Гаф до гафа във Ватикана

Пламен Асенов

Отминалите празнични дни започнаха да понамирисват малко откъм управленски думи и действия.
Крак повлече министърът без портфейл, но за сметка на това с много българи в чужбина, Божидар Димитров. Самият той изчислява поданиците си на около 4 милиона, като включва и новата, и старата емиграция. Отделен въпрос е колко от тези милиони искат да имат каквото и да било общо с държавата България като такава /което е различно от родината им България/ и лично с ресорния си министър, но не за това е думата тук.
Насред посещението на официалната правителствена делегация в Рим за 24 май, въпросният Димитров ни в клин, ни в ръкав изтърси идеята, че правителството на ГЕРБ и опозицията трябва да сключат пакт за мир, докато не свърши икономическата криза в страната.

Не знам Бойко какви е принуден да ги изслушва по време на заседание на МС, но аз лично по-тъпо предложение от устата на министър не бях чувал да излиза от този кабинет. В предишния имаше – един Петър Димитров например беше достоен знаменосец в това отношение. Наистина, Божидар Димитров се опита още с встъпването си в длъжност да му отнеме флагчето, но като сгафи един-два пъти, премиерът явно му скръцна със зъби и той се покри за известно време.
Знае се обаче, че в природата има пориви, които и най-силните аргументи не могат да задържат мирно, та всички малко или много се изпускаме – независимо дали сме вулкани или хора. Ама все си мисля, че като си министър, не бива чак толкова публично.

Всъщност по този начин Божидар Димитров не каза нищо ново. Той просто се върна към царсимеоновата идея за пълното щастие като резултат от единодушието на поданиците, клекнали да цъкат с език край великите идеи на величеството. И също към малко позабравените напоследък подхвърляния на президента Първанов, че само обединени /с него/ можем да вървим напред.
В политиката обаче е известно, че управляващи и опозиция не са като братята Кирил и Методий, та да се прегърнат и заедно да съставят азбуката на бъдещето. Обратно, в политиката те са избрани от хората именно с цел да се генерират и да се чуват публично различни идеи и виждания за развитието на страната, с цел да не се самозабравят управляващите, с цел да се заявят ясно и устояват последователно интересите на различни обществени групи и слоеве.
Подобни пактове, каквито предлага Димитров, могат да доведат само до поредната обществена трагедия с нечовешко лице, нещо като социализъм, поприкрит с привидностите на демокрация.
Изглежда обаче нещо в атмосферата на Ватикана е подействало на професора-историк стимулиращо, та той не остана само при тази си скромна идея за необходимото братство между опозиция и управляващи, а отиде и по-далеч, нахлу направо в международни води. По повод отслужения през тази година молебен в църквата “Сан Клементе”, в който за първи път освен български, участваха също руски и украински свещеници, Димитров с чувство на гордост заяви пред телевизионните камери – “Поставихме едно хубаво начало”.

Аз лично добих впечатлението, че той лично се е потрудил за това хубаво начало и затова използва случая лично да се похвали пред народа. “По този начин руснаци и украинци признават, че българите сме наследници на светите братя Кирил и Методий” – изтъкна професорът.
Може да сме забравили, а може и никога да не сме научавали факта, но под натиска и чрез авторитета на академик Дмитрий Лихачов това беше признато от руснаците още през 80-те години, когато даже в Москва и Санкт Петербург се проведоха, макар и скромни, официални чествания. За тези, които не знаят, сега Димитров премълчава този факт и може да им се привиди като същински херой, преборил с факела на истината и духовността змея на руското имперско високомерие.
Но не ми се вярва чак пък всички като един да сме забравили. А освен другото, нашият просветителски порив спрямо руснаците едва ли е повод за особена гордост. Защото, както казва един приятел, българската цивилизационна мисия в Русия не излезе никак успешна - научихме ги да четат, но не и да разбират прочетеното. Та затова във вековете оттогава вместо да се приобщят, руснаците постоянно се опитват да рушат цивилизацията.

Вдъхновението на Божидар Димитров обаче изглежда е било доста заразително, та репортерката по една от телевизиите, която отразяваше събитието, заяви безцеремонно, че всички славянски народи се били събрали на въпросния общ молебен, само македонците ги нямало. Горкото дете, то явно не е чувало, че славянски народи са и чехи, поляци, сърби и разни други, а ние, българите, даже не сме съвсем славянски народ, та да се пъчим толкова. Пък и да бяхме, пак нямаше да има защо да се пъчим.
Но може пък нейният порив към светата истина да е бил стимулиран от гафа, който направи телевизията на Ватикана, като при папската аудиенция представи българската делегация за македонска.
Такива грешки стават постоянно в медиите и те наистина трябва да се подминават с мълчание или с чувство за хумор. През 80-те в кърджалийския в. “Нов живот” погрешка написахме в подзаглавие, че другарят Тодор Живков е предател, вместо председател на Държавния съвет, но работата дори тогава се размина без сътресения.

И сега се размина, ама на косъм. Наистина, премиерът Борисов и по този повод зяпна да прояви спонтанното си чувство за хумор – или да изригне като някакъв български Везувий - но се усети и се спря навреме. “Може би са решили, че.....” Тук някъде той направи такава страховита пауза, та веднага започнах да си представям какво може да последва - че вече сме превзели Скопие, че си топим ботушите на Охридското езеро.....”Че сме се разгърнали още” – загадъчно довърши премиерът. И прогресивната общественост си отдъхна, макар така и да не стана ясно кога и докъде последно сме се разгръщали, та сега – “още”. Отдъхна си, защото се размина заплахата от горещ балкански конфликт.
За сметка на това ми се струва, че един друга тема би трябвало да подпали общественото мнение в България докато е време, защото после ще е късно. А може би вече е късно. По повод изтеклата информация за матурата и разкрития чиновник, министър Цветанов пак от Рим каза, че полицията е разпитала учениците, които разпространиха в Нет-а темата. Ето как изведнъж се оказахме в най-лошите кошмари, свързани с протестите на цялата будна общественост срещу приемането на закона за електронните съобщения.

Този закон дава право на полицията да следи трафичните данни – кой на кого се е обадил, кога, колко време е продължил разговора, това има право да получи полицията като информация. И то когато разследва тежки престъпления, за които се предвижда над пет години затвор, ако не греша.

Всъщност обаче в случая с матурите ясно се видя, защото министърът, слава Богу, не го скри, че полицията следи не само трафика, но и съдържанието на разменените съобщения. Че даже и по телевизора ги показаха. Не знам колко години затвор грозят човек, издал темата за матура, не вярвам изобщо да го има предвидено в НПК. Но аз лично смятам, че полицейското разследване, при което се бърка в съдържанието на съобщенията представлява по-голяма обществена опасност от факта, че няколко хайлази са научили темата предварително.

Така че като цяло не е прав премиерът Борисов да твърди, че посещението във Ватикана за честавето на 24 май се е разминало без гафове. Напротив – виждаме гаф до гафа. Но, както казах, сигурно ще да е нещо от странния ватикански въздух, друго обяснение няма.