Ханибал Лектър е смъртоносен за Първанов, както болното „турско седло” за хипофизата

Епизод – 1: Журналистиката отдавна не е четвърта власт, тя е просто с властта. В този епизод през лятото на 2007 година се разказва колко хилави, посредствени и продажни са станали някогашните воини на перото. Отделни екземпляри опитват да бъдат Ланселот, но кожите им бързо биват прострени на обществения простор за назидание на останалите. Така всеки неудобен въпрос към Първанов е като копие, пратено в тъмното – никой не вижда ефекта от него. В този епизод се разбира също, че българската журналистика отдавна е стока, която по-заможните и влиятелни българи могат да си позволят. Примери колкото щеш. По елейните слова и панагирици за подбрани личности в големите медии ще се ориентирате за цените в медийния алъш-вериш и кой на кого е платил. Медийни ръководители у нас все по-често се изживяват като част от елита – политически и финансов, което им отрязва пътя към опозиционната гледна точка, така жизненоважна за всяко издание. Те съставляват един нов хор на нубелунгите, който пее за заника на един нелош народ...

Епизод – 2: Политическата империя не отвръща на удара. Няма екшън, няма изненада. Защото никой не е нанесъл удар на империята. Когато все пак й се наложи да воюва, то е, за да размаже и изхвърли някое свое създание от тялото си. Пропукване на имунната система е възможно само отвътре. Става дума за гниене, а не за оздравителни процеси. Промените често са плод на летален изход, а не на воля за развитие и очистване. Понеже заговорих с термини от анатомията редно е да дам и подходящ пример. Президентът като институция няма тотални правомощия, за да го сравним със сърцето, този двигател на човешкото тяло. Но пък си е извоювал позиция, която често е решаваща и без да се набива на очи - нещо като хипофизната жлеза. Тя се намира в ямка на черепната основа и е свързана с областта на главния мозък, наречена хипоталамос. Има предна и задна част, известни на медицината като аденохипофиза и неврохипофиза. Те произвеждат хормона на растежа, регулират млечната жлеза и кърмата, влияят на растежа на яйчниковите фоликули при жената и сперматогенезата при мъжа. Също така предизвикват овулацията при „нея”, а при „него” отделянето на тестостерон. Хипофизната жлеза има овална форма с дължина 8-10мм., ширина 12-15мм., височина 5-6 мм. Нищо работа, а колко важен орган! Без него човекът дори не може да се възпроизведе: секс, секс, ама без яйчниковите фоликули и сперматогеноза няма бебе. Все едно да вечеряш всеки ден захарен памук... Нещо подобно е и институцията президент – един човек с екип, но много зависи от него, за да може обществото да ражда, каквото и да означава това. И знаете ли къде се крият най-големите опасности за хипофизната жлеза, разбирай президента? В ямката в черепната основа, наричана в медицината „турско седло”...

Епизод – 3: Отмъщението на ситите. Можете да го приемете и в прекия смисъл. Ситите винаги отмъщават. Събитията следват тези от втората част, като много от героите на прехода вече са пораснали, помъдрели, някои минали към Тъмната страна на силата, други станали императори и почнали да си правят империи от части на старата република. Така е във филма на Джордж Лукас, така е и в живота у нас. На планетата България, както и в онези междузвездни пространства, се появяват някакви недоволници, които искат да нарушат статуквото, искат живота да не е справедлив само към едни, пък били те и от специалния списък на Държавна сигурност - име, което Лукас сполучливо е заменил с Дарт Вейдър. В този ред на сравнения на Първанов най би му отивало да е Люк Скайуокър. Ако някой в „столетницата” се затруднява с тези герои и препратки, да попита внуците си - ще му обяснят. Да пита и как се променя Скайуокър през всичките епизоди, за да научи защо от добър и положителен накрая става лош до степен на отцеубиец, което не може да се каже със сигурност за лорд Вейдър... Стана малко объркано: Първанов, папка „Гоце”, хипофизна жлеза, медии, Джордж Лукас... Казано по европейски – опитвам се да забъркам някакъв микс, достъпен онлайн. В превод на български става дума за тюрлюгювеч, независимо кой в каква роля е: на зелен боб, домат, кромид лук, патладжан, ориз или телешка мръвка. Вече две седмици къкрим в тази уж лятна рецепта, а никой не се сеща да дръпне щепсела, затова опасността да загорим е все по-реална.

Т.е. ситите ще отмъщават, защото гладните не искат да търпят повече. Тук възниква главният въпрос: защо президентът, тази хипофизна жлеза на държавата, мълчи и не праща никакви изпулси към мъжката и женската част на обществото. Никакъв знак, че е чул и разбрал казаното от Комисията по досиетата, че агент „Гоце” и той са едно и също лице. Не че не знаехме, но досега истината се подмяташе като чуждо дете, което никой не иска да припознае. В стратегическата суматоха се чува ту изграчване на министър Румен Петков, между две-три справедливи награждавания на доблестни полицаи, ту Методи Андреев от едноименната по-предишна комисия, ще подхвърли, че за „Гоце” се е знаело още преди десетина години, но се е мълчало, ту ген. Кирчо Киров, този храбър шивач от шивачницата „На тихия фронт”, ще ни представи кръпките и съдраните части на папката Първанова като брюкселска дантела. Какво като с просто око се вижда, че е кърпена с известния московски бод... Дори когато някои медии написаха, че Първанов май се е отъркал през агентурния си период и в Шесто управле ние, президентът пак замълча. От което стана ясно, че президентът не желае да праща сигнали в посоката, която така жадно ги очаква. Всички опити импулсите да бъдат подменени с елейната сага „връщане на медиците от Либия” или изпепеляващия епос „държавата гори, руски богатири я поливат отгоре”, се оказаха напразни. Нашепванията на съветници и пиари, че шумът ще утихне, че на лаещите кучета ще им омръзне или пък ще им смажат гърлата с олио, този път могат да се окажат заблуда. А това, според медицината, е сериозен симптом за заболяване на „турското седло”, в което лежи хипофизната жлеза, сиреч – господарят на нубелунгите. Дори спазарените медии могат да се окажат безполезни.

Първанов мълчи, но за първи път това мълчание не е злато. Кой каквото ще да му казва и успокоява, виждат се признаците на болестта: досие, атентат срещу Манол Велев, пропукване на крепостта МВР, в която верният му Румен Петков се държи като сатрапин, издигнал се до такъв от крепостен селянин, осветени 13 сътрудници на ДС в екипа му, подслушвания на политици от НСО... На всичкото отгоре тройната коалиция, тази негова свидна рожба, е пред колапс и оцелява засега благодарение на инжекцията „лятна ваканция”. Главният поркурор Борис Велчев все по-често затъва в безмълвни фотосесии, защото каквото и да каже, все е неубедително. Може би знае, че само резултатите са тези, които могат да убедят и най-големия песимист, но такива просто няма... Сигурно много му се иска да покаже един хвърлен в затвора голям играч, ама кой? А и смее ли? Нали ще му смачкат черепа като на швед в несебърска дискотека. Президентското семейство може би също ще се измъкне в потайна доба и ще се скрие някъде под формата на заслужена почивка. Ако пиарите навият Първанов, може да го видим как плува като Марк Шпиц, или как нахвърля бележки за бъдещата съдба на държавата и революцията на прехода в тетрадка, като онази картина, на която Ленин е в Разлив до една сламена колиба. Първанов ще е в Ексиновград, във вила "Слънчева". Може да ни го покажат и сред народа в села и паланки, загрижен за малките радости и болки на малките хора. Но това е измамно измъкване от лайната. Първанов знае това или поне го усеща.

Интернет пространството наруши монополизма на вестниците и телевизиите, където и по телефона могат да се подредят новините, а някои от тях дори да се скрият. Фокусът „няма новина – няма събитие” вече не минава, онлайнът го прецака! Някои казват, че Георги Първанов е роден победител. Повтарят го, доказват го. Тези хора не си дават сметка, че когато и самият човек, за когото се отнася определението, повярва в него, то се превръща в най-голямата му слабост. Точно на това място имунната му система на политик рано или късно ще се пропука. Защото му хареса и забрави за защитата си. Дори само тринайсетте агента да бяха, те пак щяха да се превърнат в тринайсет гряха с времето. Това се казва разпад на крепостта отвътре. Нещо като вътрешен кръвоизлив, инсулт. Опитвайки се да се спаси, президентът ще търси нов образ. Иска му се вероятно да покаже решителност, смелост, дързост и красота. Но опитите му това да стане без да промени решително нещата около и в себе си, ще го правят все повече да заприличва на магнетичния злодей Ханибал Лектър, свръхинтелигентния лекар, убиващ, за да чисти социума от паразити, егоисти и дегенерати. За такива за кой ли път ще бъдат обявени някои политически противници, някои гласовити журналисти, някои сили отвън дори.

Търсенето и намирането на врагове на всяка цена ще го приближи до онзи зловещ край, в който Лектър си отсича част от ръката със сатър, за да не попадне в ръцете на агентите, след което гощава седящото до него в самолета дете с мозъка на Пол Крендлър. Всичко, казано по-горе, може да се изрази и с едно изречение: Първанов изглежда на върха, прилича дори на победител, но знае, че го очаква главоломно спускане. Хрущенето на кости е неизбежно, защото не е готов за това спускане, а и не иска да признае, че има такова. Той иска да е само и единствено победител, а това е най-слабото място на всеки. Дори да е човек с две имена. Това разколебава първо най-приближените, после следващия кръг, следващия, докато в крайна сметка „турското седло” види сметката на хипофизата. Не трябва да си патоанатом, за да видиш пораженията. Понякога е достатъчно да си средностатистически българин.

Огнян Стефанов