с която в други, запазени дела съм виждал да се обозначават секретните сътрудници на РУ-ГЩ. Например в личното кадрово дело на офицера от РУ-ГЩ Георги Юруков има десетина такива номера, които той е ръководил. Вижте същите картони на Марин Райков, който публикувах пак тук преди половин година (https://www.frognews.bg/news_53232/Marin_Raikov_%E2%80%93_nelegalat_ot_RUMNO_koito_vsichki_poznavat/ )

Третият документ, свързан с Емил Стоянов е „Акт № 001651/7.3.1990 г. за унищожаване на секретни материали.“ Според този акт комисия в състав: председател - полк.-инж. Христо Атанасов Христов и членове старшина Стоядин Николов Ивенчев и старшина Стефка Георгиева Желева извършва проверка и отделя за унищожаване следните ненужни секретни материали. Става дума за  „наводки”, т.е. сведения за лица, подходящи да бъдат привлечени към военното комунистическо разузнаване РУ-ГЩ. Там, както може да видите на четвъртото факсимиле, се вижда, че сред унищожените документи са и тези на № 01941, който забелязваме че е идентичен с номера, присъстващ на Образец № 2. Забележете дата на този акт за унищожаване на секретн идокументи – 7 март 1990 г., най-активния период, в който бяха заличени стотици хиляди документи както от ПГУ-ДС, така и от РУ-ГЩ. За съжаление злото е сътворено – с унищожаването на оригиналните документи Комисията по досиетата няма достатъчно законни основания, за да обяви различни ключови фигури от прехода като свързани със зависимости с тоталитарните репресивни служби на режима на комунистическата паратия в България. Няма ги всички необходими и описани в закона атрибути. Не мога да го направя и аз. Имам обаче свой прочит на тези документи, отнасящи се до Емил Стоянов и той е свързан с еднозначно крайно негативна оценка на фона на всичко, което днес зная за този човек и неговия брат, бивш президент на демократична България от името на СДС. Ето какво най-безсрамно пише в блога си самия Емил Стоянов:

„След казармата станах редовен студент по литература в Пловдивския университет. По това време цялото ми внимание беше на сочено към литературата и изкуствата, тъй като се подготвях за кариера на професионален писател. Тогава преведох и първата си книга от немски на група съвременни лайпцигски поети. Преводът бе приет добре, поради което бях поканен да специализирам литература в Лайпцигския университет. През 1986 г. издадох и първата си поетична книга “Есенен човек” в издателство “Хр. Г. Данов”. И до ден днешен имам много приятели от литературните среди. След завършване на университета се опитах да започна работа в няколкото от пловдивските редакции, но след около едногодишни опити разбрах, че това няма да стане, защото сякаш изпод земята се беше появил един капитан Новаков. Както ми обясни по-късно един от главните редактори, той отговарял за художествено-творческата интелигенция в Държавна сигурност и казал, че Емил Стоянов не може да работи идеологическа работа. Никога не можах да се срещна с този капитан Новаков. Вероятно е бил един от голямата гвардия комунистически тъпаци, които вместо да защитават системата, абсолютно безсмислено й създаваха врагове. Той успя да ме държи около три години без работа, нещо, което силно ме мотивира да се професионализирам и вместо да трия безсмислено стола в някоя редакция, да започна да разучавам западните литературни и журналистически модели.“ ( https://www.emilstoyanov.eu/?p=326 ).

Сега разбрах защо Стоянов се пише репресиран – защото е назначен за журналист в  „Комсомолска Искра“. Вестникът е орган на градския и окръжния комитети на ДКМС -Пловдив. Тук е основан и пловдивският клуб „Демокрация”. Прости, Господи! Инициатор е Велислава Дърева, и тя работила също във вестника. Това е същата Дърева, която от години вече днес заема възможно най-крайно леви позиции. Там  са и братята Сапареви – Огнян (по-късно депутат от БСП) и Славян (председател на КС на СДС в Пловдив в началото). Боже, боже и ние чакахме декомунизация от тези. В едно интервю с фундаментален характер, поради информациите, които носи, майката на Стоянов разкрива нещо много важно за Емил Стоянов: „В крайна сметка жената на генерал Калудов спаси Емил. Тя беше университетска преподавателка и го покани да пише за университетския вестник”. (https://www.168chasa.bg/Article.asp?ArticleId=502564 ) Става дума за Милена Калудова, преподавател в Пловдивския университет, комунистическа церберка в Пловдивския университет и жена на началника на МВР-ДС-Пловдив генерал Никола Калудов. Емил Стоянов работи и в този вестник. Братът на Петър Стоянов е сред подписалите се в началото на 1989 г. в подписката срещу Независимото дружество за защита правата на човека и поета-дисидент Петър Манолов, публикувана във официоза в. „Работническо дело“ на 11 февруари 1989 г. Там те заявяват, че в обществото има тайни и явни противници на гласността и демокрацията, но борбата с тях може да се води само в съюз с Партията. Ето под какво се е подписал доскорошният евродепутат от ГЕРБ, а преди това голям „антикомунист“ от СДС:

„Може би тези редове трябва да започнат с размисъл за високото призвание на поета. Поетът властвува там, където никой друг не може да достигне. Но за да бъде поет, той

трябва да бъде и гражданин. Не да храни месиански амбиции, не да се поставя над

всички. Българските поети никога не са спекулирали с факта, че са поети. Не са имали

нужда от лъжата, за да се докарат пред голямата истина. Няколко месеца вече итервютата и високомерните присъди над българската действителност се леят от устата на секретаря на т. нар. „Независимо дружество за защита правата на човека“ Петър Манолов. Логично е да попитаме : Независимо – от кого? Защита – от кого ? И на чии човешки права? Кои са хората, чиито права защитава Петър Манолов от името на „независимото дружество“?.. Ние си даваме сметка, че в нашето общество има тайни и явни противници на гласността и демократизацията. Срещу тях поведохме непримирима борба и много добре знаем, че тя няма да бъде лека, безконфликтна и безпроблемна. Но ние искаме да водим тая борба в открит и честен съюз със своя народ и със своята партия. И сме дълбоко убедени, че е под достойнството на българския писател, живеейки в страната си, да разговаря с народа си чрез чужди радиостанции.

Дружество на пловдивските писатели

Емил Калъчев, Иван Странджев, Йордан Костурков, Коста Странджев, Николай

Заяков, Петър Анастасов, Юли Якубов, Атанас Мосингов, Бистра Сакъзова, Божана

Апостолова, Ваня Минчева, Васил Загорски, Величка Настрадинова, Веселин

Сариев, Георги Райчевски, Георги Стоянов, Димил Стоилов, Емилия Каменова, Емил

Стоянов, Живко Желев, Иван Дионисиев, Иван Касабов, Илия Зайков, Йероним

Тянков, Йордан Родопски, Киркор Папазян, Константин Дуфев, Лъчезар Янков,

Марин Джоков, Николай Брезни, Николай Гюлев, Николай Казанджиев, Пеньо

Донев, Пеньо Йовчев, Свилен Панков, Стоян Сукарев, Тодор Чонов, Цветана

Сестримска, Янко Добрев.“ (в. „Работническо дело“, 11 февруари 1989 г.)

Политическата кариера на Емил Стоянов в ГЕРБ приключи. Така е справедливо. Няма да ми липсва непоправимата подмяна, която този човек и такива като него сториха върху снагата на дясното в България. Знам, че ще понесат и справедливо възмездие за злодействата си, само че годините и възможностите, който съкрушиха с тази подмяна – тях  няма кой да върне. Само за това ме е яд – че българският преход можеше да стане по друг начин и да живеем една идея по-справедливо и по-добре.

Антон Тодоров