Футболистите ни с исторически принос. Като Първанов
Ще има отлив от фолк културата, силикон културата и мутро културата. Ако примерно Никито Михайлов, Благо Георгиев и Валери Божинов и съпътстващите ги цицоносители не бъдат забелязани две-три седмици поред в чалга клубовете, напливът към тези заведения ще намалее, което означава по-малко клиенти, по малко наркооборот и финансова криза за организираната престъпност, което пък е здравословно за нашите деца. Не е ли чудесно?
Във вторник вечерта се случи и друго уникално нещо: за първи път политически дебат е гледан от повече зрители отколкото мач на националния отбор! Заслугта е както на ТВ-7, Николай Бареков и кандидат-президентите Плевнелиев и Калфин, така също на Боби Михайлов и целия футболен картел.
И още нещо. След разпада на българския футбол истински шанс ще получат много други спортове, в които наистина сме добри. Спортните издания най-сетне ще обърнат по-голямо внимание на баскетбола, плуването, тениса, леката атлетика, волейбола, гимнастиката – спортна и художествена, гребането...
Първанов с екипа на националния по футбол
И понеже споменах дебата между Ивайло Калфин, подкрепен от БСП и Росен Плевналиев, покрепен от ГЕРБ, ще се спра на някои моменти от шоуто им. То бе първо по рода си у нас и заслужава ръкопляскания. Двамата кандидати демонстирираха хъс, желание за победа, както и че старателно са се готвили не само за двубоя, но и за поста. Така и трябва. Имаше и слабости, но те са реда на нещата. Калфин бе по-надменен, отколкото трябва, а Плевнелиев бе нервен през първата част на дебата. Човекът на социалистите доказа, че е образован, с политически стаж и че става за... втори или трети човек. Той би бил прекрасен шеф на кабинета на Първанов, например или дори министър, както и евродепутат. Но за президент е малко пресилено. Просто Калфин е перфектният чиновник, от каквито държавата безспорно има нужда.
Росен Плевнелиев има още какво да учи. Технократ с добри рефлекси и бизнес познания, но все още далеч от политиката. Но пък е автентичен.
Основна слабост и на двамата бе бягството от оценки за сегашния президент Георги Първанов. Плевнелиев каза, че ще „надгражда” (каква противна дума) върху направеното досега. Калфин пък го обяви за супер успешен.
Време е да се разбият някои стереотипи и клишета за Първанов, пробутвани в публичното пространство от машината му за манипулации.
1. Първанов няма никаква заслуга за пронатовската ориентация на България. Той водеше протести срещу НАТО, след това се „пренастрои” за една нощ. По същият начин от войнстващ атеист се превърна в човек със свещ в ръка и почна да се кръсти. Няма такъв филм. Първанов просто бе принуден от обстоятелствата да признае, че Мони Паси е бил прав още през 90-те, когато развяваше знамето на пакта от трабанта си, преди да го превърне в пиарски инструмент.
2. Първанов няма никаква заслуга и за приемането ни в Европейския съюз. Решението бе на самия ЕС и бе геополитическо. Преди десетина дни френският президент Саркози го обави доста ясно.
3. Пълна заблуда са и заслугите Първанови за стратегическите енергийни проекти с Русия. Кремъл щеше да си ги получи при всеки друг държавен глава. Първанов просто отговаряше с „да” преди още да са го попитали. Той не защитаваше национален интерес, а партиен, олигархичен и личен.
4. Георги Първанов създаде тайна власт, която е раково образование за всяко демократично общество. Бе неприлично близък с олигарси и в същото време постави на ключови места в тайните служби, съдебната система, МВР и дипломацията свои хора. По този начин се обвърза и с лица от подземния свят, като по този начин обрече обществото да бъде заложник на нечистоплътни интереси и на мафията. Това е много тежък грях, който, ако сме правова държава, за каквато искаме да минем, няма да му се размине.
5. Сегашният президент се опияняваше от властта си над Националната служба за охрана и Националната разузнавателна служба. Чрез тях той придоби контрол върху мръсните тайни на елита. Можеше да инициира приемането на закони за двете служби, но не го направи. Това е неморално и лош пример. Тепърва ще научаваме за какво става дума, но със сигурност филмът, ще е за лица над 18 години...
6. Неясна е и заслугата на Първанов за освобождаването на нашите медици в Либия, освен че с шефа на разведките Кирчо Киров пили уиски в хотела в Триполи, въпруки сухия режим в джамахирията. Неотдавна Жени Живкова повдигна завесата пред тази мистерия и Първанов не изглеждаше като положителен герой в тази драматична пиеса. Дано не излезе нещо като лова в Симитли в деня на траур за изгорелите пътници във влака до Червен бряг...
7. Първанов непрекъснато повтаряше, че е президент на всички българи, но той неведнъж бе неискрен със същите тези българи. Първо отричаше за Гоце, после за Симитли, за отстреляния архар в Казахстан, за това, че е водил Алексей Петров-Трактора в Швеция, както и за други неща. Колко ли още неща предстои да научим?
8. Първанов изтъкваше и заслугите си за реформите в армията. Грами от Уикилийкс показаха тъкмо обратното: спъвал ги е и е назначавал на важни постове удобни за него хора.
Това са само няколко щриха от президентската биография на Георги Първанов. Разбира се той има свои поддръжници, които ще изтъкнат исторически негови заслуги. Времето ще покаже кой е бил прав, макар някои неща да са видими с просто око още сега.
Всички кандидат-президенти трябва да заявят своята позиция за досегашния държавен глава, за да сме наясно какво приемат и ще доразвиват и какво отхвърлят категорично. Трябва ясно да кажат дали са на страната на организираната престъпност или са срещу нея и как ще подпомагат борбата с мафията и корупцията. Да заявят, ако трябва и да подпишат документ, че няма да назначават на стратегически постове свои хора. Че няма да се срещат тайно с олигарси и хора със съмнителна репутация и обвиняеми за тежки престъпления.
Ако това не стане, президентският пост ще се окаже не само излишен, но и вреден за страната. Полза от него и досега нямаше, освен някой и друг скандал за медиите, плюс милиони за издръжката на една скъпа институция. България по Конституция е парламентарна република, а изпълнителната власт се упражнява от правителство.
Всъщност ползата от президентския пост може би е в това, че видяхме вредата от Първанов и ще я имаме предвид, когато заяви претенциите си за бъдеще участие в политиката и властта. Ясно е обаче едно: на „Дондуков” 2 са нужни революционни промени, както и в българския футбол.
Димитър Попкутуев
Моля, подкрепете ни.
