Трупни ларви вдигат медиен шум

Не че е нещо ново, но все пак ме учудва лекотата, с която някои екземпляри миксират професионални задължения, фелацио и психични разстройства.

Да вземем за пример публикацията на Мария Дерменджиева „„Опасните” и ДАНС” във в. „Гласове. В нея тя ни връща към лятото на 2008 г., когато в интернет пространството се появява сайта „Опасните новини”. Дерменджиева надлежно припомня какво и как се е случило и кои са участниците в събитията около разработката на ДАНС „Галерия”, подслушването на телефони на журналисти от „Уикенд”, изискването на разпечатки за моите разговори за 2-3 месеца, разследването, започнато от ГДБОП и продължено от ДАНС, кои са били герои в 11-те публикации в „Опасните” и пр. Внушенията на М.Д. са няколко, ще ги обобщя, за да пестя скъпоценното време и нерви на читателите. Ще си позволя и малки корекции на Дерменджиева, които обаче са наложителни, за да не си помислят читателите, че има стачка на боклукчиите:

- разработката на „Галерия” е законна, твърди М.Д. Не не е законна - има официално становище на Парламентарната комисия за контрол на ДАНС по този въпрос.

- никой не е подслушвал журналисти, политици и бизнесмени. Искани са само разпечатки от разговорите на 3-4 човека.
Колко трябва да си зависим от някай, за да напишеш подобна глупост. Цитирам медии по този въпрос: „В разразилия се скандал се разбра, че са следени телефоните и на Татяна Дончева и Румен Овчаров от БСП и Минчо Спасов от НДСВ. Впоследствие от ДАНС публично признаха, че разработката „Галерия” е била грешка.” Чети колегите си, Дерменджиева, понякога помага.

- сайта „Опасните” е разработка на службите, открива Америка авторката.
Добро утро. Това го знаят и дечурлигата в пловдивската Шекер махала... Правозащитникът Йонко Грозев го казва ясно и просто: „Връзката между побоя над Огнян Стефанов и действията на ДАНС по сайта "Опасните новини" е неизбежна. Агенцията дължи обяснение за случващото се. В "Опасните новини" имаше критични материали за работата на ДАНС. Агенцията, вместо да разследва корумпираните си служители, предпочете да се занимава с това кой критикува дейността й.”

- нямало как хора от ДАНС да са замесени в побоя над мен, тъй като само гледали разпечатки, а не подслушвали телефоните ми. По този начин нямало как да знаят с кого и къде се срещам.
Нескъпа М.Д., написала си толкова нелепо и грозно нещо, че е много възможно да не осъзнаваш това. Щом това трябва да ти се обяснява, значи е нужно да се почне отначало, още от детската градина. Ако някой те е подвел – значи си много лесна. Ако не е – значи си още по-лесна... Дано поне си симпатична.

Ще спомена само още, че тезите на М.Д. в крайна сметка опират до опита за опозиционност и дори дисиденство. Такъв стремеж се забелязва в един-два вестника и също толкова сайтове. Плюят този и онзи от властта, съчиняват нескопосани сексистории и сънуват, че са петимата от РЕМС. Лозунгът на тези особи е на ниво примати, да прощават невинните животни: „Който подкрепя акциите на МВР е ченге и мракобесник!” „Червената нишка” обаче е в тезисите за непреходното значение на Алексей Петров, без който българската държава е обречена. Чудя се само защо този Иля Муромец на ДАНС не разкри за няколко часа побойниците и техните вдъхновители, ами остави нещата в лоши ръце... Изглежда хелият за пълнене на положителния герой е на привършване, щом се налага хора като М.Д. да го надуват все по-често, напрягайки белите си дробове и розовките си бузи.
Освен това не знае ли авторката, че собственик и директор на в. „Гласове” е Явор Дачков, който е и зам.-главен редактор на в. „Галерия”, вестник, който уж няма нищо общо с Алексей Петров, само дето го ползва като информатор и приятел. Не знам дали е вярно, но колеги твърдят, че именно Петров е платил дълговете на Дачков към печатницата в Костинброд.

И ако това е слух, който може да е верен, а може и да не е, то със сигурност се знае, че журналисти са заплашвани лично от „Октопода” по времето, когато бе на свобода. Казвал им, че ако не спрат да пишат по негов адрес, ще пострадат физически, както и членове на семействата им. Знае ли М.Д. за какво става въпрос? Возили ли са я в багажника на кола по Витоша? Висяла ли е надолу с главата? Късали ли са снимка на децата й пред очите й? Живяла ли е с ужаса, че всеки момент могат „гости” да нахлуят в дома й или предпочита да витае в омайния облак на огнената вода и да не вижда какво става наоколо? Това не са епизоди от книгите на Роберто Савиано, предрешена „колежке”, а „събеседвания” с български журналисти, които очевидно не познаваш или пък ти е все едно.
Като толкова искаш да се харесаш на някой, наплюй ме обилно и на воля. С това в крайна сметка свикват и двете страни. Но не разширявай „творчески” периметъра на поръчката, не обобщавай и не защитавай неща, за които нямаш понятие. Колегията може да има много трески за дялане, но канибализма все още не е между тях…
Висоцки казваше: „Не знам дали съм смел, защото не съм бил на война”. Икономическите обстоятелства оправдават доста подлости, но и в това има някаква граница.

Един друг човек, лицето Стоян Трендафилов, дал интервю във в. „Шоу”. Говорил напоително за убития Георги Стоев, за неговите книги, срещи с немски дипломати, които искали да го прехвърлят в Германия, да уредят защитата му там, както и отпечатването на книгите му и пр. (Да се чуди човек, защо проговаря чак сега.) Намесва по някое време, както си му е редът, и родения в медиите и потънал в митове „кръг „Монтерей”. Стоев пишел първо свободно, но по-късно му диктували монтерейци. Забърква и моето име, като подправка към тюрлюгювеча от нескопосани теории и брътвежи: „След известно време, когато се понатрупват едни такива разобличавания, излиза Стоев и още един като него – този, дето яде боя, Огнян Стефанов, защото той е същата дублираща фигура, и казват на обществеността: „Всичко това до голяма степен беше наша измислица. Ние го лансирахме, за да покажем гнилата настройка на обществото да попива само негативизма”. (Трендафилов отлично знае, че цитираните от него думи в кавички никога не съм произнасял или писал и в съда ще е непосилно да ги докаже.) Ако бях психиатър сигурно щях да знам как да реагирам на словесното изпускане на Трендафилов. Но не съм. Но пък няма ли роднини и познати този мъж? Що са го оставили така?
Потърсих информация в Google за непознатата ми персона и ето какво открих. В Уикипедия пише: „Генерал-лейтенант Стоян Трендафилов е български офицер. Той взима лично участие в осъществяването на Деветосептемврийския преврат през 1944. По-късно е заместник-командир на Първа българска армия с командир ген. Владимир Стойчев.”
И още един Стоян Трендафилов има, този, дето дава интервюта, когато няма кой друг. Представен е в сайта на телевизия „СКАТ” по следния начин: „Историк, отказал се от баща си – ген. Трендафилов заради организирания от него преврат на 09.09.1944г.” Нито дума повече. Но не е и нужно. Има и снимка. Разгледах я и разбрах, че не е хуманно да коментирам това лице.
Запазвам си обаче правото да поискам Пламен Каменов, един от шефовете на „Шоу”, да ме почерпи, защото не един и двама се упражняваха безпрепятствено върху името ми в изданието му.

Очевидно е, че нелепиците вече са отделен жанр в родната журналистика. Колкото си по-незначителен, толкова повече разчиташ на шума от тенджери и тигани, понеже си слаб в пеенето/писането. Така е в епохата на реалитита, когато в продажбата на доза наркотик има повече морал, отколкото в медийните изяви на някои ларви.

Като споменах ларви се сетих за Саймън Бекет. Този мъдър англичанин пише: „Човешкото тяло започва да се разлага четири минути след смъртта. Някога то е било обвивка на живота, а сега преминава през последната си метаморфоза. Започва да се саморазгражда. Клетките се разпадат отвътре навън. Тъканите се превръщат в течност, а след това – в газ. Първо идват бактериите, след тях насекомите. Мухите снасят яйца, които се излюпват. Ларвите се хранят с богатия бульон и после мигрират. Напускат тялото в стройна редица, която винаги се отправя на юг. Понякога на югоизток или югозапад, но никога на север. Причината не е известна.” Бекет греши за последното. Българските ларви не отиват на север, защото ще се издавят в Дунав. Просто се свират някъде и заситени от трупния пир, почат да творят медийни продукти. Затова е и тази воня наоколо...

Огнян Стефанов