Магистратите не са център на планетата и обществото не е фон за тяхното величие

Някои магистрати очевидно имат проблеми с възприятието на заобикалящия ги свят. Самовъзторгнати от собственото си величие, вглъбени в дълбочината на личните си прозрения, те почват да мислят за останалите хора като за природен пейзаж, като фон, на който изпъква тяхната героична и титанична функция.

Както казва Буги Барабата, тези хора май са си лягали преди да са се прибрали.

Днес вече са известни и критиките, които ни отправя ЕК точно по линия на правосъдието и борбата с престъпността. Колко пъти вече ни дърпат ушите и ни казват, че изоставаме фатално, а магистратите ни продължават да се държат като глухари в размножителния период. Налага се медиите да им казват колко корумпирани има сред тях, колко непрофесионалисти, колко спуснати с парашут и пр., и пр. За 17 години не можаха едно голямо дело да доведат до край. Липсва в статистиката поне една акула, пратена в затвора, пък била тя и черноморска, а не екземпляр като от „Челюсти". Адвокати средна ръка натрупаха пари заради техни недоглеждания, а асовете в защитата превръщат във виц всяко повдигнато обвинение. Питайте един джебчия как се уреждат дела и присъди у нас и ще ви изнесе лекция, в която ще тури на мястото й цялата ни правосъдна система. Дотам сме я докарали.

А колко прости са нещата. Ангел Александров изговори един куп лъжи по адрес на министъра в оставка Румен Овчаров. Забърка и други хора, говори загадъчно и за някакви снимки. Нищо от историите му не излезе вярно. Но той, видите ли, имал сили да продължи да ни доказва колко голям професионалист е. Освен това, трябвало да остане и член на ВСС. Остана. Ако това не е цирк, кое е? Нито една критична дума, нито един въпрос защо е говорил всички онези безумия преди месец, нито намек дори, че обществото, покрай изцепките му, загуби и последното парченце доверие в съдебната власт. Остава ни единствено надеждата, че САЩ и ЕС няма да търпят още дълго този водевил, наричан у нас, кой знае защо, правосъдна система. И ако някои читави и достойни магистрати се почувстват засегнати от острите думи, нека се сърдят на висшите си органи, които създават това впечатление за цялата общност. За съжаление обществото няма контрол върху процесите в тези среди, което на моменти ги прави недосегаеми. Това чувство прави лесна крачката към извратеното поведение и неадекватните решения и действия. Но има една надежда и тя се казва Комисия по досиетата. Ако тази комисия си свърши работата както трябва, може и да се поразредят редиците на висшата магистратура.

Автор: Огнян Стефанов