Първо доказателство:

Вървели заедно змия и костенурка. Стигнали до голяма река. Змията се навила на кълбо върху гърба на костенурката, и костенурката заплувала към отсрещния бряг. “Искам да я ухапя, тая гадина, но може да ме удави!” – мислела си Змията. “Искам да удавя тази мръсница, но ще ме ухапе!” – мислела си Костенурката. Така благополучно стигнали до отсрещния бряг.

Второ доказателство:
Едно магаре вървяло, вървяло докато огладняло и ожадняло. Озовало се до брега на река, където имало и купа сено. Магарето се замислило – дали първо да се напие или първо да се наяде. Мислило, мислило, мислило, докато не умряло от глад и жажда!

Настрадин Ходжа & Хитър Петър,
Приказни социолози