Да си го кажем направо: Моделът „Борисов” убива!

От два дни имаме нова тема: спазил ли е президентът Плевнелиев Конституцията или не е. Според Плевнелиев можело да ни се смеят по света за евентуални два служебни кабинета. Излишно притеснение – смяха ни се, вече сме им досадни. Всъщност колко българи знаят кой е премиер на Франция или Испания? А на Полша или Украйна? По същият начин световно неизвестен и Борисов. Селфитата с Меркел имат успех само в част от София, Банкя и други селища. Съмнителен успех.

Кудкудякането за служебния кабинет обаче си има цел: да се заглушат версиите за драмата в Хитрино, които не съвпадат с официалната позиция на прокуратурата, МВР и самият Борисов. Но пък са в пъти по-достоверни. Също и да се прокарат новите правомощия на главния прокурор чрез Закона за противодействие на тероризма. Както и де не забележе източването на милиарди през последните дни.

 

Борисов, Борисов...

 

И като споменах Борисов, нека сме наясно: всичко, което се случва, е разпоредено, пожелано или внушено от него. Нищо в управлението не се случва без санкция на Борисов. Беше ясно, че кабинет на РБ няма да има, защото при „жив Борисов” друг да е премиер – няма как да стане. Него дори мисълта за служебен премиер не му допада, защото трябва да чака няколко месеца докато отново си запали пурата на „Дондуков” 2. Борисов вярва в това, както вярва, че вотът за ген. Радев е някакъв кошмар, от който се е събудил и всичко е както преди. „Не говорете за мен като за умрял”, предупреждава Борисов и се заканва, че тепърва ще воюва и доказва кой е. Лидерът на ГЕРБ така и не е разбрал, че вече е в моргата. Тази мисъл още не е пробила кортекса в главата му, но и това ще стане, защото е физиологичен процес, а не изпълнение на „Батальонът се строява” по желание.

На Борисов времето до встъпване в длъжност на кабинета, посочен от Радев, му е нужно по две причини: за източване на милиарди в посока на гръгове до него и за предизборна кампания. С пълна скорост се случват и двете. За съжаление опозицията е странно добронамерена към този процес. Няколко предупреждения за новозакупени телефонни централи от МВнР не са достатъчни. Тихомълком се извършват и кадрови промени като на възлови места се барикадират верни на Борисов, Цветанов и ГЕРБ кадри. Там, където са пропуснали да поставят. Изречените публично съмнения са отбивани юнашки от персони като депутат Караянчева и мъгляво-цинично от министър Горанов.

През това време Борисов говори за всичко друго, вплитайки във всяко изречение „стабилност”, но така и не отрони и дума за статуквото, корупцията и модела #Кой. Продължава да изпробва чара си по теми за магистралите, пречиствателните станции, както и да заема героични пози а ла „пожарникар с шланг в ръка” на фона на обърната цистерна. Посланието е „аз съм вашият спасител” е досадно, малоумно и гротескно, но все още минава по тези земи. Няма внос на протестиращи от Полша, на действащи прокурори и съдии от Италия и анти корупционни закони от Румъния. Няма. Борисов не иска и не позволява такъв внос. Подкрепя го публично главният прокурор Цацаров и тайно - депутатът-олигарх Пеевски. Триумвиратът властва безпрепятствено. Дори докладът на проверяващите магистрати от Брюксел от лятото се тълкува от триумвирата както му е удобно без ни най-малко да се притесняват от циничното преиначаване на изводите и препоръките. Тримата се страхуват единствено от гражданско недоволство и натиск отвън. Недоволните у нас ги пазаруват с постове и пари или ги мачкат чрез следствие, полиция, прокуратура, ДАНС, НАП и пр.  

 

Стабилност...

 

Не може да се говори за стабилност в държава, проядена до основите от корупцията. Някой ден ще се окаже, че и подписът на Борисов под декларацията на участниците в конференцията в Лондон м.г., която изравни корупцията с тероризма е бил фалшив. Също като разговорът му по телефона с Доналд Тръмп. Уж го има, но всъщност е протоколна запетайка, драсната със симпатично мастило...

Да говориш за стабилност в държава, в която държавното обвинение, БНБ, служби, ДАНС, НАП и пр. са подозирани за връзки с мафията, а рекета и шантажа са част от инструментариума на институциите, е все едно да говориш за въже в дома на обесения.

България, според Борисов и кудкудякащите край дюкяна му, е „остров на стабилността” в региона. Само тук имало голям икономически напредък, липса на социално напрежение и реално благополучие на населението. Нагла лъжа. Доказателствата, които оборват подобно идиотско твърдение е дълъг. Ще спомена само някои. По БВП България е на последно място ЕС. Всички членки на ЕС от Балканите – Гърция, Румъния, Кипър, Словения и Хърватска – са преди нас. Румъния, която допреди две години е била наравно с България вече ни води с цели 8 пункта. Това е погром. Българите са с най-ниски доходи в целия ЕС. Страната ни е на последно място по стандарт на живот, не само сред членовете на ЕС. Най-много болни на глава от населението. Най-висока смъртност на глава от населението. Най-много желаещи да заминат да живеят и учат в други страни – 47% от анкетираните.

 

Какво ни оставя Борисов

 

България е член на ЕС вече 10 години. Почти седем от тях управлява ГЕРБ, начело с Борисов. Преди това е бил кмет на София и главен секретар на МВР, което е плътно присъствие във властта доста повече от десет години.  Какъвто и отчет да се опита да пласира за управението си Борисов не може да изтрие с гумичката или да охлади с шланга тези болезнено парещи статистики.

Дали състоянието ни на кома е плод на управленска некадърност? Има го и това. Но главното е умишленото налагане на модел, който пусна мафията в държавата. Тепърва ще излизат доказателства за това, а такива има много. Когато Цацаров и кликата му освободят прокуратурата от присъствието си един ден, ще започнат и сериозни разследвания на въпросния модел. Ще се стигне и до справедливи присъди - гаранция. Може у нас „берлинските стени” да падат със закъснение, но падат.  Ще падне и мафиотската крепост на сегашното статукво. Може чрез избори, а може и по трудния начин.

През 1941 г. Чърчил казва в едно своя изявление: Аз съм най-големият антикомунист, но съм готов да отида в Кремъл и да целуна ръка на Сталин, за да се свалим заедно най-голямото зло - нацизма". Добра идея за леви, десни и центристи в България, които трябва да осъзнаят спасителния приоритет - сваляне на мафиотския модел на управление. След това ще се появят работещи варианти както за управление на страната, така и за борба с корупцията и реформи в магистратурата. Стане ли това, ще тръгне и икономиката, ще се появят инвеститори, а справедливостта ще е законно право на всеки.

 

Хората просто трябва да проумеят, че корупцията убива всичко и всеки. Днес е разбита и ограбена една банка, утре е заграбен бизнеса на фирми, картели вдигат цените, лекарства стават дефицитни и недостъпни... Всичко това е плод на корупцията, която у нас е по-страшна и от тероризма. Ако бъде ограничена поне с 20-30 на сто, ще бъдат увеличени пенсии и заплати чувствително. Ако и организираната престъпност бъде ударена – ще се прибавят още средства за работещи и бедни. Ще станем част от нормалния свят не само на книга. Освободен от веригите и бухалките на Борисовия #Кой бизнесът ще тръгне нагоре и сам ще се погрижи за благосъстоянието на служители и ползватели. Толкова е просто, колкото и трудно. Мафиотизираните политици няма да си тръгнат сами, трябва да бъдат изритани.

 

Борис Петков

 

П.П. В сряда Върховният съд оневини окончателно бившият депутат и зам.-шеф на ДПС Христо Бисеров. Може и да сте забравили за него: бе наричан „сив кардинал”, бе зам.-председател на парламента и един от ярките представители на модела „коорпорация ДПС”. Бе обвинен за укриване на данъци, пране на пари и укриване на доходи чрез непопълване на декларации. Съдът обаче го оневини на трите инстанции. Питате се защо? ЗАЩОТО ПРОКУРАТУРАТА НЕ Е СЪБРАЛА ГОДНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА СОБСТВЕНИТЕ СИ ОБВИНЕНИЯ.