Първанов, Станишев и Петков като Сталин, Тито, Димитров

Комисар Тончо Михайлов (да не се бърка с Гюро Михайлов) трябва да бъде награден. Този човек за първи път каза истината за нещата такава, каквато е. Вече на всички ни стана ясно как полицията се мъчи да спаси някакви лумпени, които си удрят главата в асфалта, както чукът пирона. Той, Тончо, и неговите шефове, пишат нова страница от българската полицейска история. 17 години по-късно най-сетне разбрахме, че демокрацията е освен пари, и спукани глави. Браво Тончо, браво Михайлов, от такива кадри се нуждае обществото ни. Тъмата на протестите не може да те спре. Ще минеш през нея с палка, спрей и противогаз, защото отсреща те чака светлият ден. Този, към когото се стремим всички ние, както мушиците към електическа крушка. Чрез теб ние прогледнахме и видяхме истинския образ на стачника: звяр, мракобесник, жесток, провокатор, диверсант профсъюзен, леке, родоотстъпник, неблагодарник, подбудител (не подгласник на будител), лъжец, лицемер, нарушител, заплаха за националната сигурност, кръволок, нахалник. Един файтон хора се опитват да засенчат слънцето над Родината с измислените си протести. Тези глашатаи на лъжата и жалки маши на империализма, айдъли на клеветата, се опитват да минат за борци за справедливост. Не, няма да стане. Ние няма да оставим бъдещето на децата си, на нацията в ръцете на шайка медици, миньори, горски стражари, учители, шофьори, арендатори, шивачки, бачкатори в „Шише джам”, плажни спасители и природозащитници. Ако те бяха истински природозащитници, защо природата не ги защити, а ги биха на Орлов мост като маче в дирек? Тези хора искат да ни кажат, че тънем в корупция, престъпност, лъжи, безработица, бездуховност. Абе, те не гледат ли телевизия, не видяха ли парада за празника на МВР? Нали ако беше така, Първанов, Станишев и Петков (третата възраст да не ги бърка със Сталин, Тито, Димитров – тия са пята, пята, та чак изпята песен) щяха да бъдат мрачни и умислени. Но не бяха. Като ги гледах как си гукат на трибуната - едни засмени, спокойни, достолепни – сърцето ми се разтуптя, сакаш виждаше д-р Чирков. Даже не се притесниха, че го няма Мавзолея и трябваше да застанат от страната на Двореца. Такъв е животът и те го разбират: щом се налага, ще приемат парадите и от Двореца. Какво тук значи някакъв си Мавзолей ...

Трима величави мъже, трима българи, изправили се с открити гърди пред предизвикателствата на времето. Скъпите им костюми и часовници са само прах в очите на ЕС, САЩ и останалия свят. Те са си хора от народа, но заради чужденците се маскират с по-лъскави и маркови неща. Дето се вика, като им изтече мандатът, може и да ги върнат или да ги дарят на Божо Димитров в НИМ. Той ще им намери място, а ние ще се стичаме от градове, села и паланки просълзени, да видим и пипнем тези светини. Стига партизански винтяги и конопени торби, стига цървули и бонсови шапки. Тези тримата - те са строителите на нова България. Къде са българските Рембрандовци, Шекспировци и Бетовеновци да възпеят в музи техния обикновен подвиг. Къде са, питам, Веждито и Светлин? Къде е Антон, академика, та да направят нужното увековечаване?! Колеги ми подсказват, че обикаляли страната с инициативен комитет на интелектуалци. Нека, няма лошо, но моментът е исторически, изпуснем ли го, гони Михаля после ... Тези хора плачат да влязат в читанките, да блеснат на копюри, да решат архитектурните ансамбли на площадите. Запомнете тези имена: Първанов, Станишев и Петков. Като онези трима братя, които сразиха ламята и взеха златната ябълка. „Не за себе си”, подсказват ми пак колегите. Та кой си е помислил подобно нещо? Ние сме признателен народ и тачим дейците, които са ни чертали светлото бъдеще. Макар че има едни зрънца, дето дезинформират всеки ден в медиите: това не било както трябва, онова било лъжа, трето незнам какво си. Платени мекерета на чужди държави! Ето това ще кажа аз. Ще ме подкрепят във фабрики и заводи, по плажове и ниви, по планини и морета, в забои (не „за бой”, както изкривяват някои нещата) и стадиони. Защото на хората им омръзна да ги манипулират със злостна пропаганда срещу водачите на прогреса, срещу ръководната роля на партията (и тримата са от БСП-то, да не забравите, ей) срещу прогресивния триумвират, който ни води напред, към светли бъднини. Може и да се повтарям, но една истина и сто пъти да я повториш, пак ще ти е приятно. И на душата и на езика. Едно време германците, като си нямали истина, им повтаряли една лъжа сто пъти, за да си родят истина. У нас е лесно, защото народ и власт си говорят само с истини. Даже, като сбъркаш нещо линията, идват и ти казват: „А бе момче, ето ти истината, кво се прайш на тапа”. Полежиш седмица-две, минат ти отоците, избледнеят синините и ти вече си по-друг гражданин. Чувстваш се някак важен, обръщат ти внимание, значи, а не си някаква безгласна буква. Гласна си. Кажеш нещо на глас и те идват. Нещо колегите пак ми ръкомахат. Да съм спрял, че можело да ми е за последно. Шегаджии. Ние сме свободна страна. Тук само бате Румен може да казва кое е за последно ...

Огнян Стефанов