10| 6395 |27.06.2007 ГЛАСЪТ

Магистратите не са център на планетата и обществото не е фон за тяхното величие

Странни хора са българските магистрати - каквото и да стане, те заемат позата на обидени герои. Ето и сега: шефът на следствието Ангел Александров подаде оставка, ВСС я приел, ама го увъртат, говорят с недомлъвки, пък секретна информация се изнасяла и журналята трябва да не я чуят, пък такова, пък онакова ... Толкова са досадни вече, че и медиите не ровят за нещо по-свежо около следствие, прокурат

Днес се разигра поредният цирк, наречен ВСС. Ангел Александров беше подал оставка миналата седмица, сега трябваше да я гласуват. Работа за десетина минути, защото подробностите около скандала, който сам Александров сътвори, се знаят вече и от конете у нас. Но не. Александров, очевидно тренирал пред домашното огледало, зае позата на смелия и честен Данко, на когото не му признават героичните постъпки по достойнство. Преди седмица рецитира притчи пред репортерите, днес ги разходи назад в биографията си, за се убедят какъв борец за справедливост е бил, е, и ще бъде. Няколко палячовци от ВСС му пригласяха, очевидно не разбрали за какво точно става дума. Иван Григоров, естествено, потрети мнението си, че на Александров са му скроили капата. Да бе, да ... Точно на Александров, този честен наивник?

Някои магистрати очевидно имат проблеми с възприятието на заобикалящия ги свят. Самовъзторгнати от собственото си величие, вглъбени в дълбочината на личните си прозрения, те почват да мислят за останалите хора като за природен пейзаж, като фон, на който изпъква тяхната героична и титанична функция.

Както казва Буги Барабата, тези хора май са си лягали преди да са се прибрали.

Днес вече са известни и критиките, които ни отправя ЕК точно по линия на правосъдието и борбата с престъпността. Колко пъти вече ни дърпат ушите и ни казват, че изоставаме фатално, а магистратите ни продължават да се държат като глухари в размножителния период. Налага се медиите да им казват колко корумпирани има сред тях, колко непрофесионалисти, колко спуснати с парашут и пр., и пр. За 17 години не можаха едно голямо дело да доведат до край. Липсва в статистиката поне една акула, пратена в затвора, пък била тя и черноморска, а не екземпляр като от „Челюсти". Адвокати средна ръка натрупаха пари заради техни недоглеждания, а асовете в защитата превръщат във виц всяко повдигнато обвинение. Питайте един джебчия как се уреждат дела и присъди у нас и ще ви изнесе лекция, в която ще тури на мястото й цялата ни правосъдна система. Дотам сме я докарали.

А колко прости са нещата. Ангел Александров изговори един куп лъжи по адрес на министъра в оставка Румен Овчаров. Забърка и други хора, говори загадъчно и за някакви снимки. Нищо от историите му не излезе вярно. Но той, видите ли, имал сили да продължи да ни доказва колко голям професионалист е. Освен това, трябвало да остане и член на ВСС. Остана. Ако това не е цирк, кое е? Нито една критична дума, нито един въпрос защо е говорил всички онези безумия преди месец, нито намек дори, че обществото, покрай изцепките му, загуби и последното парченце доверие в съдебната власт. Остава ни единствено надеждата, че САЩ и ЕС няма да търпят още дълго този водевил, наричан у нас, кой знае защо, правосъдна система. И ако някои читави и достойни магистрати се почувстват засегнати от острите думи, нека се сърдят на висшите си органи, които създават това впечатление за цялата общност. За съжаление обществото няма контрол върху процесите в тези среди, което на моменти ги прави недосегаеми. Това чувство прави лесна крачката към извратеното поведение и неадекватните решения и действия. Но има една надежда и тя се казва Комисия по досиетата. Ако тази комисия си свърши работата както трябва, може и да се поразредят редиците на висшата магистратура.

Автор: Огнян Стефанов