Станишев - медиен последовател на Първанов

Само в "Труд", подчертава изданието. Само в един вестник министър-председателят ще произнесе сакралната фраза. Това ли разбра той за три години и нещо, че страдаме от липса на справедливост. И като го разбра, какво направи за същите тези българи? Каза им от Банско, че няма да реже глави на министри само за да се успокояло обществото. Излиза, че работи за някой друг, а не за българското общество. Странно разминаване между очакванията на гласоподавателите и целите на управлението. В тези фрази дори в проекция не се виждат пресечни точки между желаното от хората и намеренията на политиците във властта. Драмата става истинска като се види, че и опозицията не предлага нищо свястно на същото това общество. В корегираното интервю Станишев вече казва: "Ще направя всичко, за да върнем на хората чувството за справедливост". Звучи по-добре наистина, но е мнооого закъснялво това обещание. Три години отидоха в страдание по липсата на справедливост, а сега изведнъж премиерът се сети за нея...

До неотдавна си мислех, че Станишев е може би ловък играч, който се прави на малко дете, за да притъпи бдителността на партньори и противници. С констатацията, че страдаме от липса на справедливост обаче, той сложи кръст на тези съмнения по доста категоричен и лекомислен начин. Справедливостта не е просто дума, а кауза, която не е няколко точки от политическия Scrabble.  

В „Труд" продължават по повод премиерската изява: „Първото интервю на премиера след евродоклада". За себе си са прави, но не му правят услуга, дори някой да му е казал, че е точно така. Не интервю с пипнати въпроси и отговори, обръщение към всички българи очаквахме. С всички истини - неприятни и по-малко неприятни. С имената на виновните за гнева на Европа, за излъганите български надежди. Нищо подобно! След ексцентричния уикенд в Банско, където под погледа на държавните охранители, тройната коалиция се бетонира срещу свои и чужди. Нито едно признание за грях, за човешка грешка, нито едно извинение. Само упреци към българите, които били кръвожадни за министерски глави (нищо подобно, научихме, че парите и вътрешните крамоли изяждат всяка власт рано или късно по-сигурно и от най-шумната революция). От революцията обаче по-страшна е само тишината. След Катарино и Банско у нас се настани тъжното усещане, че с властта ни свързва единствено демаркационна линия. Такава петкилометрова зона се създава през 1952 г. между Южна и Северна Корея. Съдейки по доходите и демократичните завоевания у нас, сме по-близо до тази, управлявана от Ким Чен Ир. С тази разлика, че у нас на всеки четири години идва нов Ким... В „Един труп в Корьо" Джеймс Чърч е описал всичко, даже как едни тайни служби следят други тайни служби по тайно нареждане на висшата власт, в името на най-висшата власт. Звучи ли ви познато?

Не исках да отивам толкова далеч, но опусът за справедливостта ми напомни за неприкосновеността на идеологията „Чучхе" и нейния баща Ким Ир Сен. Не е важно дали искаш нещо, важно е дали има кой да ти го даде. И дали смята за правилно да ти го даде. Справедливост, например. Може някои министри да са копелдаци и негодници, но не обществото ще решава как да се постъпи с тях. Ето това ще ни каже премиерът с интервюто си „само" във в. „Труд". 

Изследване на компанията Solutions Research Group преди време показало, че модерната болест на новия век се казва „страх от информационна изолация". През 20-те години на миналия век в Европа и най-вече на Балканите болестта се е казвала „следвоенен шок", довел до спад на жизненото равнище и недостиг на демокрация. У нас някои слоеве на населението не издържали и избухнали Септемврийските бунтове, известни още като Септемврийско въстание. Наложило се премиерът проф. Цанков, който от ерудиран учен се превръща в железен политик, да се обърне за съвет към най-известния терорист на Европа по онова време Борис Савинков. В резултат на това изчезнали безследно стотици български интелектуалци и радетели за промени. Днес внуците на онези хора от далечната 1923 година са застрашени от „страх от информационна изолация". Симптомите далеч не са само паника от липса на интернет, телефони и медии, а в липса на информация въобще. Подозрителността, че някъде във властта се върши нещо, но се пази в тайна, изостря сетивата на младите хора, изнервя ги, а действията им в определени моменти наподобяват музиката на Меноър. Д-р Хънт от Мичиган нарича това „опит за спасение чрез посегателство". Или отнемане. Би могло да се допусне, че младите ще посегнат първо на витрините с тузарски часовници, на паркираните пред софийски клубове Ферарита и на манекенките от „Визаж". Според мен обаче ще посегнат преди всичко на властта. По всякакъв начин. Защото тя ограничава достъпът им до информация, а оттам и до благините на живота, които им се полагат по право. Никой не иска след години да пенсионерства в мизерия, да умира без лекарства и да му се усмихва час по час министър Емилия Масларова! Като му липсва справедливост, българинът ще си я набави сам. Как точно ще стане това - един Господ знае. Денят обаче не е толкова далеч.

Затова медийни трикове като този на „Труд" със Сергей Станишев може и да важат пред конкуренцията, но пред обществото - не. То може да си трае още известно време, може рефлексите му да са като на костенурка, но трети петли вече пеят. Самото усещане за демаркационна линия между народ и власт вече опъва нервите на всички. Няма „сини каски", които могат да спрат щурма, когато той започне.

Междувременно, ще наблюдавам, как премиерът ще накара и главния прокурор да поработи в посока връщане на хората чувството за справедливост. Това би било добро начало, ако е възможно въобще.   

Ислямът учи: „И не убивайте децата си поради страх от бедност! Ние храним и тях, и вас. Убиването им е голям грях"...

Да се скриеш  в една медия и оттам да провъзгласяваш отдавна известни истини, е като да си в тунел и да се радваш на светлините на идващия влак. Но има и по-лошо: ако след „Труд" премиерът се озове в друга медия за доизяснява истините около справедливостта и колко тя липсва на българите.  

Дали пък духът на Савинков не се навърта някъде наблизо? Къде е ДАНС, о, ДАНС не види ли...

Всъщност всички извън властта отдавна са свикнали с чувството за несправедливост. Това прави заглавието на Станишевото интервю ненужно, както може би и самото интервю.  

Това ли точно трабваше да прихване от президента...

 

Огнян Стефанов