Първанов и Саркози като Павлик Морозов срещу Том Сойер

Интервюто е дадено на в. „24 часа" и е отправено от 1-а страница като „откровено интервю". Дали това означава, че другите интервюта и изявления на президента не са били откровени, не се наемам да твърдя. Който трябва, сигурно знае.

Пиша тези редове, за да се заяда с Георги Първанов и тези, които искат да го представят за пореден път като ръководител с „човешки" образ. Интервюто е и отговор на битуващите напоследък из обществото слухове за него. Интервюто е замислено и реализирано като отговор на всички нападки и критики по адрес на президента. В него обаче липсва най-важното - отговорът на питането между двама познати на улицата: „Здрасти, чу ли, че...".  

Как ти звучи, читателю, питането: „Чу ли, че Саркози е забил ново гадже?" Отговорът е във всички вестници, сайтове и телевизии. Саркози кацнал с частен самолет и приятелката си Карла Бруни в Египет преди два дни. Има подробни описания и снимки: Саркози слиза от самолета, Саркози се разхожда, прегърнал през кръста сластната Карла, Саркози се настанява в шикозния „Олд Уинтър палас", Саркози пазарува. Кой плаща? Момент, а да - бизнесменът Венсан Болоре. Който не вярва, да провери. След това идва нова порция: Саркози в карирана риза и дънки целува Карла, двамата в Долината на фараоните, после двамата в курорта Шарм ел шейх на Червено море, където ще се кефят до 30 януари, когато започва официалната визита на Саркози в Египет. Нещо да съм пропуснал? Ах, да, Саркози се връща в Париж час преди да произнесе новогодишното слово пред нацията. Простичко и ясно. Няма тайни, няма слухове и легенди, няма клюки. Саркози си е Саркози, не се крие, не го гримират, за да ни го покажат с „човешко лице". Французите си го харесват/не харесват такъв, какъвто е.

От вестниците научаваме също, че Фидел Кастро медитирал, тренирал по малко в къщи и нещо си пишел. Това казал брат му Раул на среща с обикновени кубинци. Ходел вкъщи по анцуг. Първанов с какво... Не, не спирам, защото ще четем след дни цели фолиа за свободното време на „човека от народа". Нещо като Ким Чен Ир чете вечер Ким Ир Сен.

Колко българи знаят къде е прекарал коледните празници президентът Първанов? С кого е бил, колко вино и от коя изба е изпил, кой го е платил. Само със семейството си ли е бил или е ходил да види и родителите си в родното Сирещник? Дали се е събирал с верни приятели и са пели хайдушки песни на трапезата или е бил скаран със Зорка, защото зелето на пуйката е било леко пресолено? А може да е бил на лов с подбрана дружина в строго охраняван резерват, където обикновен крак не може да стъпи?  Все въпроси без отговори. Затова като се срещнат двама познати и си рекат: „Знаеш ли, че президента и Зорка били скарани заради известна милионерка?", винаги ще последва отговорът: „Да бе, щото и аз чух нещо такова от едни хора..." А при други обстоятелства, с друго медийно облъчване и друга държава може би отговорът можеше да е кратък: „Глупости, не четеш ли че двамата са били на гости у свои приятели и черпили за 25 години от първата целувка". У нас на мода са „откровени разговори", в които се обяснява международното положение, световните процеси и лидери. Скучно и безполезно. Но не и непретенциозно. Във въпросното интервю президентът направо откровеничи, като казва, че нямал власт, а имал влияние, но не злоупотребявал с него. Аргументите, че това е така, е само един - казвам го аз. Простете, но това ми прилича на убеждаването за съветска власт и ръководната роля на партията някога. Повтаряха ни, че Георги Димитров научил за няколко месеца немски в затвора Моабит, но не обелваха и дума за това, че около 7 години преди това е живял в Германия - на китайски ли си е поръчвал бира и вурстчета? Казваха ни още, че мислел за революцията, септемврийското въстание, пролетариата и майка си денонощно. После почнаха да излизат спомени за него, че бил бохем, обичал чашката и жените. Тези слабости плащал, разбира се, Коминтерна. Да си призная, като такъв вождът и учителят ми е по-симпатичен от сухара в учебниците отпреди двайсетина и повече години.

Първанов е историк по образование. Това е нож с две остриета. Добре е, че познава миналото и може да сравнява, но е лошо, ако се вживее в някой исторически отрязък или още по-страшно - ако се припознае в някой отдавна умрял деец. Например, говори се, че който е приятел на президента хем бизнесът му върви супер, хем може да стане голяма клечка, а ако нещо много сгази лука, да замине дипломат в някоя топла страна. Гръмнат ли обаче по някой от съветниците му, а също и семеен приятел, веднага следва разграничаване, сякаш ток е минал по оградата на „Бояна". Сакън, президентът е познавал тези хора само откъм светлата им страна и не е знаел, че имат и друга. Така по времето на Сталин десетки негови съратници и приятели биват обявявани за предатели, а той се правел, че няма нищо общо с тях. Сравнението сигурно изглежда зловещо, но е част от живота. То е като натискането ни, че Джон Атанасоф е българин, макар и от трето поколение, а човекът, който изрови костите на Чарли Чаплин, е малко нещо нашенец, ама живял дълго време в чужбина... Това друга тема ли е, не е ли - не знам вече. Усещането е странно. Кажеш за някой, че е благодетел и те тупат по рамото, ама през нощта се будиш облян в студена пот. Речеш да се поправиш и заявиш смело, че този човек е кредитен милионер или има политически чадър над далаверите му - ставаш мракобесник веднага. Но пък знаеш, че това е истината. Дали и с вас е така? Нали демокрацията щеше да ни даде свободата да казваме истината, без от това да ни боли... Отплесвам се по езотерични философии. Всъщност Георги Димитров е бил приятел с учителя Дънов и са живеели къща до къща на „Опълченска", но криха и това години наред.

Да се върна на темата. Първанов казва още, че някакъв си офицер от НСО, който не издържал тестовете и бил уволнен, се опитал да стане известен за негова сметка. Претопля се една манджа отпреди няколко месеца, когато офицер от НСО разкри, че той и колегите му са докладвали на началниците си, а те на президента, какво правят, с кого се срещат и къде ходят охраняваните от тях особи - депутати, министри и чужденци. Сега президентът казва, че това не било вярно. Само че Том Сойер ни е симпатичен, защото яде скришом от сладкото на леля си, къпе се в реката, въпреки нейната забрана и се забърква в невероятни истории. Били Лъжеца пък е най-симпатичният лъжец в света, защото съчинява дребни истории, послъгва, за да си създаде уют и спокойствие. Такива лъжци сме всички. Изглежда обаче в НСО работят само суперчестни хора, а над тях е той - Суперпрезидентът, нашият Супермен... В комикс ли живеем? Когато избухна скандалът през пролетта, разговарях поне с десетина бивши служители и ръководители в системата на МВР и НСО. Те бяха категорични, че такъв проблем има от години и това е известно на президента. Сега разбирам, че тези десетината са лъжци, които кой знае защо искат да очернят системата, в която са работили години наред. Първанов обаче каза най-сетне истината и можем да си легнем спокойни. В Син сити всичко е спокойно. Е, няколко трупа няма да ни развалят празниците, я.

Фабриката за слухове, захранвана от черни завистници, зли сили и мръсни пари, през годината произведе и други неистини за президента. Бил свързан с интелектуалците от клуб „Съзидание", които агитираха за успешните кметове, там, където им бе изгодно. Заподозрени бяха, че пробутват лоялни на президента хора. През цялото време държавният глава и интелектуалците упорито се разграничаваха един от друг. Накрая обаче нервите на Иван Гранитски не издържаха и той посочи депутатката Татяна Дончева като най-големия пират в лявобесепарските морета. Тя бе обрисувана като микс от Хитлер и Сталин, като Едноокия Джек и Черната брада само защото бе казала, че президентски съветници се занимават с интриги, а кръгове в БСП обслужват икономически групировки. „Интригата им е основна дейност, рискът е, че по веригата не знаеш кой на кого служи", би коментирал граф Лестър, любимец на Елизабет Първа и познавач на дворцовите шантажи. Какво ли щеше да каже, ако знаеше, че 13 души от екипа на Първанов са имали вземане-даване с ДС? У нас президентът не каза нищо в откровен дух по темата, когато му беше времето, т.е. когато комисията по досиетата извади папките. По традиция той изчака българинът да забрави, да се умори, да се демотивира и обезсърчи и чак сега, месеци по-късно, му признава, че е горд с факта, че хора от екипа му заемат възлови постове в държавата. Ясно е кого има предвид, но не е ясно защо това е повод за гордост. Нещо повече, резултатите от работата на правозащитната и правораздавателната система по-скоро са повод за срам.  

Няма как да не засегна и инициативата „Българската Коледа". Знам, че темата е сложна и деликатна и всяка моя дума срещу нея може да ме превърне в омразен драскач, който, и когато спи, не си сваля черните очила. Знам също, че много семейства и деца вярват и се надяват на тази инициатива, защото всички други надежди са били убити преди това. Но точно за тези убити надежди иде реч, за смъртоносния лабиринт, творение на бюрократи и корумпирани личности. Не е ли президентът този, който трябва да се изправи срещу убийците на надеждата, срещу некадърните чиновници, които върнаха 550 000 лева от фонда за лечение на деца в чужбина, срещу тарикатите, които разпределиха бюджетния излишък според интересите си, срещу абсурдите в здравната ни система, която обрича всекидневно стотици и хиляди българи на гибел. „Българската Коледа" събрала 2,6 млн. лв. Добре, но как ще бъдат разпределени те? Кой ще определя на кое дете да се даде шанс? Какво ще кажем на тези деца, за които парите не стигнат? Може би те ще си помислят, че българите ги мразят и не искат да им помогнат, а само президентът се опитва да направи нещо добро? А така ли е наистина?! Не е ли „Българската Коледа" пиарско заиграване с мъката на едни и емоционалната приповдигнатост на други около коледните и новогодишните празници. Ужасно е от пратения/неизпратения SMS или купена/некупена картичка да зависи детски живот! Нечовешко е... От дарения могат да се формират стипендии, да се вдигат църкви и джамии, да се редят изложби и организират търгове, да се събират носени дрехи и храни с изтичащ срок на годност. Но да се решава живот - не! Цинично е да вменяваш вина на цяла нация за болните, за които държавата не се е погрижила, за окрадените пари, за провалените проекти и за некадърното управление. Това е вина на политиците, един от които е президентът, а не на обществото. Вместо да поеме своята част, той заема позата на Спасителя: неразбран и обруган от заблудените. Опасна роля. Което ни кара да се запитаме защо преди две седмици той не посъветва приятелите си Стефан Данаилов и Вежди Рашидов да не правят купони а ла „Рим на аристократите", а да дарят заделените от залъка си пари за партита за хора в нужда? Тогава обаче президентът играеше друга роля - на Покровителя.

После дойде „Българската Коледа" и слоганът бе сменен с „Аз съм чичкото, който единствен може да ви спаси". Контрапункт на Саркози в Долината на фараоните с новата си ослепителна любовница. На фона на „Българската Коледа" той е направо безотговорен и развратен. Някой отново ни задава модел на поведение и подражание и ни подбутва да изберем: Том Сойер или Павлик Морозов. Труден избор, защото трябва да си свободен, за да го направиш.

„Най-голямото щастие е да бъдеш обичан заради самия теб или по-точно, да си обичан въпреки теб", казва Виктор Юго. Преди него Микеланджело пък е рекъл: „По-голямата опасност за мнозина от нас не е, че целта ни е твърде висока и се проваляме, а че е твърде ниска и я постигаме".

Затова по-добре  заядлив, отколкото идиот.

Огнян Стефанов