Защо Лео Меси никога няма да бъде като Марадона

Александър Иванов 

През последните няколко години, когато Барселона постигна всичко във футбола, съдийските аванти за този отбор нараснаха с учудваща бързина. Върхът на всичко бе голът на Лео Меси в мача срещу градския съперник Еспаньол в събота вечер на „Ноу Камп”. Само че, за пореден път и страничният , и главният съдия си затвориха очите пред съвсем очевадния факт. Меси чукна топката с вдигнатата си ръка и тя влезе в мрежата на съперника. По същото време основният конкурент на каталунците - Реал Мадрид играеше срещу Сарагоса.  Изходът от двата двубоя бе жизненоважен за титлата в Примера дивизион. Учудващо, отново съдията, този път  на мача Сарагоса – Реал, отсъди абсолютно несъществуваща дузпа в полза на домакините.

Неслучайно испанските съдии си спечелиха прозвището на най-големите европейски палячовци! Всички запалянковци у нас си спомнят  онзи испански  нещастник, свирил младежката квалификация с Белгия. Некадърен глупак, който опропасти труда на момчетата на Сашо Станков. Не по-малко парадоксален беше и първият случай, когато чрез намесата на резервен съдия, пак испанец, бе изгонен гениалният Зинедин Зидан на финала на световното в Германия 2006 . Пак и пак същият испански съдия, който между другото бе свирил преди това срещата Австралия–Италия. И онази измислена дузпа, която прати момчетата на Марчело Липи напред в първенството. А, ако не я беше свирил, идваха продължения и коравите футболисти от страната на кенгурата можеха да поднесат истинска изненада, изхвърляйки Италия от турнира.

Не е случаен фактът, че срещу испанската футболна федерация има огромно възмущение. Не е и тайна фактът, че там, Барселона и нейният президент Лапорта, имат силни позиции. И честичко, онова, което не може да бъде спечелено с футболни достойнства и умения, се печели с мощно съдийско рамо.

Като онова, което съдията даде в един от мачовете на Барселона  срещу Реал Мадрид на „Ноу Камп”, когато изгони крайно пресилено Роберто Карлош и даде измислена дузпа. Така везните се наклониха в полза на Барса и те измъкнаха равенството у дома. А и как щяха да преглътнат загуба на свой терен в годината, когато вдигнаха най-високото клубно отличие в Европа?

Дребничкият Меси се превръща в поредното олицетворение на „морала”, завладял каталунците. Когато Барселона спечели титлата преди година, друг герой, който иначе се „засяга кръвно” от подсвирквания по негов адрес - Самуел Ето’о, се провикна по адрес на Белия балет – „нещастници!”. Испанската футболна федерация го наказа със символична глоба.

Прав беше един испански журналист, който бе написал – „Всичко при Барселона е преувеличено - когато се контузи техен играч, той е най-контузеният на света, когато наякой от тях вкара гол, е вкарал най-красивият гол на света, когато спечелят отличие, те са го спечелили, защото пак са най...”

Но сега, въпреки напъните, краят на испанското първенство ще е различен. Справедливостта в събота вечер възтържествува. Цяла Европа, а и не само зрителите на Стария контитент  (испанското  първенство е единственото от големите първенства, което не е завършило още), видяха как и съдийските аванти не помагат. След мача Меси, бесен от резултата, отрече категорично, че е играл с ръка, не му стигна кураж дори да се пошегува като великия дон Диего -„Ако е имало ръка, тя е била Божията.”

 Да не говорим,че Меси има да изяде много сол, за да се доближи поне мъничко до Марадона, до неговия дрибъл, до погледа му върху играта и онова сърце и душа, с които надъхваше своите съотборници на терена и  извън него. Някои футболни спецове предпочетоха да го сравняват с най-известният аржентинец, а и самият Меси е любимец на Диего. Но освен приликите в ръста и определени технически качества на игрището, приликата сега вече е и една ръка. Ако говорим за честност на терена, то действително аржентинците са възможно най-провокиращите и непочтенни играчи. Какво да кажем за Диего Симеоне, изпросил незаслужен червен картон на Бекъм в сблъсъка Англия-Аржентина? И още десетки примери, когато шмекеруването на терена им е донесло успех в мача. Ясно е, че Меси не може да бъде Диего Марадона, а негово бледо копие, което тази година няма да вземе нито титлата в Примера, нито Купата на Краля, да не говорим за Шампионската лига ...

Защото великите футболисти, които печелят сърцата на нас, милионите фенове, правят нещо за пръв път на терена, то се помни и остава завинаги, другото е жалко и смешно повторение.