Генно мумифицираната Русия

Пламен Асенов

Някои се страхуват да ядат генно модифицирани организми /ГМО/, понеже липсват адекватни проучвания дали те не водят до мутации у човека. В социалния живот и в политиката обаче е обратно – опасни последствия може да има не генната модификация, а генната мумификация.
Жив пример за подобна мумификация е политическото отношение и поведението на Русия към България. А фактът, че в самата България преобладават онези, които спокойно преглъщат капризите на руската мумия, е част от проблема, не доказателство, че той не съществува.

Загледани в тялото на най-големия Октопод, изваждан напоследък на българска територия, сякаш за пореден път проспиваме, че към нас е протегнала пипала една друга, още по-голяма и по-опасна молюска. Новината, че България и САЩ водят – засега неофициални – разговори за възможността на българска територия да бъдат разположени елементи от системата за противоракетна отбрана /ПРО/, докара до бяс руската дипломация.

Външният министър Сергей Лавров, без дори да изчака да се прибере в къщи, от братска Никарагуа заяви, че иска обяснения от българското правителство за тези му намерения. Ни повече, ни по-малко. Иска и край.
“Вече се поинтересувахме у нашите американски партньори как да разбираме това и защо след “румънската изненада” сега следва “българска изненада” – каза още Лавров. Що се отнася до американците, те вече му отговориха, според мен ясно и изчерпателно. Заместник-държавният секретар Елън Таушър каза, че “САЩ не са искали от България да приеме елементи от ПРО, но възможността за тяхното участие остава открита”. Таушър допълни, че разговори в двустранен формат по повод новия американски подход за разполагане на ПРО в Европа, са водени с всички други страни от НАТО, а също и с Русия.
Всъщност това е част от новия подход на Барак Обама по темата, подход, който бе приветстван от Москва преди време, когато руснаците получиха голяма – и според много наблюдатели излишна - отстъпка с отмененото базиране на елементи от отбранителната система в Чехия и Полша.

Що се отнася пък до румънската и българската “изненада” за Русия, то тя изглежда повече актьорско изпълнение, отколкото истинска. А ако руснаците действително са били изненадани, то това е точно заради генно мумифицираното им мислене за зависимостите и отношенията в новия свят. В този свят България и Румъния не са почти съветски републики, които винаги питат Кремъл как да се отнасят с попълзновенията на мръсните империалисти, а страни от Европейския съюз, които водят самостоятелна политика и имат ангажименти преди всичко и най-вече към своите партньори от ЕС и НАТО.
Но Лавров не помни това – той “иска обяснения”. Защо “иска” от България, след като американците му ги дадоха, не е ясно. Или пък е ясно прекалено добре. Ясно е също, отдавна и на всички, че руският външен министър не знае вълшебната думичка “моля”. Те в житейските университети на КГБ не ги учат на такива тънкости в дипломацията. Или пък ако ги учат, специално ги обучават към България да не прилагат наученото.

От своя страна Дмитрий Рогозин, постоянен представител на Русия в НАТО, е още по-недвусмислен и нагъл. “Това няма да завърши с нищо добро за Европа” – пише той в своя блог. Е, блогърско писание, може да се приеме като лично мнение, нали, не е официална руска позиция.
Засега. Докато не се види дали България ще хукне коленопреклонно да дава исканите обяснения, както правеше твърде често до момента или този път Бойко Борисов ще удържи на думата си, че единствените фактори, с които правителството ще се съобрази по въпроса за разполагането на елементите от ПРО са партньорите ни от НАТО и ЕС, както и мнението на българския Парламент.

Ако стане първото, Москва може пак да прости и да забрави. До другия път. Ако стане второто обаче – блогърското писание ще вземе да се появи като официална руска позиция направо от Кремъл.
Но кого и с какво всъщност заплашва това писание на Рогозин? Ами първо заплашва европейците с.....България. Нещата изглеждат така - добронамерената Русия предупреждава политически невежите европейци, че българите са братя за руснаците, но като политически партньор твърде непостоянни, така че Европата да внимава да не се опари. Българите два пъти през миналото столетие воювали срещу Русия и после два пъти се преориентирали отново към нея, припомня той.
“Може би и сега ще се ориентират правилно, не може така – три пъти една и съща грешка” – опитва се да иронизира руският политически певец, като с този куршум се опитва да удари и втория заек. А вторият заек е едва поприкритата с ирония заплаха срещу България да не се поддава на измамното чувството, че има суверенитет извън руското одобрение за което и да било важно свое действие.

И Рогозин и Лавров, а също, разбира се, техните политически началници Путин и Медведев, знаят много добре, че България със ПРО или без ПРО на своя територия не е заплаха за никого, още по-малко пък за Русия. Само че се опитват да показват мускули на САЩ и ЕС, като в тази игра не ги е грижа за неща като суверенитет, национално достойнство и практически интерес на който и да било друг, освен на самите тях.

Разполагането на елементи от ПРО е изгодно за България по няколко линии. Първо заради нейната собствена сигурност, защото така страната попада под защитата на супермодерна отбранителна система, призвана да отразява заплахи, които ние може и да не виждаме във всекидневния си живот, но които реално съществуват.

Второ, противоракетната отбрана е част от общата европейска система за сигурност и като я приемаме на своя територия ние изпълняваме каквото можем от съюзническия си дълг. Видя се вече, че не можем да внесем в Европа икономически просперитет, не внасяме спокойствие по линията на борбата с престъпността и корупцията, не даваме своя принос за общата енергийна политика, но поне това можем да направим.

Трето, готовността за разполагане на елементи от ПРО е част и от усилието ни да се впишем - и другите страни да ни приемат – като наистина пълноправен партньор в НАТО.

Четвърто, внасяме в собственото си битие елемент, който ще кара САЩ винаги да държат поне едното си око отворено към България, а това е важно от гледна точка на продължаване на демократичните процеси тук.

Пето – имаме поредната възможност да възстановим, поне донякъде, собственото си нацапано с екскременти от Троянски кон национално достойнство. Шансът е да кажем ясно на Русия, че това, което правим на собствената си територия, е наше решение, не руско. Така ще можем най-после да докажем, че юго-източната граница на Европейския съюз наистина е юго-западна граница за руските имперски амбиции, че тази граница не се размива в някакви софийски потайности и не минава през мераците на московските мекерета в София.

Разбира се, мекеретата тук вече скочиха срещу идеята за разполагане на ПРО. Левицата писна като един, очаква се всеки момент да прозвучи и тръбният зов на президента Първанов, заваляха скрити и явни предупреждения, най-вече това, че не трябва да се дразни Русия, защото, видите ли, цялата ни енергетика зависи от руските доставки. Сякаш някой друг, а не комунистите в съгласие с присъдружните си, направиха така, че цялата енергетика да зависи.

А и защо да се страхуваме? Не е ли декларирал многократно и пределно ясно другарят Путин по различни международни форуми, че Русия никога не бърка икономическите с политическите отношения. Или може би аз нещо греша и той никога не го е казвал? А може би го е казвал с думи, пък с дела е демонстрирал точно обратната политика? И тъй като нашенските другари знаят разликата между думите и делата му, плашат се, та плашат и нас.

Тук бих могъл да добавя и евентуална шеста полза от разполагането на елементи от ПРО в България. Ако се опънем на руснаците по този повод, те най-после ще могат да се сетят, че генно-политическото им мумифициране по отношение на България е вредно за самите тях и най-добре да се заемат със собствената си модификацията, за да оцелеят в един свят на непознати предизвикателства. И никой няма да им се разсърди, ако тази модификация тръгне към по-добро.