Идеите на финансовия министър – ексцентрични, но вехти

Проф. Чавдар Николов

В свое изказване преди броени дни на международна конференция вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков заяви, че за нашата страна имало налице по-добри примери за следване от тези на страните в ЕС по отношение създаването на условия за бизнес. И като такива посочи далекоизточните държави. При това мимоходом, но специално, той изтъкна, че България няма какво толкова да учи от държави като Австрия и Италия. Те се намирали доста назад в класациите по въпросните условия.
С тазите на г-н Дянков за пореден път би могло, да се изразим евфемистично, доста да се поспори.
Най-елементарният и формален контра аргумент е, че България се явява страна членка на Евросъюза. И поради причини, които е излишно да се обясняват, не членува нито в Асоциацията на страните от Югоизточна Азия, нито в Организацията за Азиатско Тихоокеанско икономическо сътрудничество.

Както нашата обществена култура и традиции са европейски, така и нашият икономически модел следва да бъде съобразен със (западно)европейските. Дори опитите у нас да бъдат насаждани елементи на англосаксонския модел, представляван в ЕС вече повече от Ирландия, отколкото от Великобритания, би следвало с оглед настоящата криза да бъдат коренно преосмислени.

Защото е ясно къде внезапно се озова Ирландия със своя последователен пазарен фундаментализъм и с акцентирането върху финансовия сектор за сметка на реалния. Бюджетен дефицит от 11% от БВП е синтетичен показател, ясно илюстриращ дълбочината на проблемите, с които понастоящем се е сблъсква ирландският модел, довчера “успешен, много прогресивен и образцов”.

Що се отнася до Австрия, от нея имам подробни лични впечатления и вкоренени пристрастия. Най-малкото защото съм живял три години там. Австрия продължава да е страна със завидно благосъстояние. А столицата й нееднократно е обявавана за град с най-високо качество на живота в света. И в това именно се заключава есециалният смисъл на бизнеса.

Бизнесът не е някаква самоцел, не е нещо само за себе си и абстрактно, нещо“въобще”. Камо ли пък се изчерпва с интересите на няколко бизнесмена, както проблематиката най-често се разбира у нас. Успешният бизнес се счита за успешен, когато осигурява всеобщо благосъстояние на нацията. Това в Западна Европа е безспорен факт.

В много отношения Азия, въпреки бурното си развитие напоследък, трудно би могла да бъде комплексен образец за копиране. Културата на тамошните общества е твърде различна от европейската. Едно от определящите конкурентни предимства на повечето далекоизточни държави е социалният дъмпинг, към който ще се върнем и по-нататък в текста. Обществената имотна поляризация в азиатските общества е несравнимо по-голяма от тази в европейските.

Личността и съответно демокрацията във въпросния регион съвсем не заема това място, както е в Европа. Традиционни там са груповите, патриархални, кланови и корпоративни пожизнени обвързаности. Те са нетипични за европейския начин на мислене, социално битие и история. Самият живот манталитетно там се разбира по неевропейски начин. Главният му смисъл се търси и намира в изключителното (механично) отдаване на работата и във фанатичната преданост към съответната институция, със съпътстващо тотално минимизиране на страничните занимания, хобитата и личните удоволствия, толкова важни за европееца. И за българина също.

Европеецът плаща по-големи данъци, включително прогресивен подоходен данък, но живее по-осигурено и по-спокойно. Което в края на краищата му позволява в труда си да влага и мисъл, освен старание. Доказано той е с по-творческа нагласа и по-иновативен. Азиатците са “по-чисти” изпълнители и по-умели утилизатори на заимствани идеи.

Основното, което все пак отличава азиатския икономически модел от европейския, е социалният минимализъм, изразяващ се в ниско държавно преразпределение на БВП. Ако следва да заимстваме от азиатския пример, както ни съветва министър Дянков, то преразпределението у нас следва да се намали с около 10-12 пункта до летвата от 30%. Това би било без аналог в Европа и е с поне 5 пункта по-ниско от най-ниското в общността– ирландското. В същото време реализирането на такава мярка би ни разминало с цели 11 пункта “надолу” спрямо средното за Евросъюза.

На практика това би означавало край на дори мизерните ни публично здравеопазване и образование, както и сериозни проблеми за пенсионната ни система. Впрочем, в доста от азиатските страни пенсиите са символични и е обичайно на стари години да се разчита на спестеното през активната трудова част от живота.

Защо все пак обръщам толкова внимание на една, може би и надявам се, изтървана от финансовия министър фраза? Защото като базова идеология тя е изключително разрушителна и опасна за устоите на българското общество, вече системно атакувани и сериозно разклатени през двадесетгодишния преход от идеите на неолиберализма. Идеи, чийто безславен край светът видя и позна посредством настоящата финансово икономическа криза. И може би единствено у нас въпросните възгледи, при това в балканско примитивна форма, продължават властването си в масмедиите и в държавното управление.

Не трябва да си правим никакви илюзии. Господин Дянков идва от една от институциите, които през годините бяха непревзимаеми бастиони на неолиберализма. Очаквано, макар и понякога по доста ексцентричен начин, със свой собствен почерк, така да се каже, министърът говори и действа в съответствие с каноните на отминалата за света епоха.

Отделен въпрос е доколко тукашното обществено мнение ще се съгласи с него и респективно колко дълго ще го толерира. Питането е отправено и към премиера г-н Бойко Борисов, защото се явява съдбовно не само за нас, но и за него самия като премиер.