Странните благословии на посланик Уорлик

Представете си следната картина: американски специален отряд каца в София, атакува президентството или резиденцията в Бояна и отвежда в САЩ българския държавен глава. Там върховният ни главнокомандващ бива съден за разпъване на политически чадър над организираната престъпност. Получава присъда и влиза в затвора за 10-15 години. Пускат го предсрочно за добро поведение и защото за него се е застъпил шефът на кабинета му, който е издавал на US службите военни тайни. Това не е сюжетът на втората част на „Непобедимите” на Силвестър Сталоун, макар че би могъл да бъде. Разстоянието от „Ню Бояна филм” до покоите на президента е една крачка. В компанията на Брус Уилис, Шварценегер, Чък Норис и особено на Джейсън Стейтън операцията би била детска работа. Не е и роман от Фредерик Форсайт. В живота от време на време обаче се сблъскваме с подобни сюжети, които понякога надминават границите на въображението.

През 1989 г. американски спецчасти нахлуха в Панама и свалиха от власт президента Мануел Нуриега. После го отведоха в САЩ и го осъдиха на 20 години затвор за връзки с наркокартели и търговията с кокаин. Залезът на Нуриега започва след публикации за задкулисните му връзки с мафията във вестниците „Ел Паис” и „Ню Йорк таймс”. Забележете: Нуриега дълго време е считан за голям приятел на САЩ, но когато са научили за зулумите му, изпратили „тюлени” с белезници...

Припомням тази история, защото тези дни у нас се случват странни и в същото време страшни неща. Бивш служител на НСО и свидетел по делото срещу „Октопода” направи поразителни разкрития за това как кандидатът за президент Алексей Петров му поръчал да убие бизнесмена Гриша Ганчев. Очевидно Петров е имал зъб за нещо на Ганчев и решил да действа радикално. Намесата на президента Първанов обаче осуетила убийството. В смисъл, че като някакъв Кръстник успял да наложи мнението си и да помири страните. Срещу какво – не знаем. Дали са му целували ръка – също не знаем.

Подобни разкрития биха шокирали дори панамските и колумбийските граждани и прокуратура, а американски отряд щеше да излети тутакси за операция, подобна на онази от 1989 г. Тук обаче не само не става нищо подобно, но и част от медиите си запушват ушите и очите, да не би да чуят някоя дума от признанията на Пламен Устинов. Сакън, нашият президент е супермен, морален човек и е нещо като свещена крава по отношение на закона. Цар Киро може да бъде задържан, макар и след двайсетгодишен комфорт, осигурен от държавата, но Цар Гоце – не може. Не профанизирам.

При това не става дума за задържане, а за нормална прокурорска проверка дали това, което казва служителят от НСО, е вярно или клевета. Много любопитна в тази ситуация би била реакцията на американския посланик Джеймс Уорлик, но такава няма. Дали телефонната връзка с Държавния департамент се е повредила или преводачките от български са излезли в отпуск? Посланик Уорлик не пропуска повод, а когато няма такъв си го измисля, за да се изкаже компетентно или просто от сърце. Онзи ден например похвали кандидата за президент Меглена Кунева, че правела много „открита кампания”. От което е логично да си помислим, че останалите са се изпокрили като мишки. Кунева е открита, а другите – скрити. А може би това е знак, че правителството и народът на САЩ подкрепят пламенно и конкретно г-жа Кунева? Може би Н.Пр. Джеймс Уорлик не е разбрал достатъчно добре някои особености на българския политически характер – похвалиш ли някого открито, значи стоиш зад гърба му.

Подобно нещо се получи и когато на 4 юли т.г. на пазара се появи таблоидът „България днес”, издаван в съдружие от „един известен галерист”, както се изрази наскоро журналистът Тошо Тошев – Недялко Недялков и собствениците на МГБ Любомир Павлов и Огнян Донев. Недялков обича да се хвали, че е голям приятел с Алексей Петров, стълб в отбора на „Октопода”, когото след 23 октомври го очакват в съда над 100 тома обвинения за тежки криминални престъпления. В първия брой на вестника бе публикувано специално каре с поздравления от посланик Уорлик.

Нещо като словесен брудершафт Сигурно така го е приел и Трактора, чието симпатично лице и интелект надничат зад тази медийна колаборация по неподражаем начин. Дето се вика, когато на Недялков, Донев и Павлов им липсва четвърти за белот (Ал. Петров ще е зает в съдебния процес), може да канят г-н Уорлик. Тошо Тошев, както вече стана ясно, не им се хвана на въдицата и пое по нов път...

За Алексей Петров г-н Уорлик преди време каза, че бил „опасен човек” и отказа да го приеме въпреки настойчивите напъни на доцент Петров. Американските специални служби пък тъкмо заради Петров-Трактора отказаха посещението на делегация от ДАНС начело с Петко Сертов преди две години и нещо. Не си ли говорят шефовете на офиси на ЦРУ и ФБР в София с посланик Уорлик? Защото ако си говореха, на чаша бърбън например, можеше да му разкажат това-онова за подвизите на бившия милиционер, барета, учен и специалист по банкови лихви, а сега и кандидат-президент. Дълъг разговор би се получил. Доста бърбън ще е нужен...

Няма начин същите тези служби да не знаят, че в България се „поръчват” политици, бизнесмени и журналисти. Знаят кой го прави и чий интерес обслужва това. Самият Уорлик преди две седмици обяви, че е време да си отвоюваме държавата. От кого? Сигурно няма предвид президента Георги Първанов, тъй като го засипва с похвали. Или те са лицемерни и ще прочетем нещо друго в Уикилийкс след време? От „Октопода”? Посланията на посланика по този въпрос също са странни. Един път казва, че няма присъди и това е лошо, след това го виждаме да си пие пиенето на една ръка разстояние от Трактора на прием в израелското посолство. От тези, които спускат информационно затъмнение върху всяко събитие, което не ги обслужва?

От Цар Киро ли, който всеки момент може да се обяви за възкръсналия Мартин Лутър Кинг и посланик Уорлик ще трябва да го кани в Деня на благодарността да похапват пуйка, ако не иска цигани да обсадят амбасадата.  Всъщност посланик Уорлик прави каквото си иска, защото знае, че посолството, което е американска територия, се охранява от морски пехотинци на САЩ. Ако разчиташе на Националната служба за охрана, подчинена на президента Първанов, сигурно сега щяха да го вълнуват други мисли. Поне една от тях щеше да е свързана с киселините в стомаха, предизвикани от догадките какво ли са разказали гардовете на своя патрон, какви снимки, видео- и аудиозаписи са му осигурили от посланическите дни и нощи.
Посланик Уорлик все пак има полезен ход. Може да ни посъветва да закрием НСО. Или да поискаме оставката на Първанов, нищо че краят на мандата му се вижда. Или да поздрави всички останали вестници и техните издатели. Ще е справедливо.  
Защото в посолството на Русия не спят...

Огнян Стефанов