Как мафията окупира държавата - факти и цифри – I част
И още един цитат, на Джон Едгар Хувър, най-дългогодишният директор на ФБР: Тя, мафията не е просто агресор, тя е окупатор, тук е и владее държавата.
Откакто Борисов и ГЕРБ загубиха катастрофално изборите за президент, започна тотално облъчване на населението с големите успехи на кабинета „Борисов 2”. Медиите са подчинени тотално и оттам извират розовите до наглост твърдения за добре свършена работа и постигнати резултати. Ако в подтекста е: направихме каквото можахме, за да забогатеем и да обслужим лични, котерийни и мафиотски интереси – да, правителството е пълен отличник. Всичко останало е манипулация и лъжи.
Статистиката винаги е била безпощадна към заболелите от нарцисизъм управленци.
Понякога е по-жестока и от историята, защото се опира само на фактите. Може да бъде манипулирана известно време, но винаги съществуват външни източници, които разкриват истинската картина.
Да караме поред.
Корупция
4 юли, 2016, доклад на Център за изследване на демокрацията (ЦИД)
Корупцията в България е придобила системен характер, функционира като допълнителен данък за публични услуги, а държавните институции на практика са приватизирани от техните служители. През 2016 г. нивото на податливост на корупционен натиск достига най-високото си равнище от 2000 г., а нивото на устойчивост от такъв натиск е по-ниско от 1999 г. насам. Налични са зависимости, известни като "завладяване на държавата" (Хувър вече го каза...) - влиятелните (като правило в бизнес средите) играчи са в състояние да си извоюват преференциално обслужване от институциите чрез сложни корупционни сделки и други нарушения на закона.
По данни на ЦИД близо 1.3 млн. граждани са засегнати от корупция годишно, а едва 120 - 150 дела стигат до повдигане на обвинение, което е едва 0.01% от всички случаи.
Трансперънси интернешънъл ("Прозрачност без граници”).
Корупцията се задълбочава в страните с популистки лидери, дошли на власт с обещания да я премахнат. Последните изследвания показват, че България е на 75 място по корумпираност в класацията на 176 страни, но на първо място в ЕС. Само за година тя е слязла със 7 места надолу.
Най-силно засегнати от корупция в България са съдебната система и законодателната власт.
В т. нар. Индекс за възприятие на корупцията за 2016 г. се казва, че популистките и автократични лидери обикновено налагат още по-корумпирани системи в страните, където са обещали реформи.
Резултатите за 2016 г. открояват връзката между корупцията, неравенството и популизма. Те взаимно се подхранват и затварят в омагьосан кръг корупцията и неравномерното разпределение на властта и на богатството в обществото, отбелязва неправителствената организация.
В още 11 международни класации през 2016 г. България и посомена като най-корумпираната държава не само в ЕС, но и в Европа.
Стандарт на живот
31 декември 2016 г., Евростат
Разликата между стандарта на покупателна способност (СПС) в Румъния и България се увеличава. През 2015 г. нивото в Българи е над 53% от средното за Европейския съюз, докато при северната ни съседка е 59%.
Освен че сме на последно място сред всички 28 държави в Съюза, от статистиката се вижда, че Румъния догонва европейския стандарт много по-бързо от нас. Разликата между 2014 и 2015 г. там е 3 пр. пункта, докато в България е 2 пр. пункта.
Евростат от май 2016 г.
България отново е начело по бедност в ЕС. Това е продължаващ повече от 10 години процес. Нещо повече: страната се оказва една от малкото европейски държави, където по този показател се регистрира влошаване.
България отново е оглавила списъка на най-бедните страни в ЕС. Дори повече: България се оказва една от малкото държави-членки на ЕС, където ситуацията с недоимъка е отбелязала влошаване - през 2014 година хората в тежко материално положение са били малко над 33 на сто от населението, докато през 2015-а броят им вече надхвърля 34 на сто. През 2016 г. нещата стават още по-лоши. Да припомним: според европейската статистическа служба, хора в „тежко материално положение“ са онези, които не са в състояние да си платят сметките, да се отопляват редовно, да консумират месо или риба поне през ден, да излизат в отпуск най-малко за седмица годишно, да ползват автомобил, телевизор и телефон.
Коефициентът за диференциация от 37 на сто е най-високият в ЕС и вече отбелязва равнище, което маркира пряка опасност от социален срив. Вторият показател, т.нар. „ножица“ между доходите на богатите и бедните българи, сочи, че бедните 20 на сто български граждани имат над 7 пъти по-ниски доходи в сравнение с богатите 20 процента от населението. „Най-притеснителното е, че социалната кохезия, поставена като цел на стратегията „Европа 2020“, не само няма да бъде постигната, но и различията се задълбочават все повече. Драматично повече”.
Германският публицист Норберт Нидийк:
„Бедността, мизерията и неравномерното разпределение на богатствата са някои от симптомите на българската болест. Боледуваща България отново е начело по бедност, което е много, много тъжно...”
Бедност
Положението на много българи е сравнимо единствено с най-проблемните африкански страни. България е Африка в Европа – Омар Нока, студент от Судан.
24.04.2016 г. Пламен Димитров, президент на КНСБ, 24.04.2016 г.
Няма толкова голямо разделение на обществото в никоя държава-членка на ЕС. Над 37% бедност обикновено се свързва с африканската бедност. Освен че е най-бедна, в България разделението на обществото между най-бедния и най-богатия е най-фрапантно. 48% от българите живеят с доход на глава от населението без да достигат 542 лв. Това е трагедия.
17.10.2016г., Национален статистически институт
Според данни на Националния статистически институт в доклад „Статистика на доходите и условията на живот” 25.4% от децата на възраст 0 – 17 години в България са изложени на риск от бедност. Комбинираният индикатор за измерване на риска от бедност или социално изключване сред населението показва, че 43,7% от децата попадат в тази група. Важно е да се отчете влиянието на влошаващите се демографски тенденции, както и увеличаващото се с всяка изминала година неравенство в разпределението на доходите като цяло. Според последната статистика, най-богатите 20% от населението имат 7,1 пъти по-високи доходи от най-бедните 20%, което неминуемо се отразява и върху децата. Запазва се и високият процент на относителният дял на бедните (като процент от населението), чиято стойност е 22 % за 2015 година в сравнение с 21.8 % за 2014 г. и 21 % за 2013 г.
Образование
19.09.2016, Доклад на Европейската комисия
България е първа по неграмотност в ЕС. Според ЕК 41% от българските ученици са напълно грамотни. За 2012 г. по грамотност сме на 53-то място в света, далеч пред нас по определени критерии за грамотност са Киргизстан, Тринидад и Тобаго, Туркменистан, Тонга и др. Според доклад на ЕК по Конвергентната програма за 2012-2015 г. процентът на хората със затруднения при четене у нас е бил най-високият в ЕС.
По официални данни 41% от лицата до 16 години у нас са неграмотни (за сравнение - във Финландия този процент е 8,1%).
България е сред държавите-членки на Европейския съюз, които заделят най-малко пари за образование. През последните години страната ни е отделила средно 3.6 процента от брутния вътрешен продукт за образование, като най-висок е делът на средното образование. През последната година общите разходи на държавите-членки на ЕС са възлизали на 49.1% от БВП, от които 5.3% са били заделени за образование. Това се равнява на 347 милиарда евро.
Най - много средства са били заделени за средно образование - 2% от БВП, а за предучилищно и начално образование - 1.7% от БВП. Като съотношение с БВП най-много средства за образование през 2011 година са заделили Исландия (7.9% от БВП), Дания (7.8% от БВП) и Кипър (7.2% от БВП). Образованието е имало най-голяма тежест в държавните разходи на Естония (16.9% от общите разходи), следвана от Исландия с 16.7%. България е на дъното.
11.05.2016, Стив Ханке, икономически експерт, считан от някои за бащата на валутния борд в България
Финансовата неграмотност е огромен проблем в България. Във финансовата грамотност влизат сферите на това как да управляваме имуществото и парите си, потребителските кредити, застрахователно дело и данъчно дело. Когато човек е грамотен той води поне с едно пред неграмотния. Няма нищо по-приятно от това да ковеш съдбата си и да не я изпускаш от ръце. Нивото на финансова грамотност по света е удивително ниско, дори в САЩ, но България е много, много под това.
Експертът цитира проучване на Световната банка от 2015 г., което показва, че 60% от българите казват, че имат съвсем бегли познания или нямат такива, за това какво са взаимноспомагателни каси, за търговски банки - около 35% от хората се определят като неграмотни и нямат представа как да си отворят сметка. Около 66% не са запознати с потребителски кредити, а допълнителни пенсионни фондове се оказват трудност за 60%. Според данните, 80% от българите не са запознати със заемни инвестиционни фондове.
Големият проблем с финансовата грамотност е, че хората си внушават, че разбират много повече, отколкото разбират всъщност.
Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD)
България е на последните места сред страните от Европейския съюз по резултати на учениците на международния тест PISA, който беше представен от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD). Българските деветокласници са на последно място по четивна грамотност, на предпоследно по математика и на пред-предпоследно по природни науки в ЕС. Страната остава на дъното на класациите.
Ниските постижения на PISA са изключително тревожен индикатор за българското образование, защото идеята на теста е да измери не запаметеното в училище знание, а уменията на учениците да приложат наученото на практика и готовността им да се справят в живота в края на задължителното образование. Данните говорят за това, че 15-16 годишните не са достатъчно добре подготвени да използват училищния материал в реални ситуации, да анализират информация и да виждат голямата картина.
Малко грамотни, много неграмотни
Според данните 30% от българските деветокласници (15-16-годишни) не достигат и минималното второ ниво и по трите предмета, което ги прави функционално неграмотни. Средно за OECD този дял е 13%. Само 7% от българските деветокласници достигат най-високите нива по един от трите предмета при средно за OECD 15%.
По четивна грамотност функционално неграмотните са 41,5%, което означава, че не разбират смисъла на прочетеното. По математика този дял е 42% и показва невъзможност за разбиране на задачи в елементарен контекст. Функционално неграмотните по природни науки са 38%, т.е. нямат адекватни познания, с които да обяснят или аргументират дадени научни казуси.
Очаквайте във втората част всички данни за престъпността. Как МВР манипулира данните за престъпления, за да отчете добри резултати. Защо измираме като мухи, а ни говорят за здравна реформа? Говорят само фактите и статистическите данни, а не пиарите на властта.
Екип на Фрог нюз
Моля, подкрепете ни.