Как ни се отрази войната в Кавказ

Учудваща е лекотата, с която нашите политици се захващат с решаването на световните проблеми. В същото време не си мърдат пръста за случващото се в България. Президентът дава оценки за събитията в Кавказ, но не и за случващото се в Родопите, Врачанския Балкан и другаде у нас. Някогашният му съветник, а днес външен министър Калфин е негов добър последовател. Изрича някакви фрази, като редува главно „мирно уреждане" с „българската позиция". Човек остава с впечатление, че гледа архивни кадри от съветската офанзива в Афганистан по времето на Брежнев и българската подкрепа хем за Москва, хем за прогресивните сили в Кабул. Тогава тя е по калъпа на Варшавския договор и СИВ. Сега - пак. Нашите политици и първи дипломати сякаш нямат никакво намерение да се сбогуват с безличните клишета. А и дали могат. На клишетата хубавото им е, че много ясно открояват калко е въображението на ползващия ги. Гледах превъзбудения Соломон Паси по БНТ, който изрече невероятни планове за Русия, Грузия, Южна Осетия, НАТО и въобще за целия свят. На този човек му трябва поне ООН, тук му е тясно. Френският президент Саркози например, даваше доста по-сдържани отговори на журналистическите питания за мисията му в Тбилиси и Москва. Сякаш няма кой да го посъветва.   

Междувременно руският президент Медведев обяви прекратяване на военните действия. Дали не са му звъннали от София? А може руснаците да са разбрали, че зад гърба им сме продали оръжие за 20 млн долара на Тбилиси и да са се паникьосали...от двойните ни игрички.

У нас по същото време протести и финтове в опозицията. Животновъди и млекопроизводители са пред истерия. Казват какво им тежи, горе се правят, че не ги разбират. Или не ги чуват, което е също толкова отвратително. Никакъв знак за диалог от страна на кабинета. Снимки от яхти и плажове.

Запушиха се и пътищата към и от морето. Заради летния сезон, обясниха някакви лица от някакви институции. Минавайте по обиколни маршрути, зоват безпомощно от КАТ. Колко лесно се изговарят глупости! Нито дума за неремонтирани пътища, за непостроени магистрали, за откраднати пари, за нагъл конфликт на интереси, за липса на организация. Даже чух, че жители на съседни на Бургас райони пътували през уикенда до морето, което причинило задръствания. Ами защо правителството се мае и не обяви военно положение. Така ще се спре хаотичното циркулиране на българи там, където не им е работа. Съвсем сериозно, спрете тези глезотии с морския уикенд! Само че и прохода Шипка е запушен, защото катастрофирал камион.  Без да сме във война! Какво чака президентът?

Но и това не е всичко. Изчезна капитанът на волейболистите ни Пламен Константинов. Версиите: бой в съблекалнята, допинг, пари и още нещо. Секс, наркотици и рокендрол. Прости, по-прости, българи. Борисов, интервюта, власт. Откривате ли разликите? А приликите? Питам се, как ще изглеждаме в очите на другите, ако пробите, които Пламен се опитва да даде излязат отрицателни. Дали шефовете от федерацията ще си направят сепуко? Но няма да стане. Ще се изтърка в приказки и догадки и този шум. Ако пък вземем и медал - Бог е с нас. Ако не - Бог ни изостави. Колко удобно. Стефка Костадинова да изолира отбора от новини от родината.

Истината не е съчетание от галещи слуха звуци. Тя не е това, което му се иска на някой политик или големец. Затова е ценна. Въпреки това у нас все още има хора, които смятат, че имат запазени права над нея. Три дни повечето българи знаеха къде е Пламен Константинов точно толкова, колкото и дали овцете от Родопите са минали гръцката граница. Чобани казаха „да", но министър Калфин рече „не". Мартин Стоев каза, че не знае къде е Пламен. Докторът на отбора каза: „утре ще видим". Играчите нищо не казаха, но личеше, че не им е леко.

По едно време Калфин каза нещо, в смисъл че няма опасност. От какво - не е ясно. На 16 август Първанов ще е в Пекин. Там го чака олимпийският шеф Жак Рох. Протоколна среща, но описана от някои български медии като световно събитие. Може и да се превърне в такова, ако единият удари шамар на другия. Иначе си е тривиална размяна на любезности. След това президентът ни ще каже, че са говорили за световния спорт, за дружбата между народите, а за Пламен Константинов и щангистите ни не е станало дума въобще. Щото има по-възвишени теми. Стрелбата по панички също е олимпийска дисциплина...

Ще ми се да спомена и две-три съвсем дребни неща, които ме втрештиха тези дни като пътувах из България. На Юндола, някога красиво място в планината, видях с очите си тонове боклуци, затрупали в смърдящата си прегръдка шосе, паркинг, поляни, гора, ресторант. Не преувеличавам: тонове огризки от храни, празни бутилки, изпочупени стъкла, консервени кутии, кашони и найлонови пликове, пликове, пликове, пликове - докъдето погледа ти стига. Невероятна гледка, за която може да се направи отделен филм, да се напише книга, да се излъчат поредица предавания без никакъв резултат. Може да дойдат пак онези противни журналисти от ВВС и злонамерено да заснемат боклучения ад. Е, и? Ако премиерът поиска може и той да напише лоши работи за Англия. Но сега е зает. След изборите ще е по-свободен... Попитах двма цигани, които плуваха сред боклуците, как се образувал този океан от воня, а те ми се озъбиха. Така и не разбрах дали се усмихваха или ми се заканваха.

Другото, което може да побърка дори човек през това лято, е тоталната липса на табели. В Пазарджик няма как да разбереш в коя посока е Велинград, например. Слизаш и питаш един, втори, трети гражданин, за да не се въртиш като избягал от лудница. В Пловдив трудно ще се ориентираш за Кърджали. След Сливен ако търсиш магистрала "Тракия", за да стигнеш до София, трябва да не вярваш на табелата "София". В София хаосът е пълен. Накрая те обзема чувство, че или нещо в държавата или в теб самия не е наред. Там, където все пак има някакви указателни табели, те задължително са след кръстовищата или съответната отбивка. Погледнато през погледа на грузинците обаче, това си има и положителна страна - руските танкове вместо към Тбилиси може да поемат към Боржоми... Руснаците обаче очевидно са имали свои карти. Така че Николай Василев, министъра на табелките, да продължи фотосесиите пред надписи на населени места. Така поне ще влезе в историята, описана от някой краевед...

Прав е президентът да свиква съвещание за събитията в Южна Осетия. С очите си видях, че военните действия ни се отразяват директно. Повече от на грузинците и осетинците ни се отразяват. Колко несправедливо.

Огнян Стефанов